De Profundis: ПЛОВДИВ 2019 И КУЛТУРАТА – ЧЕ ТО БИЛО МНОГО ЛЕСНО, ВСЕКИ ГО МОЖЕ

януари 17, 2019 at 11:10 am (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://www.faktor.bg/bg/articles/politika/hlyab-i-pasti/de-profundis-plovdiv-2019-i-kulturata-che-to-bilo-mnogo-lesno-vseki-go-mozhe

След дълго археологическо ровене, най-после открихме насред Пловдив някаква си европейска столица на културата. Като гледам така обаче, май по-добре да я бяхме закрили, вместо да я открием, по-разумно и честно щеше да бъде.

Най-малкото, нямаше още цяла година да тормозим себе си и околните с претенции, че правим нещо, което всъщност не правим – например истинска култура. Още по-малко пък – европейска.

И щяхме да сложим край на болезнените, но напълно безсмислени напъни да усвояваме едни пари в полза на цялото общество. Казвам „безсмислени”, защото съм забелязал, че парите от подобни масови мероприятия имат интересната склонност да отиват главно в джобовете на онези, които ги харчат, а не на онези, за които се харчат. Това е природен закон, нещо като идеята за всемирната гадост, която ти се случва, независимо искаш или не искаш.

В този финансов аспект на разговора, свързан с европейската столица, вече започна да се отваря все по-широка пробойна. Общинският съветник Дани Каназирева с право попита защо общинският съвет не е информиран и не е гласувал за изграждането на великата кметска сцена, позната като „вавилонската кула”, ползвана за откриване на мероприятието. И колко струва на бедната пловдивска култура това еднократно удоволствие.

Както стана ясно, цената за цялата работа е твърде скромна – някакви си 2 милиона лева.

Слави Трифонов веднага разрови градската тайна, като припозна кулата – каза, че е наемал същата такава от същата немска фирма и тя му е струвала само 681 хиляди. Но Светлана Куюмджиева, артистичен директор на Фондация „Пловдив 2019”, реши да опровергава. Или да замазва.

Тя уточни, че работата всъщност е доста по-различна. В смисъл – по-различна от всичко, което даден нормален човек може да си представи. Според нея самата сцена струва някакъв си мизерен „над 1 милион, а останалите пари до 2 милиона, са допълнителни разходи за транспорт и логистика”.

Това е умно – като банковите кредити, дето почти не плащаш лихва, но плащаш такси като за световно.

Твърде обтекаемо, бе, Светлана. Колко над милион за сцената и колко до два милиона за логистика и каква е разликата от общата цена 2 милиона, пак не става ясно. Ама то това вероятно е и целта на изказването, де. За да не вземе да се запита някой наивник – колко реални проблеми на пловдивската култура можеха да се решат с въпросните 2 милиона лева, ако беше избран доста по-скромен, но достоен начин на откриване.

Според мен обаче в случая  е по-важно да се уточни друго – тази сцена наша ли си е вече завинаги или не си е наша. Защото Куюмджиева хем твърди, че тя е уникална, което значи – приготвена е специално, конкретно и единствено за нас, хем – че само е наета от Фондацията за събитието.

Нали сме сигурни, че няма идиот на света, който да ти сътвори нещо наистина уникално по твоя поръчка и да не ти го продаде цялото, а да те остави да минеш тънко с някакъв си наем.

Айде поне съвсем откровени глупости да не си говорим, а?

На всичкото отгоре, дори за конструктивен лаик като мен е напълно ясно, че във въпросната сцена няма как да има каквото и да било уникално, тя е просто метална конструкция от тръби, които могат да се монтират във всякакви възможни форми, все едно си играете с „Лего”. Аз Слави Трифонов не гледам и не знам той какво и къде е монтирал, ама на концерти на „Ролинг Стоунс” съм виждал как се правят такива кули. Или ония, техните, не са толкова уникални като нашата…..

Така, де, важното е, че дебатът за парите вероятно тепърва ще се разгаря, особено като се види на живо, а не само на хартия, целият набор от велики глупости, финансирани за през годината, когато Пловдив е европейска столица, глупости, призвани да играят ролята на високо културен български и европейски пълнеж в театъра на привидностите, който се разиграва пред очите ни.

Жалко е, но, както винаги, ние, българите, демонстрираме пълна липса на въображение и ще разберем чак накрая, когато всичко свърши, че цялата ни културна пара всъщност и този път е отишла право в свирката. Или че чрез нея е направена дълга и блага свирка на някого – зависи от гледната точка.

Но има твърди оптимисти, които твърдят – майната им на парите, важното е работа да се свърши и да се представим добре пред чужденците.
Точно това казвам, де – няма как да стане.

Цялата работа с качеството на културата, която ще ни се демонстрира през 2019, е изначално пробита, защото е концептуално сбъркана. Няма как да се очаква друго, след като официалните лица сами си го казват: „През следващата година хората на Пловдив сами ще правят култура и сами ще я потребяват”.

Ами такъв филм в истинската култура по принцип няма, бе, граждани. То ако имаше, навремето в Рим прочутият  Меценат нямаше да подкрепя Вергилий, Хораций или Овидий, за да създават прекрасните си творби и да развиват великата римска култура, а щеше да заложи на обожанието на тълпата, като спонсорира гладиатори.

Или във Флоренция Медичите нямаше да дават щедри поръчки на Верокио, Микеланджело, Ботичели, Челини, Рафаело, Тициан и останалите, за да се роди Ренесансът, а щяха да си пръскат парите или по курви, или като финансират любители на градския фолклор.

Но нашите гении в управата на „Пловдив 2019” се не сещат за това. Те, може би искрено – с онази искреност, която обаче само влошава нещата – вярват, че всеки идиот може да твори култура, че за културата е важно да искаш, а не да можеш и че ако докараш на площада няколко хиляди души да гледат елементарно светлинно шоу, то си преобърнал културното съзнание на масите към нещо по-художествено.

И това съвсем ясно се видя по време на откриването миналата събота. Видя се, че то е пълна бутафория и съзнателно е направено като такова. Видя се, че да качиш на един вавилонски зикурат масовка от 1 500 души пълни лаици, които да подвикват отгоре лозунги, да потропват фолклорно или да се напъват да музицират по всевъзможни начини, е изключителна нелепост. И не само защото всичко е на плейбек, а защото точно плейбекът е в основата на всичко.

По време на откриването лъсна също пълната безпомощност на слогана „Заедно” – доколкото идеята да смесваш култура с етнически проблеми чисто декларативно, без да има реални действия отзад, никога не е работила и никога няма да проработи. Никакви крясъци на думата „заедно” на различни езици не могат да прикрият факта, че ромите от Войводиново и българите от Войводиново онзи ден изобщо не дойдоха заедно на събитието.

Да, Европа се блазни от идеята, че някъде из нейните недра все пак съществува място като Пловдив, където хората от различни култури и религии съжителстват мирно, смесват се и си помагат, харесват се и предпочитат да се черпят в кръчмата, вместо да се стрелят и пребиват.

Само че това и в нашия случай са само вълшебни приказки. Ако кажеш на някой редови пловдивчанин да мине през „Столипиново”, за да се запознае с детайлите на истинската ромска култура, той най-вероятно ще те сметне за луд. А ако му кажеш да позволи на сина си да вземе ромско момиче за жена, сигурно ще ти обърше един през устата.

Е, иначе гледа и слуша Азис въпросният редови пловдивчанин, но дълбоко в себе си знае, че прави това не, за да консумира истинска култура, а само за забавление. За истинска култура той ще заведе фамилията на театър, най-добре кафе-театър, че да не се обезбири.

А истината е, че от векове ние тук живеем един до друг, но не и един с друг – и всички го знаят. Някои обаче знаят и повече – знаят, че от разказването на подобни вълшебни приказки се вадят пари, защото наивните европейци плащат да ги слушат и да им вярват.

Колкото до наивните европейци, забъркани с тазгодишната европейска столица на културата, тяхната работа също изобщо не ми изглежда читава.

То отдавна и принципно се знае, че в сферата на културата Европа финансира предимно глупости, особено ако са щедро обвити в обещания за привличане на някакви си „публики”, особено – на „младите хора”, ако са свързани с масовост, с показност и дрънкане на глупости, които звучат възвишено. А ако към всички тези неща има притурена и някоя хубава софра под формата на „обучение”, „конференция” или „уърк шоп”, изпадат направо в щастлив гърч.

Обаче в случая с „Пловдив 2019” дори наивните европейците би трябвало да разберат, че работата не просто намирисва, а вони – и заради общата концепция на проявата, и заради качеството на проектите, които се финансират, и заради постоянните скандали, които съпътстват досегашната работа на фондацията.

Но нищо, де, може пък европейците да се сетят накрая, когато дойде време за финансов отчет – макар да се съмнявам. А дотогава пък ние, българите, ще си прекараме весело, като се наслаждаваме на жалките тъпотии, които някакви умници се опитват да ни пробутат за велика култура.

Забележка:  

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: