De Profundis: ВЛИЗАНЕТО НА СТАНИШЕВ В ЛИСТАТА НЕ ОЗНАЧАВА, ЧЕ ДОБРОТО В БСП ПОБЕДИ

април 17, 2019 at 8:15 am (Публицистика) (, )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-vlizaneto-na-stanishev-v-listata-ne-oznachava-che-dobroto-v-bsp-pobedi

„Не приемам квалификацията бламиране” – каза очевидно преданият на другарката Корнелия Нинова висш социалист Калоян Паргов по повод звучния шамар, който тя изяде от  Националния съвет на партията с пренаредената листа за европейските избори.

На точно обратната позиция е друг от набедените за велики леви политици – Нидал Алгафари. Според него на пленума в неделя Нинова и алчните вълчета от котилото около нея са били унизително ошамарени.

Къде е истината?

Честно да ви кажа, граждани, от лична, чисто човешка гледна точка – изобщо не ми пука.

Единственото, което искам да знам за БСП, е кога ще се разпадне и ще ни остави на мира. Иначе не ми пука и не искам да знам какво точно става в тази партия, която в продължение на десетилетия съсипва страната ми. Която вече век руши всичко наоколо си, подклажда постоянни вътрешни напрежения или организира кървави сблъсъци, само за да се задържи на власт и да работи в полза на любимата си Москва – една чужда, откровено антибългарска сила.

Не ме интересува съдбата на партията, която съсипа дори тъй наречения „български преход”, този последен порив на нас, българите, страната ни най-после да се отърси от русолявите абсурди и да се придвижи към нормалността, като се превърне в истинска демократична европейска държава.

Да, изобщо не искам и да чуя за БСП, особено защото БСП сътвори въпросната поразия с прехода не толкова заради свойствената си некадърност в държавните дела, а съвсем съзнателно, заради интересите на върхушката си, съставена от ченгета, комунистическа номенклатура и нейното потомство, плюс случайни, но алчни прошляци, клекнали край мафиотската хранилка. Всички тези типове са обединени от твърда любов към чуждите пари и пълна готовност за руска служба.

Като малки кученца са, клетите, докато „служат” и треперят пред государя, клекнали на задни крачета.

Но като човек, дето по неволя се занимава с българска политика, длъжен съм да мисля и да пиша за БСП, граждани, няма спасение. И то по простата причина, че вече 30 преходни години в България продължава да има заблудени овце, които упорстват да подкрепят тази партия и я реанимират, вместо да я оставят да угасне кротко.

Първото, което искам да кажа за пленума в неделя и епичната социалистическа битка за листите, е – не просто не вярвайте на думите на БСП, не вярвайте и на очите си!

В тази партия нещата отдавна са като в „Мисията невъзможна”, където героите ползват специални маски. Гледаш го – Том Круз, толкова Круз, че и Кидман може да го обърка в леглото, а отдолу изниква някой от лошите. И обратно.

Така де, във филма има „и обратно”, в БСП няма. Тук привидно се води битка между „добрия” Сергей Станишев и „лошата” Корнелия Нинова, както ни внушават някои, но всъщност никаква битка няма, крайният резултат е абсолютно един и същ – листата на БСП си остава изцяло анти европейска, проруска, пълна със случайни, но наистина алчни вълчета и неслучайни, но не по-малко алчни ченгета и руски подлоги.

Трябва обаче да бъдат бити по главата и анализаторите, дето внушават на обществото, че между Станишев и Нинова има някаква съществена разлика, някаква „европейскост” в неговия случай, срещу някаква „неевропейскост” в нейния. И ви карат да се радвате, че първият, напук на втората, намери избираемо място в листата на БСП, като по този начин доброто някак победи.

Ма нищо такова няма, бе, граждани! Това, че Сергей Станишев мимикрира вече години като шеф на ПЕС, не го прави по-голям европеец или по-малко промосковски ориентиран от Корнелия Нинова. Нито го прави по умен или по-кадърен управленец, отколкото си го познаваме.

Защото ние добре го познаваме, нали? Сърбахме му попарата не само през онези 4 години, докато беше премиер и се целуваше с Местан и тъй наречения „цар” като коалиционни партньори, но и за 13-те години докато беше шеф на БСП изобщо. Помним как го унижаваше Путин при посещенията му в Москва, а Станишев се радваше и се правеше, че дъжд го вали по качулката, докато от Кремъл го плюеха по главата. Помним как по негово време европейските средства бяха спрени заради прекалено алчните и неприкрити кражби. Помним как назначи за премиер Пламен Орешарски и докъде доведе това. Помним издигането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Помним скандала Хохегер…..

Или нищо такова не помним вече, а?

Или всичко това е потънало някъде в небитието, останал ни е в главите сал сегашният му светъл образ на председател на ПЕС, а то значи – на истински европеец. Да, ама не значи това, защото, както знаем, най-многото, което даден вълк може да си смени, е козината. И то временно.

А на всичкото отгоре, добре че не познаваме много-много реалностите на европейската политика, но да ви кажа под секрет – ПЕС е организация с такова левичарско мислене и нагласи за проруска политика, че ако след месец спечели изборите и съответно поеме властта в ЕС, този път ще докара Съюза наистина до пропастта.

С това напомняне на истината за Станишев обаче не искам да подкрепя Корнелия Нинова в нейната атака срещу демокрацията и европейската ориентация на България, отнюд. Както вече казах – ако има разлика между тези двама водещи социалисти, между степента на опасностите, които те и тяхната партия носи за България, то тази разлика е от порядъка на 0.01 на сто и се състои най-вече от характеропатии, не от принципи.

Второто важно напомняне, свързано с листата на БСП за евровота, е присъствието в нея на наистина знакови фигури.

За другарката Елена Йончева и нейните измислени успехи в журналистиката изобщо няма да говоря. Само ще кажа – Нери, Нери, голям грях имаш на душата с лансирането на таз девойка навремето.

Президентският съветник Иво Христов е известен със своите твърде неуспешни опити проруската политика на президента да бъде изтънчена – хем максимално ефективна, хем колкото може по-незабележима. В резултат на което Румен Радев сътвори такива незабравими гафове, като например опита насред Варшава да склони поляците за отмяна на европейските санкции срещу Русия. Или подкрепата насред София за проруския президент Георге Иванов по темата за договора с Гърция, който отвори вратите на Македония към НАТО и ЕС.

А какво да кажем за Румен Гечев, великият икономист, който по времето на Жан Виденов беше в основата на пълното съсипване на българската икономика. Аз и досега се чудя откъде този човек изобщо намери сурат да се върне в българската политика, но докато се начудя, ето че той вече за европейската сцена се гласи. Зер в Брюксел са малко специалистите по икономическо съсипване, та ние, българите, трябва да им пратим подкрепления.

За Велизар Енчев ще си замълча изобщо. Защото като гледам неговия светъл лик, веднага се сещам за думите на Евгений Дайнов, че „листата на БСП е напълно адекватна на времето, в което живеем”. Генчо може да се е изразил иронично, може и сериозно. Обаче по отношение на офицер Енчев наистина е в десетката.

Третото изключително важно нещо, което трябва да се има предвид по отношение „европейската” листа на БСП, граждани, е присъствието в нея на „младата смяна”, на „новите лица”. Те са три и очевидно са толкова важни за Партията, че са изместили дори признат евроексперт като Деница Златева, изпратена на почти неизбираемото – засега поне – 7-мо място.

Тези нови попълнения, заели безценните втора, трета и шеста позиция, са Петър Витанов, Цветелина Пенкова и Иван Кръстев. Като чете човек кратките им биографични справки – брилянтни млади хора, учили това, завършили онова, вече работили тук и там на престижни позиции.

Леко отклонение от скалата на нормалното показва само Цветелина Пенкова, с участието си през миналата година в кастинга за политици, проведен от Слави Трифонов. Самият факт на това участие вече говори за толкова много амбиция, която толкова много замъглява мозъка, че го прави неспособен да мисли рационално. Щото, все пак, нали – при Слави Трифонов, за да те прави той политик…..

Но, виж ти, скоро след това момичето се ориентира правилно и потропва на портите на социализма, за да се реализира. И то как – право в Брюксел.

За мен обаче, граждани, с каквито и дипломи, с каквито и обучения, с каквито и награди или позиции да се перчат тия тримцата, във всички тях има нещо сбъркано.

И то е, че ако даден нормален човек поне малко се вгледа в реалността, ако поне малко си спомни близкото минало и ако прочете поне малко от историята на БСП, няма как да иска да се запише в тази партия или да има вземане-даване с нея. Всяко друго поведение говори за тотално объркване на логика, принципи и ценности.

Аз лично за сбърканяци не гласувам!

Съветвам и вас, граждани, да направите същото.

Забележка:  

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: