De Profundis: ЩЕ ЗАВЛЕЧЕ ЛИ БСП ЦЯЛОТО БЪЛГАРСКО ОБЩЕСТВО ПО ПЪТЯ КЪМ БУНИЩЕТО НА ИСТОРИЯТА

юни 13, 2019 at 11:55 am (Публицистика) (, )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-shte-zavleche-li-bsp-tsyaloto-balgarsko-obshtestvo-po-patya-kam-bunishteto-na-istoriyata

Големи образи са тези от БСП.

И то не само защото пред публиката упорито се наричат социалисти, а в душата си са чисти комунисти, понякога и по-лоши неща. И не само защото са доказали във времето, че думите струват по-малко от делата им – и обратно, а дъно тази дупка няма. Не, казвам го, просто защото с поведението си много често ми напомнят онази знаменита история на Джером Джером за чичо Поджър, който кове картина.

Щом реши да закове на  българската обществена стена образа на някой свой любим вожд или дацзибао с някакви свои велики идеи, БСП минава точно през същите фази като чичо Поджър. Първо – търси чука и не го намира, защото е седнал върху него. Второ – обвинява всички околни за липсата му. Трето – намира го и се подиграва на всички околни, че не са го намерили те. И четвърто – замахва с чука към пирона, праска си палеца и крещи от болка.

Има само една разлика между чичо Поджър и БСП, но тя е съществена – в някакъв момент той все пак успява да закове картината, макар накриво, докато партията любима – никога.

И слава, Богу, де! Представяте ли си иначе в каква гнусна пародия на смешната им социалистическа антиутопия щяхме да живеем днес, след като през миналия век и без това доста надълбоко поживяхме в смешната пародия на гнусната им комунистическа антиутопия. Е, ако питате за разликата между двете, няма да ви я обясня – разберете си я сами, щом толкова ви интересува, аз не искам вече ни меда, ни жилото на БСП, стига ми.

Стига ми, но нашите чичкови червенотиквеничковчета смятат, че не ми стига, така че продължават непрекъснато да ме занимават със себе си – с добрите идеи, които нямат, с великите политици, каквито нямат, с най-добрите експерти в тази или онази сфера….. Ей, щях да кажа, че и такива нямат, но имат – имат наистина най-добрите експерти по сътворяване на обществено и лично зло.

Сегашната ситуация, създадена покрай катастрофалната загуба на БСП на евроизборите и стигнала до оставка на председателя Корнелия Нинова, е много добра илюстрация за казаното.

То не беше вой и скърцане със зъби отначало – докато внезапно се разбра, че загубата им всъщност е победа. Въпреки това обаче, вместо очакваните след всяка победа бурни ръкоплещения, откъм „Позитано” пак се понесоха крясъците на взаимните обвинения  – кой е виновен за победата, кой е по-виновен и кой е най-виновен.

Е, това е донякъде правилно, щото, както знаем, в тази партия истински невинни няма – но пък е адски досадно ние, всички останали, да сме подложени на шума от семейните им свади.

След като Нинова все пак хвърли оставката си под натиска на част от партийната върхушка, в пространството се понесоха две хорови песни. В първата се пее, че това е достойна постъпка на достоен лидер. Тази песен е мажорна, но неискрена, тя се пее с идеята лицето на Партията – пак и въпреки всичко – и занапред да се представя пред публиката като лице максимално чисто. Тук участват хористите, които се смятат за евентуални наследници на председателския пост в БСП и техните хранени люде, които също ще намажат от цялата работа.

Втората песен е кахърна, тя съдържа скрити или явни укори към самата Нинова за това, че си е подала оставката, без всъщност да има нужда. Това е хорът на нейните собствени хранени люде, които чувстват как килимчето на партийната власт се измъква изпод краката им.

На тях, разбира се, изобщо не им пука за самата Нинова, истинското съдържание на текста е авто жално и гласи – „на кого ни оставяш”. Тези типове прекрасно познават царящите в БСП вълчи нрави и са наясно, че оттеглянето ѝ ще ги превърне в истински сирачета, като ги лиши напълно от партийните привилегии и облаги. А някои може дори да бъдат бити за сътворените междувременно глупости.

И ето че в подобни партийни закачки мина и поредният партиен пленум, свикан с обещанието на него всичко да се разбере, да стане ясно, от калта да изплува цялата истина и за конгреса след седмица да остане само разбраното и премисленото да бъде узаконено със съответни решения.

Не би. Ядец. Пак котка им мина път на социалистите – и този път никой от тях самите нищичко не разбра за това каква е великата партийна истина в момента. Или поне – новата партийна повеля.

Но как да разбере – те се сджафкаха като глутница разгонени псета още от самото начало и не чуха нищо от собствените си думи. Затова и продължават да не са наясно с най-същественото – доколко сериозна е оставката на Корнелия Нинова, дали тя не ги работи нещо, дали не е приготвила вече мизансцена за поредния мръсен номер, който ще им скрои на предстоящия конгрес и който ще я остави начело на партията, поне до загубата на местните избори, която предстои през есента.

Смятате, че аз съм пристрастен и затова прогнозирам и още една предстояща загуба на БСП ли? Мене ако не вярвате, поне прочетете мъдрите думи на един…..е, не особено мъдър човек, но поне такъв, който не може да бъде обвинен в безгрижно отношение към съдбата на Партията. Занесен от котката в едно телевизионно студио, самият Румен Овчаров заяви: „Струва ми се, че ще загубим местните избори. Няма да има успех, няма да има победа. Просто в Партията няма настроение”.

Да, на мен пък не ми се струва, а направо съм сигурен, че БСП вече е поела по спиралата надолу и се намира във фазата, от която измъкване нагоре няма. В авиацията този свредел задължително свършва с разбиване на самолета в земята – питайте президента Румен Радев. В политиката изходът също е летален, само дето всичко свършва не на земята, а на бунището на историята.

В същата посока сочи и „анализът” на една от прочутите партийни влъхви, които през годините се представят за истински учени – Мария Пиргова. Тя обаче отива и доста по-далече. Според нея БСП дори съзнателно – или може би подсъзнателно, не ми стана ясно – не иска да печели избори. Буквално не иска, защото не може да се справи с отговорностите на управлението. А не може да се справи, защото просто не разбира как управлението може да бъде ляво в условията на „господстващ капитал”.

Ами да четат Маркс, бе г-жа Пиргова! Или обратно – да спрат да го четат, ако са прекалили и затова не разбират.

Сътворяването на мисловен буламач като този на Пиргова обаче и съзнателният опит за подобна словесна еквилибристика, е типичен подход на всички, свързани по един или друг начин с БСП. Те хем знаят, че трябва да видят истината, за да не повтарят грешките си, хем упорито не искат да я видят, за да не я видят и да разберат колко всъщност грешат.

Няма прошка. Няма измъкване. Като те натисне реалността, дори крайният левичарски волунтаризъм е принуден да се кротне. Е, поне за малко, де, поне докато хората със здрав разум започнат да управляват и понатрупат пари в хазната, тогава левицата пак цъфва на бял кон пред обществото и иска дял.

И не е случайно, че въпросната Мария Пиргова все пак каза едно абсолютно вярно нещо по повод състоянието на БСП в момента: „Кризата на БСП е в своя драматичен връх”.

Само че, знаете ли какво, граждани – не ми пука за тях и техните кризи, колкото и драматични да са. Не искам да ме занимават с върховете и низините си и да научавам креватни подробности за това кой обича Георги Гергов и само за пари ли е цялата работа или наистина по любов. Или кой е по-добър измежду политически херои на нашето време като Станишев, Миков или Нинова.

Ами всички знаем, че всички те са един дол дренки, затова – да, не ми пука за съдбата на тях и тяхната партия, освен ако не се опитат да завлекат със себе си към дъното на политическия боклук и цялото българско общество, както упорито правят винаги, щом са на власт.

Дори да не помним и да не знаем нищо за времената на комунизма, би трябвало да помним истинските национални катастрофи, докарани на България от  Луканов и Виденов, опитите на Станишев да ги повтори, завършили на самия ръб, измамата, наречена Орешарски и борбата да ни пробутат Пеевски за шеф на ДАНС…..

Кое от това не е ясно? За кво ляво управление в нам си ква среда говорим изобщо? И за какво, по дяволите, се хващаме на хорото на БСП, като обръщаме внимание на тяхната голяма драма и по този начин ги държим още в играта?

Ами те да си драматизират зад кулисите. Нали знаете, какво става, когато в театралния салон няма публика – няма и представление.

А иначе, както всъщност става от много години насам, нашенският чичо Поджър, маскиран като БСП, първо ни обвинява, че сме му скрили чука, после ни се подиграва, че не сме го намерили. И докато се занимаваме с драматичните му капризи, няма кой една прилична картина на българската обществена стена да закове.

Забележка:  

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: