F-16 – КРАЙ НА РУСКАТА ДОМИНАЦИЯ В БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ?

януари 19, 2019 at 8:09 am (Публицистика) (, )

 Радио SBS, Мелбърн, Австралия, разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ В сряда българският Парламент одобри правителството да започне преговори със САЩ за закупуване на самолети F-16. Това става 15 години след приемането на страната в НАТО и може би е началото на края за руската доминация в системата на българската национална сигурност. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, напоследък имаше жестока съпротива срещу евентуалните преговори за F-16, дебатът и в Парламента беше горещ, но решението мина сравнително лесно. Защо?

– Да, Фили, както стана и ден по-рано в парламентарната комисия по отбрана, в самата пленарна зала решението мина с гласовете на ГЕРБ, ВМРО и ДПС, общо 130 „за”, срещу 84 „против”. „Ние подкрепяме решението, защото то е стратегическо за националната сигурност на страната” – каза от парламентарната трибуна лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ. С други думи – не само по-голямата част от управляващите, но и част от опозицията си беше написала домашното и не позволи такъв важен за България въпрос, свързан с реалната ни съпричастност към НАТО, да бъде провален от силното проруско лоби, начело с БСП.

– Всъщност това лоби реално успя да отлага решаването на въпроса далеч по-дълго от нормалното, така ли е?   

– Да, Фили, за съжаление. И сега нещата не са съвсем окончателни, защото още има възможности за противодействие. Например лидерът на „Воля” Веселин Марешки се закани да предизвика референдум по въпроса – нещо, което вероятно няма да стане, но още дълго да мъти водата. Може да се очаква също преговорите за F-16 да бъдат протестирани от шведските производители на конкурентните самолети „Грипен” и европейския консорциум „Юрофайтър”, тъй като правителството всъщност сега получи разрешение от Парламента да промени първоначалните условия на конкурса, особено в частта за цената. Но предстои да видим какво ще се случи в тази посока. В момента важното е друго – че най-после тръгваме към решаване на въпрос, който трябваше да се реши преди 10 и повече години. Още тогава трябваше да вървим към закупуването на нов български военен самолет, а не като натовска страна да наливаме пари в руския военно-промишлен комплекс за постоянни ремонти на отдавна грохналите МИГ-ове. И на всичкото отгоре – пак да се стоим без нито един здрав самолет, а партньорите ни от НАТО да поемат патрулирането на нашето въздушно пространство. Да не говорим пък за  опасностите, свързани с това, че на руските МИГ-ове не може да се качи натовската система за разпознаване „свой – чужд” и това прави българските пилоти реални мишени както за противника, така и за съюзниците.

– През последните месеци президентът Румен Радев, който е бивш военен пилот, сякаш беше знаме на съпротивата срещу преговорите за F-16. Защо той не дойде в Парламента по време на дебатите в сряда?

– Всъщност той вече няма какво да каже по темата, Фили, след като няколко пъти изпадна в конфузната ситуация да защитава незащитимата позиция за предимствата на шведския „Грипен” пред американския F-16. На всичкото отгоре, с тази позиция стана и смешен в очите на обществото, след като тя се оказа обратна на онази, която Румен Радев като шеф на българската авиация защитава преди няколко години. Наблюдатели припомниха негови изказвания от 2012-та, че той лично е летял на всички предлагани самолети, но F-16 е най-добрият за нашите нужди. А сега също толкова категорично настоява на обратното, макар да не обяснява смислено защо. Кога се обърна мнението на президента и по каква причина – този въпрос напоследък виси със страшна сила в общественото пространство и вероятно тушира президентската съпротива. Това явно влияе и върху активността на БСП по темата. Защото, Фили, както каза онзи ден не друг, а бившият военен министър на социалистите Ангел Найденов: „Аз не знам БСП да има каквато и да било експертиза по темата за F-16 и „Грипен”, за да се произнесе категорично по въпроса кой от двата самолета е по-добър.”

– В края на краищата, ако пренебрегнем горещите политически аргументи от дебата, какви са предимствата на F-16, защо България се ориентира към него, въпреки по-високата цена, която евентуално ще плати?

– Всъщност, Фили, можем да загърбим дребните политически заяждания, но ще бъде голяма грешка да извадим от уравнението наистина важните политически аргументи за решението. От една страна, те са стратегически, а от друга – преплетени с техническите характеристики на самолетите, между които избираме. Първо, Швеция не е в НАТО, докато САЩ са наш партньор там и е по-логично да купуваме от тях. Второ – говорим за дългосрочен проект във формат 8 плюс 6 или дори плюс 8. С други думи – искаме да купим 8 бойни самолета, а после още 6 или 8. Тогава американската цена спада драстично, докато шведската – не чак толкова. В политически план пък това означава да заздравим връзките си със САЩ и да засилим чувствително американското военно присъствие в България, което досега чувствително изостава от това в страни като Полша или Румъния. По този начин като съпътстващ сделката ефект ще получим сериозен защитен фактор от чужда агресия. Което не е същото като да търсим защита от Швеция, с цялото ми уважение към тази прекрасна страна. Трето – по технически и бойни характеристики, самолетите F-16, особено в последната си модификация, Блок 70, към която се ориентираме, са най-подходящи за целта ни – патрулиране на въздушното пространство. А и, доколкото схващам, идеята, че F-16 ще са по-скъпи от „Грипен” не е съвсем адекватна. В офертата на „Грипан” например не е включен пълен комплект бойни средства и електронни компоненти, те трябва да договорят и купят отделно и то…..пак от американците. Така че доста безсмислено изглежда да се прави тройна сделка, вместо да се договорим директно с производителя, който ще ни достави целия комплект, плюс съпътстващите екстри. Тройната сделка освен това би усложнила чувствително такива важни процеси като ремонта и поддръжката на самолетите. Нали си представяме какво става, когато корпусът трябва да се закара в Швеция на ремонт, електрониката в Щатите или в някоя европейска страна, оторизирана за тази дейност, а после всичко пак трябва да се сглоби и напасне. Още повече, за разлика от офертата на шведите, цената на F-16 включва пълен ремонт на място, на летище „Граф Игнатиево”, с участие на български специалисти и съответното обучение за тях. Изобщо, както и да погледнем нещата, предимствата на американската оферта са много, Фили. Аз поне смятам, че разумът в края на краищата ще надделее и още преди края на тази година, а може би дори още през лятото, България ще има договор за наистина най-добрия самолет за своите конкретни нужди.

Забележка:  

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: