De Profundis: ОПЕРЕТА С БСП, НО ЗАЩО ЗАЩИТАВАТ РУСКИТЕ ИНТЕРЕСИ ПРЕДИ БЪЛГАРСКИТЕ?

февруари 27, 2019 at 10:06 am (Публицистика) (, )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-opereta-s-bsp-no-zashto-zashtitavat-ruskite-interesi-predi-balgarskite

Никой политик по света не харесва журналистите, които задават неудобни въпроси – мръщят им се, избягват отговорите, понякога дори прекъсват интервютата и често отказват повторни контакти. Всякакви случаи сме виждали.

Венецуелският диктатор Николас Мадуро обаче въведе нова мода. Той направо арестува цял американски телевизионен екип, чиито въпроси не му харесаха. Твърди се, че побеснял, когато операторът му показал заснети кадри на млад венецуелец, който яде храна от боклука.

Прав е Мадуро, вместо да пропагандират реалните прелести на социалистическото строителство във Венецуела, американските колеги провокативно взели да се занимават с редките и случайни недостатъци на системата.

Ами никой социализъм не минава без грешки, бе, хора! В България например през 80-те, в последните години на диктатора Живков, нямаше ток, бензин, свещи, кибрит, салам, сирене, тоалетна хартия, дамски превръзки, да не говорим за банани, шоколад и каквото и да било друго елементарно нещо, за което се сетите.

Хем тогава вече се намирахме във фазата на „зрелия” или „развития социализъм”, както му викаха преките предшественици на днешните червенониновчета. Единствено самият Живков викаше на своя социализъм „недоносче”, но това е друга тема.

Та, така, де – Венецуела отскоро е социалистическа държава и там фазата на развития социализъм тепърва предстои, ако диктаторът Мадуро някак случайно се задържи на власт. Тогава венецуелците вероятно и боклук няма да имат за ядене, като гледам как бързо нещата при тях се суркат надолу.
Е, добре, аз да не злорадствам много, щото току-виж и ние, българите, сме се върнали във фазата на развития социализъм, ако любимата партия БСП пак дойде на власт и другарката Корнелия Нинова реализира детската си мечта да стане премиер.
Корни – премиер не ви звучи реалистично като лозунг, а камо ли като реалност, така ли? Ами я се огледайте!

Реалистично ли беше Луканов два пъти да застане начело на държавата и съзнателно да досъсипе България, само и само да задържи ресурса в ръцете на червената олигархо-ченгджийска каста. А колцина очакваха в премиерската роля да видим комсомолския бастун Жан Виденов, при който нямаше хляб, но хората не можеха да ядат и пасти, щото и пасти нямаше.

Да не говорим за управлението на негово царско велико подобие Симеон, прегърнат с Първанов, Доган и Станишев. И изобщо да не се сещаме пък за времето на другаря премиер Станишев, около когото пърхат Доган и Симеон като политически самодиви с бели премени. Или като политически орисници, които предсказват на всички свои близки хора твърде добри печалби…..

Така че няма да се учудя в някакъв момент да видим и другарката Нинова как върти геврека…..имам предвид – държавното кормило.

Колко време вече горките родни социализи са извън властта и не могат не само да вдъхновяват своя електорат с големите си успехи в управлението, а и  да отговорят на очакванията на спонсорите си – вътрешни и външни. Ами така тези хора ще се отдръпнат и ще си потърсят друга партия да представлява интересите им, бе, хора. А от известно време насам това май в действителност се и случва.

И не само отдръпването от висшите партийни дела на пловдивския другар Гергов доказва тази тенденция. Неслучайно например, както се вижда с просто око, самите руски братя през последните 20-тина години си създадоха толкова други сателитни партии в България, плюс че си напазаруваха хора на подходящи позиции от всички останали формации, дори твърде маргиналните.

И стигнахме дотам, та напоследък вече кремълските другари се обръщат към БСП само за съвместни чествания на светли руски годишнини и доброволно почистване на Моча, не и за по-сериозни дела като подновяване на проекта АЕЦ „Белене” или изграждане на газопровода „Турски поток”.

Ето, затова БСП трябва да вземе властта – за да докаже, че е незаобиколим фактор в българската политика и нейните спонсори не бива току-така да я заобикалят. И точно за това беше цялото тръшкане, всичките писъци и циркове с напускането на Парламента от страна на социализите. Но аз поне съм много доволен от някои последни събития, свързани с това напускане, граждани.

Първо, кога друг път ще ми се случи да чуя български социализин да отказва пари, независимо дали ги е заслужил или не. И още повече – да ги отказва, дори когато му ги дават насила.

Отнюд! Такова не е бивало в историята и никога няма да бъде. А ето, живи бяхме да чуем как нашите червенониновчета заявяват, че отказват дори онази мизерна част от заплатите си, има няма – малко над хиляда лева, която им се полага така или иначе, независимо дали се трудят в Парламента или не.

Ама и ние едни правила си имаме – мечтата на венецуелеца, същинска машина за социални услуги, която се грижи ненахранен човек да не остане, щом веднъж се е увъртял около парламентарната хранилка.

Второ, както стана ясно покрай излизането на БСП от Парламента, на никого не му пука дали те са вътре или не. Даже изглежда, че е по-добре да ги няма. Работата в самия Парламент върви по-стегнато, а обществото не е подложено на техните отровни лъжи от парламентарната трибуна.

Трето, както става ясно, заради магарешкия инат и глупавите си политически ходове, БСП губи позиции, вместо да печели. Като излезе от Парламента, тя не предизвика масово обществено вълнение, за да се стигне до предсрочни избори, както май социализите бленуваха. Поне някои от тях.

Не знам кой кадърен социолог ги е излъгал, че това може да стане – но то не стана. И не стана не само защото социолозите не са социализи, дори когато упорито се правят на такива, а просто защото не можеше да стане.

В България няма подходяща политическа ситуация за нови избори, доколкото няма реална политическа алтернатива на сегашното управление. БСП  ни проглушиха ушите, че всъщност те са такава алтернатива, но не са. За целта само желание и биене в гърдите не стига, политическите процеси се движат по обективни закони, а не по субективни.

Дотук добре, но в цялата история с текущите митарства на социализите из българската политика има и нещо още по-хубаво – след цирка с напускането на Парламента, сега престои втора част от представлението – връщането на БСП там.

Смешното – не, а направо саркастичното в случая е, че другарката Нинова, вместо да си види лъсналите политически срамотии и да се засрами в ъгъла, още преди да излезе, постави ред условия за връщането на партията си в Парламента – сякаш някой там приритва за тях. Така цялата работа стана точно като илюстрация на оная мъдра приказка – те не го искат в селото, той за поповата къща пита.

Ако бях на мястото на ГЕРБ и останалите партии обаче, аз щях да поставя няколко условия за връщането на БСП в Парламента.

Първо – социализите да отговорят на всички налични въпроси за характера на връзките си с Русия и да обяснят на обществото защо БСП защитава руските интереси преди българските във всяка възможна ситуация.

Второ – да кажат ясно позицията си по важни теми като отравянето на български бизнесмен от агенти на руското ГРУ в самата България; склонни ли са да подкрепят демократичното развитие на Венецуела или си остават последователни поддръжници на диктатора Мадуро; каква е позицията им по въпроса за членството на Македония в ЕС и НАТО.

Трето, БСП да изясни самото свое отношение към ЕС и НАТО. Доколкото анти-европейските тенденции в нея напоследък са все по-силни и видими, обществото трябва да е наясно с това накъде ще ни поведе любимата партия, ако утре случайно вземе, та спечели някакви избори.

Четвърто, няма лошо да чуем и искрено мнение във връзка с откровените и нагли заплахи, които онзи ден лично руският президент Путин отправи към Европа и САЩ за руски ракетни удари, които могат да последват, ако страните от свободния свят не слушат и не подкрепят руската мания за световно величие.

Тези и ред още подобни въпроси към БСП отдавна ся на дневен ред, обаче българските социализи, както винаги, се въртят на стола, гледат мълчаливо в тавана и си бъркат самоотвержено в носа – но не отговарят.

Е, добре все пак, че още не са арестували някой журналист, който ги пита.

Ама то е, защото май никой не ги пита, а само отстрани се вижда, че въпросите просто си висят в пространството.

Забележка:  

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: