АДЪТ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА /втора част/

март 2, 2019 at 7:30 am (Публицистика) ()

Радио SBS, Мелбърн, Австралия, разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Наскоро известният икономист професор Стив Ханке нарече работата на българската държавна администрация „ужасна”. Днес с Пламен Асенов продължаваме разговора от миналата седмица по темата, но с нов фокус – различни ли са правилата за обслужване и маниерите на служителите в българските частни фирми.

– Пламен, ако трябва с една дума да опишеш ситуацията с обслужването на гражданите в частните фирми в България, коя ще бъде тя?

– За да не повтарям „ужасно”,  ще използвам „отвратително” или дори „кошмарно”. В известен смисъл, Фили, тук нещата са още по-болезнени, от държавната администрация човек някак очаква да е мърлява и некоректна, но частните фирми би трябвало да знаят откъде им идват парите и да се съобразяват с интереса на клиентите. Такава е поне масовата представа. Но се оказа, че въпросът не опира до противопоставяне „частна – държавна фирма”, колкото до монопол и конкуренция. Където има конкуренция, в по-малкия бизнес, нещата с обслужването са по-добре, а в много големите фирми – по-зле.

– Искаш да кажеш, че в едно квартално магазинче няма да видиш нацупен продавач?

– Е, няма гаранция, някои гледат клиента като враг. Скоро ми се скараха, че с банкнота от десет лева искам вестник за един лев и обирам дребните на магазина. Това са хора на твърда заплата, за които е все едно колко души обслужват и как. Но при пряк контакт с истински собственик на малък бизнес, няма нелюбезно отношение. Изключението тук са някои лъскави магазини, които перат мръсни пари. Те искат да отчитат загуби, така че собствениците им те гледат ледено. Знам такива магазини, в които никога никой не влиза, но които си съществуват 15-20 и повече години.

– А каква е ситуацията с мобилните оператори например – те са голям бизнес, но не се ли конкурират жестоко за сравнително ограничения български пазар?

– Операторите тук са три, Фили, но само дават вид, че се конкурират. Да, ако съдим по агресивните им рекламни кампании, между тях има някакъв елемент на надпревара по отношение развитието на мобилните мрежи, нивото на апаратурата или пакетните услуги, които предлагат. Но при прякото обслужване те действат по една и съща схема и тя е в ущърб на клиента. Не знам дали Комисията за защита на конкуренцията изобщо проверяват тази ниша, но ако има картелно споразумение между българските мобилни оператори, то е точно в посока обслужването.

– Какво толкова правят, какъв е проблемът с тях?

– Първо, практикуват типичната за всички български администрации способност да ти губят времето. Например, в офиса има пет работни места, но реално работят двама души. И то обикновено заети да обясняват на глухи баби подробности за някакъв изгоден мобилен план. Така се натрупват опашки, а гневът избухва, когато накрая се оказва, че бабата иска да пита за името на съседната улица, а не за телефони. Второ, българските мобилни оператори широко практикуват прикрито или откровено мошеничество. На мен лично преди Коледа една девойка дълго ми обясняваше как ми подаряват нов мобилен апарат. И беше така смутена, че не го искам, та ми стана жал и склоних. Но тъкмо да подпиша документа и да си взема подаръка, девойката невинно попита – ама нали знаете, че той върви с договор за нов мобилен план, който е с десет лева на месец по-скъп. Ами не, не знам и не искам да чуя за такъв подарък. Ей такива мошеничества на дребно дразнят, Фили, но това е фирмена политика. Мисля, че те дори обучават служителите си на подобни номера за подлъгване на клиентите. Защото това е практика не при един, а при всички мобилни оператори. Но има и още. Например, ако имаш проблем с местния офис, не можеш да се свържеш с шефовете в София, а, съвсем по социалистически, се оплакваш пред онзи, който ти създава проблема. Освен това, никой реално не може да контролира действителното положение със сметките. Пак личен пример. Миналия месец сметката ми беше с 2-3 лева по-висока от нормалната и когато попитах защо, казаха ми, че съм говорил с чужбина. Аз знам, че не съм говорил с чужбина и искам подробна разпечатка, но тя струва…..6 лева. Лошото е, Фили, че много от тези „правила” и мошеничества на дребно са типични не само за мобилните оператори, а и за другите частни монополисти в България.

– Имаш предвид трите енергийни дружества вероятно…..

– Да, и тях, донякъде. Те не са монополисти в мащабите на страната, но в мащабите на областите, където оперират, са такива. Но казвам „донякъде”, защото трябва да призная, че при енергийните дружества ситуацията напоследък май е малко по-добра в сравнение с другите частни монополисти. Например в сравнение с банките. Вероятно, Фили, нормален човек в нормалния свят дори не може да си представи за какви номера говорим. Може би собственици и шефове ги смятат за изтънчени, защото им носят печалба, но, честно, бих избягал с писъци от обслужването във всяка българска банка. Тук е също като при мобилните оператори – банките в България, макар уж да се конкурират за клиенти, всъщност работят по правила и с манталитет толкова ужасни, колкото и на държавната администрация. А да не говорим за техните мошеничества уж на дребно, които обаче, умножени по половин милион клиенти, водят до не съвсем дребни печалби. А законът защитава всичко това в името на стабилността на банковата система. Не знам как стоят нещата с таксите в Австралия, но тук например за една и съща сметка аз имам месечна периодична такса, годишна такса за обслужване, такса за получаване на пари, такса за изпращане на пари, такса за теглене на пари, такса за прехвърляне на пари от една сметка в друга. Скоро направих една сметка и се оказа, че за малък потребителски кредит, който имам при лихва под 12 на сто годишно, заедно с таксите реално плащам над 27 на сто годишно, тоест, повече от двойно. И това като имаш предвид, че официалният лихвен процент в страната вече от години е около нулата.  Но – да, най-зловещото в цялата ситуация е, че ако възразиш, както съм правил няколко пъти, банковите чиновници с усмивка ти казват – ами господине, идете в друга банка. Прави са – но и не са прави. Те прекрасно знаят, че е все едно къде ще отидеш, защото във всички банки в България, независимо дали са с български или чужди собственици, положението е точно същото, както при тях. Не знам и те ли имат картел или просто им идва отвътре да правят нещата по този начин, но казаното тук може до голяма степен да обясни защо хората в България предпочитат да държат парите си и да се разплащат кеш навсякъде. Това е огромен стимул за сивата и черната икономика, което пък е проблем на цялата държава и така кръгът от негативи се затваря в спирала, която върви надолу.

Бележка на автора:

На 01 март, когато този текст беше вече излъчен в Австралия, се наложи да открия сметка в българска банка. Процедурата продължи 2 /словом – два/ часа и включваше отговори на въпроси, подходящи за разпит с полиграф.

За сравнение: Преди 7 години в Германия ми откриха сметка точно за 10 минути – на мен, чужденецът Хер Никой, без статут и без работа в страната, а с банковия чиновник през цялото време си говорихме за красотите на България и Германия.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: