De Profundis: ВНИМАНИЕ – ПОЛИТИЦИ НИ ПРОБУТВАТ ИЗТРИВАЛКИ ПОД НАЕМ

декември 12, 2018 at 9:03 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-vnimanie-polititsi-ni-probutvat-iztrivalki-po-naem

Много чудати работи съм виждал на този свят, граждани, но онзи ден направо ме срути идеята за бизнес, наречен „Изтривалки под наем”.

Часове наред се мъчих да прозра за какви изтривалки става дума – за баня, за крака, за мръсни съвести и души? И също – какъв висш човешки гений е способен да измисли тази услуга, да я организира и развие. А още повече недоумявах какви са клиентите на този бизнес.

Някой, който се събужда сутрин и си вика – ей, изтривалката ми за сополи нещо се е позацапала, я, чакай да се обадя на „Изтривалки под наем” и да си наема нова. Или изтривалката на входната ми врата е засрана от скитащи кучета…..

Колцина са подобни изтънчени типове, че фирмата да успява да печели от тях и да просперира?
Обаче изобщо не се майтапя, бизнесът „Изтривалки под наем” си съществува, проверих при чичко Гугъл. Даже там се твърди, че е не само изумителна българска, а и нормална световна практика.

Но аз продължавам да не вярвам, че е реален бизнес.

По същия начин не мога да повярвам, че е реален изборът на Сергей Станишев за трети мандат „лидер” на Партията на европейските социалисти.

Да, вярно, като цяло въпросният ПЕС, особено с нахлуването в него на разни уж бивши комунистически партии от Източна Европа, е твърде ниска топка от чисто политическа гледна точка. Обаче да си вземат точно другаря Станишев за лидер, и то трети мандат, е поведение, което вече далеч надхвърля дори онези минимални граници на здрав разум, нужни на една политическа формация, за да оцелява.

Защото е известно, че фигурата на Станишев не е от онези, дето водят човечеството по светлия път към чудесата на разума.

Както знаем, другарят Сергей Станишев е човек, използвал щедро целия си младежки жар и колкото разум е имал в ранните години, да сътвори насред Москва необикновено съдържателна дипломна работа на тема „Ролята на униформата за бойния дух на военнослужещите в Червената армия”.

Това се случва през сакралната 1989 година, когато светът се тресе, пада Берлинската стена, а храбрата Червена армия разпродава униформите си, защото след Афганистан никакъв боен дух повече не ѝ трябва.

Нещо повече обаче. Пет години по-късно, по време на вече развилнелите се в България идеи за демократизация, интеграция в Европа и придобиване на реален национален суверенитет чрез скъсване на московския политически синджир, другарят Станишев продължава да се интересува от процесите в Русия. И го прави на дълбочинно ниво, с дисертация на тема „Система на служебното повишаване на висшите граждански чинове в Русия и нейната еволюция във втората половина на 19 век”.

Не познавам някой друг, който може да се сети за подобна дисертационна тема. И това е сътворено през 1994 – ако щете вярвайте! С този текст човекът става кандидат на науките, макар да съм сигурен, че, дори да ме убиете, няма да мога да ви кажа на кои точно науки може да се стане кандидат с изследване на подобна идиотщина.

Така или иначе, този типичен български биосоцпродукт после дорасна до лидер на нашенските социалисти и, разбираемо, като такъв загуби от ГЕРБ всички възможни избори, към които поведе партията си.

А след това пък, когато се изсули от отговорностите си тук и стана лидер на ПЕС, пак загуби всички възможни избори, този път на европейско ниво. И въпреки това европейските социалисти си го избират за трети мандат.

Халал да им е! Тия са непоправими идиоти, както казваше Швейк.

Вероятно затова и лидерът на българските социалисти, другарката Корнелия Нинова, за която знаем, че е до болка умна и принципна жена, не отиде лично в Лисабон да подкрепи избора на другаря Станишев. С други думи, даде знак: „Социалисти от всички страни – сещайте се!”

Ама те не се сетиха и затова си получиха част от заслуженото веднага.

Имам предвид – веднага чуха новите стари предизборни идеи на новия си стар лидер за „обединение на всички леви партии, за социална Европа, за борба с неравенствата и за устойчива икономическа политика, която да осигури подобаващо заплащане на труда, така че всички хора във всички европейски страни да могат да си позволят достоен живот”.

Просто и ясно – хората се абонират при теб и получават почти нова изтривалка под наем всеки път, щом старата им се зацапа, а ти удряш на старата една сапунена вода, правиш я почти като нова и я отдаваш под наем на следващия балък.
Та и другарят Станишев така – дайте да дадем обединение, дайте да дадем социални придобивки, дайте да дадем по-високи заплати…..

Ама не обяснява как в рамките на европейската свободна пазарна икономика рехавата централна власт в Брюксел може да даде чак толкова високи заплати, колкото на социалистите им се иска.

Друг въпрос е наистина ли им се иска да дават, или реално предпочитат да взимат покрай процеса на даване, който постоянно обещават, когато не са на власт и никога не съумяват да реализират, когато са на власт.

Другият редовен продавач на политически изтривалки в нашенската политика е Румен Радев, президент. Онзи ден той пробута на обществеността няколко пачаври, с които се опита да изтрие разликата между жертва и агресор по повод поредния руски пиратски акт срещу Украйна в Азовско море. „В този конфликт има повече от две страни и трябва да търсим решение на базата на принципи, а не кой е виновен” – каза Радев.

С други думи, въпросът кой е виновен за нарушаване на принципите /например на принципите на международното право/, вече е забранен за мислещите хора в България лично от президента.

Голяма хитрост, няма що. Също като онзи гениален френски измамник, дето продал Айфеловата кула на група инвеститори. После го хванали, лежал в затвора, а когато излязъл, продал я втори път на същите шмульовци.

Но на Радев не му се получава чак толкова добре, де, не успява да ни преметне. Поне не всичките едновременно и за дълго време. Затова опитва и опитва.

„Смятам, че ще надживеем недоверието, натрупано в Русия към България” – твърди той. На к`во отгоре смята така, не казва. Но ние се сещаме – отгоре на неистовото си желание да се докара пред руснаците.

Не се сещаме обаче за друго – защо на нас като народ трябва да ни пука за руското недоверие. Меко казано недоверие, а всъщност омраза, базирана на завист, глупост и имперска алчност, която руснаците изпитват към целия останал свята, не само към България.

Абе, господин български президент, според мен на вас и по служба, и по душа, би трябвало да ви пука само и единствено за това дали България някога ще надживее натрупаното в нея недоверие към Русия, а не за обратното. И дали има смисъл да го надживява или е по-добре да им кажем на руснаците, че докато не си направят нормална демократична държава, най-добре е да ни оставят на мира, дори ако за целта трябва да се задавят със собственото си недоверие.

Но не, не ни оставят на мира. И ние сами не се оставяме, а само гледаме да сътворим още и още неща в руска полза. Не знам защо – за пари ли го правят разни типове тук, за престиж някакъв ли, заради искрена вяра във величието на Русия или пък заради зависимости, не мога да кажа.

Но ето ни го живият пример – Красимир Каракачанов и заканата му да не допусне Македония в НАТО и ЕС, ако…..ами вече никой май не може да разбере ако какво точно.

Какво очаква светиня му военен министър – в днешна Македония някой политик да излезе и да каже: абе, хора, ние сме македонци, обаче говорим български език. И историята ни е българска. Вярата – да не говорим. Тоест, българи сме, обаче сме македонци.

Все едно да заяви – нормални хора сме, обаче сме идиоти.

В политически смисъл това няма как да стане, не само в Македония, но където и да било по света. Една нация, която търси своята идентичност, няма да я намери чрез задълбочаване в шизофренията.

Ето защо договорът ни за приятелство с Македония предвижда създаването на специална смесена комисия, която да се занимава с историческите факти, за да могат политиците да се занимават спокойно с новите реалности, а хората от двете страни да не стават заложници на играта с ниски националистически страсти.
Още по-лошото в последните изяви на Каракачанов обаче е не само това, че манипулира ситуацията и създава излишно напрежение, а че тази манипулация, независимо дали съзнателно или не, е изцяло в интерес на Москва, оттам и на най-големия руски приятел на Балканите – Белград.

Те такава мръсна изтривалка вече не очаквах един човек, който отколе се пише „български националист” и редовно скача срещу деянията на УДБА-та /сръбската Държавна сигурност от времето на Тито/, да се опита да пробута под наем на собственото си българско семейство.
Ама аз явно съм обикновен наивник и в бизнеса с изтривалки под наем наистина всичко е възможно.

Забележка:  

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: