2018 – ПО-СПОКОЙНА ОТ ОЧАКВАНОТО, ПО-ТРЕВОЖНА ОТ ЖЕЛАНОТО /първа част/

декември 22, 2018 at 12:43 pm (Публицистика) (, )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия, разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Годината 2018 отминава, но България и светът са си още на мястото, въпреки някои зловещи прогнози. Днес с Пламен Асенов се връщаме към основните събития от последните 12 месеца, които вероятно ще повлияят и на развитията през новата година. 

– Пламен, ще се пробваш ли да опишеш 2018 в едно изречение?

– Според мен, Фили, отминаващата година беше по-спокойна от очакваното, но по-тревожна от желаното. По-спокойна, защото не се сбъднаха например катастрофичните прогнози за разпад на Европейския съюз, за засилване на мигрантския натиск или на терористичната вълна в Европа. За България пък може да се отбележи, че, въпреки повишеното политическо напрежение през втората половина на годината, не се стигна до падане на кабинета и предсрочни избори. Това са все неща, за които преди 12 месеца се правеха прогнози. Разбира се, винаги може да се окаже, че някои от тях просто са със сгрешен времеви хоризонт и ще се сбъднат в обозримото бъдеще, но засега не са.

– А кои развития оценяваш като „по-тревожни от желаното”?

– Засилва се например напрежението между Европа и САЩ, което заплашва развитието на проверените и доказали ефективността си евро-атлантически връзки. Това е особено тревожно на фона на растящата руска агресивност, една от основните цели на която е точно разбиване на евро-атлантизма като стъпка към разпад на самия ЕС. Съвсем до България, новото напрежение между Сърбия и Косово през последните дни също е тенденция, която не ни радва. Разбира се, има и други тревоги, които пряко ни засягат. Такива са например вътрешните напрежения в самия ЕС, неяснотите около Брексит, руската агресия в Украйна, непредсказуемото поведение на Турция под властта на Ердоган и още доста други.

– Пламен, да започнем обаче прегледа на събитията от собствената си къща. Има ли едно нещо, за което да кажем, че определи облика на българската политическа година?

– Да, Фили, това е Европредседателството, тоест, фактът, че България за първи път оглави Съвета на Европейския съюз за 6 месеца. Тоест, София бе домакин на много срещи по европейския дневен ред за този период, а оценката е, че страната се справи с предизвикателството. Европредседателството е основно техническа работа, но се смята, че то носи известен престиж и също – че, покрай правенето на кафе, страната-домакин може да прокара в дневния ред на Евросъюза теми от специален интерес за самата нея.

– И каква беше темата, на която България наблегна?

– Балканите. А този фокус бе подбран много добре. Според някои – прекалено добре, за да е истина, че е измислен в София, но пък нека се порадваме на това бащинство, щом никой друг официално не го иска. Истината е, че около балканското буре с барут пак се заплитат сложни световни интереси и то наистина се превръща в основна конфликтна точка между Русия и Запада, както твърдят много анализатори.

– Но проблемите на Балканите не са ли прекалено голяма лъжица за устата на България, която няма особен опит, пък и особен авторитет, в сложните международни дела?

– Така е, Фили, но от друга страна – с проведените балкански совалки и европейската среща на върха в София, в която участваха и лидерите на всички балкански страни, темата бе успешно използвана именно за да се увеличи и опитът, и авторитетът на България. Това е голям плюс. Той стана възможен, защото няколко месеца по-рано София преодоля собствените си предразсъдъци и подписа Договор за приятелство с Македония. Но цялото това фокусиране на ЕС към Балканите, което стана с активното българско участие, видимо стимулира решаването и на един от централните проблеми тук изобщо – отношенията между Гърция и Македония. След срещата на върха в София, двете страни тръгнаха с бързи крачки напред и след 30-годишни тежки спорове подписаха тъй наречения Договор от Преспа, който решава основния проблем за името на Македония и отваря пътя на Скопие към членството в ЕС и НАТО.

– С други думи, България има участие, макар косвено, в това несъмнено историческо споразумение?

– Да, а България има и интерес от него. Силно се надявам, Фили, че то наистина ще сработи, въпреки продължаващата съпротива от различни сили – вътрешни и външни.

– В самата България обаче ситуацията се нагнети след края на евро-председателството и можеше да се стигне до предсрочни избори. Защо и как стана това?

– Напрежението ескалира по няколко линии. Първо, основната опозиционна сила – БСП, си даде сметка, че покрай евро-председателството кабинетът Борисов събра допълнителна подкрепа. Така че БСП се активизира, за да не изостане много. И, колкото и нереалистична да беше в онзи момент целта, социалистите заговориха за оставка и нови избори. После тръгнаха протести, които започнаха сравнително леки – група майки на деца с увреждания потърсеха правата си пред Министерския съвет, а покрай това се разгоря скандал заради едно грубо изказване срещу тях на вицепремиера Валери Симеонов. Напрежението ескалира по-сериозно обаче, когато на различни места из страната започнаха шумни улични протести, отначало срещу по-високите цени на горивата, но изведнъж те набъбнаха и се оказа, че са против още много други неща – ниските пенсии и заплати, високите цени на всичко, корупцията, законите, Русия, Америка, а май имаше хора, протестиращи и срещу лошото време. Така или иначе, всички тези протестни вълни започнаха да се сливат и, макар че и досега остана неясно кой точно ги организира, все по-застрашително започнаха да се ориентират към сваляне на правителството. В същото време буквално се счупи единството на коалицията „Обединени патриоти”, която е младши партньор в управлението. Там скандалите между тримата лидери – Волен Сидеров, Валери Симеонов и Красимир Каракачанов станаха лични и злобни, а кулминацията бе достигната, след като те започнаха взаимно да си искат оставките от съответните управленски постове, които заемат. Въпреки това обаче, третото правителство на Бойко Борисов и този път оцеля, а неговият нов политически хоризонт е свързан с европейските и местните избори през новата 2019. За съжаление, заради тежките негативи, които носи кабинета, трудно е да се оцени еднозначно дали оцеляването му е факт, който в момента трябва повече да ни радва или повече да ни тревожи от гледна точка на общия български национален интерес.

Забележка:  

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: