2018 – ПО-СПОКОЙНА ОТ ОЧАКВАНОТО, ПО-ТРЕВОЖНА ОТ ЖЕЛАНОТО /част втора/

декември 29, 2018 at 7:26 am (Публицистика) (, , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия, разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ По-спокойна от очакваното, но по-тревожна от желаното – така политическият анализатор Пламен Асенов определи характера на 2018 година. С него днес продължаваме да се връщаме към основните събития от последните 12 месеца, които вероятно ще повлияят и на развитията през новата 2019 година. 

– Пламен, като основни теми на годината обсъдихме българското евро-председателство и оцеляването на правителството, въпреки атаките срещу него. Има ли други развития в България през 2018, които трябва да се отбележат непременно?

– Още поне две неща, Фили. Първо, стана все по-видима битката между президент и правителство. Някои ще каже – това е естествено, защото ориентацията на президента Румен Радев е откровено лява, а правителството на Бойко Борисов се води дясно-центристко. Да, в цялата работа има политически нюанс, доколкото президентът май наистина си вярва, че може да предложи своя „политическа алтернатива” на сегашното управление под формата на нова партия. Естествено, ГЕРБ не искат това да се случи, поне докато Радев е президент, за да не използва властовите си възможности в полза на тази партия. Така изглеждат нещата на повърхността. Но истинският проблем всъщност не е политически, а институционален, свързан е с Конституцията и разпределението на пълномощията. Президентът няма реална власт, но има доста възможности да помага или пречи на правителството. Практиката от 89-та година насам обаче показва, че президент и премиер в България не си сътрудничат, независимо дали са от една и съща или от различни партии. В края на краищата, президентът, който изначално е в по-слаба позиция, не иска да е кукла на конци и винаги показва политически зъби, за да се види политическото му лице. На тази база може да се прогнозира, че и сега конфронтацията между Румен Радев и ГЕРБ ще продължи, но сама по себе си няма да доведе до срив на управлението, а може да бъде само допълнителен фактор. Например ако догодина ГЕРБ загубят европейските и местните избори, президентът със сигурност ще е силен фактор в общия хор, който ще иска оставка на кабинета и предсрочни избори.

– Пламен, каза, че Румен Радев говори за създаването на някаква своя „политическа алтернатива”. Доколко тази възможност е реалистична?

– Изобщо не е реалистична, Фили. Но да вметна, че именно липсата на алтернатива е вторият важен факт, който исках да спомена като важна характеристика на българската политика през отминаващата 2018. А Румен Радев не може да създаде такава алтернатива по две основни причини. Първо, сам той е много слаб политик – липсват му харизма и характер, липсват му идеи и талант да ги представя, липсва му и добър екип. И второ, България отдавна има остра нужда от реална политическа алтернатива, но в дясното, а не в лявото поле, където стои Радев. Неспособността на демократичните десни сили тук да се организират, развият и заемат естествената си политическа ниша е особен феномен, а 2018-та е поредната пропиляна година за това. За съжаление, както изглежда, няма да бъде и последната. Да, европейските и местните избори догодина по принцип са много подходяща възможност за начален успех на подобен проект, но за целта той би трябвало да се е появил още през 2018-та. Няма го.

– Да погледнем и към Балканите, където, както казахме миналата седмица, има известно разведряване, но и нови заплахи. Защо регионът не може да се успокои?

– Два са основните фактора за това. Първо – историческите противоречия, натрупани през вековете, особено през последните стотина години. Второ – намесата на външни фактори, които заради собствените си интереси подклаждат противоречията веднага, щом те позатихнат. В случая имам предвид най-вече намесата на Русия. Тя отдавна има силно влияние на Балканите, смята ги за част от своята втора буферна зона със Запада и още от 19-ти век упорито не оставя балканските народи сами да решават съдбата си. 2018-та беше пълна с доказателства за това. След като по-рано спецслужбите разкриха, предотвратиха и дадоха широка публичност на руския план чрез политически убийства и държавен преврат да се спре пътя на Черна гора към членството в НАТО, Кремъл се активизира в Македония и Гърция. Целта беше да се предотврати възможността те да решат стария си спор, а така да се отвори пътят и на Скопие към европейските и евро-атлантическите структури. Засилената активност на руските агенти в двете държави доведе до разкриване на информация за дейността им както от гръцките, така и от македонските служби, а Гърция дори експулсира няколко дипломати като мярка срещу руската намеса. Така договорът между Атина и Скопие все пак беше сключен, но и в двете страни проблемите продължават заради силната съпротива срещу него, поне за част от която със сигурност се знае, че е активно стимулирана от Кремъл.

– Но общата оценка е, че договорът за името на Македония все пак донесе повече спокойствие на Балканите. Буквално в последните дни на годината обаче се появи ново огнище на напрежение между Сърбия и Косово. Това отново ли трябва да се отдаде на руската намеса?

– Темата е прекалено сложна за бърз и еднозначен отговор, Фили, но ще напомня само някои факти и нека всеки си направи изводите. 2018 година беше буквално рекордна по брой срещи между висши политици от Сърбия и Русия, включително на ниво президенти. Така темата Косово, която в началото на годината не беше по-гореща, отколкото през последните пет години например, постепенно се „сгорещи”. Срещите задължително завършваха с една и съща декларация, леко странна от гледна точка на обичайната дипломация. В нея се казва, че Русия подкрепя Сърбия, независимо от всичко и при каквото и да било развитие на ситуацията. С други думи – Кремъл дава на Белград пълен картбланш да стигне до където иска в конфронтацията си с Косово, дори до край. И това обаче не би било чак такъв проблем, ако политическите декларации не бяха съпроводени със светкавична практическа операция за въоръжаване на Белград, включително чрез подарени – основно от Русия, но също от руския сателит Беларус – нови самолети, танкове и ракети. Така че сега Сърбия е може би най-милитаризираната държава на Балканите, а сръбската армия – най-силна, ако оставим настрани натовските части на полуострова. Ето защо, каквото и да произлезе от този пореден балкански конфликт, който бързо стигна до ООН, но едва ли ще бъде решен там, Русия има пръст, това не бива да се забравя. Друг е въпросът, че дори тази намеса не трябва да се разглежда сама по себе си, а като част от по-широкия руски план, за който наблюдатели все по-често предупреждават – създаване на напрежение в Европа с цел разпадане на ЕС. Към това трябва да се добави само, че подобно развитие би било смъртоносно за българската демокрация, а и за българския суверенитет, затова страната ни е длъжна да работи с всички сили за укрепване на европейското единство.

Забележка:  

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: