BREXIT – НЕ ТЪЖНА, А ТРАГИЧНА НОВИНА

декември 1, 2018 at 7:06 am (Публицистика) (, )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия, разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ На европейска среща на върха в Брюксел бе подписано споразумението за излизане на Великобритания от ЕС, което трябва да стане факт през март 2019. Кой печели и кой губи от това споразумение и по какъв начин засяга то България – темата обсъждаме днес с Пламен Асенов.

– Пламен, член 50 от Лисабонския договор е задействан и за първи път в историята на Обединена Европа една страна напуска Евросъюза. Как се стигна дотук?

– Аз обичам да съм директен, Фили, затова ще кажа така – направиха се много глупости и от двете страни, за да се стигне до това положение. От страна на ЕС това е дългото – не, а постоянното, бих казал – неглижиране на Великобритания, на нейните идеи за организация, финансиране и развитие на Европа. През годините един негласен алианс между Франция и Германия диктуваше дневния ред и налагаше правила, които противоречат на британския здрав разум – прекалено много централизация, прекалено много регулаторни режими, прекалено раздуване на администрацията. Въпреки че внасяше сериозна част от общия европейски бюджет, Лондон нямаше съответните възможности да влияе. Това доведе до натрупване на негативи, които в един момент пък доведоха и до голямата британска глупост – проведеният през 2016 година референдум за оставането или излизането на Великобритания от ЕС.

– Но нали референдумът е един от най-важните инструменти на демокрацията, защо смяташ, че този не е такъв?

– Първо, Фили, изобщо не съм убеден, че при днешното състояние на демокрацията, която, в сравнение с нейния Златен век при Перикъл, е хлътнала до уши в популизма, референдумът е добър инструмент. Особено ако задаваният въпрос засяга нещо повече от това дали да построим чешмичка в кварталната градинка. В британския случай, както стана ясно, самите консерватори, които предизвикаха референдума и го спечелиха, не си даваха сметка за реалните последици от Брексит, какво остава за хората, които ги подкрепиха. Нещата започнаха да се изясняват по-късно, в самия преговорен процес. Чак тогава всички разбраха, че в тази игра победител и победен няма, а от Брексит губят както европейците от континента, така и британците. Това започна да обръща общественото мнение и се смята, че ако сега Лондон проведе втори референдум по темата, британците ще се противопоставят на излизането от ЕС. Това може и да стане, но чисто теоретично, практически е твърде съмнително.

– Пламен, каза, че всички губят от Брексит. Какви са главните загуби?

– Те са неизброими, Фили, но, най-общо казано – губят се пари, права, възможности, сила, сигурност, ориентация. Според постигнатото споразумение, за излизането си Лондон трябва да плати на Брюксел 45 милиарда евро. Да, това е наполовина от онези почти 100 милиарда, искани отначало, но все пак са си пари, дори за могъщата британска икономика. Но далеч не са само преките плащания.  Например, заради преместването на европейските институции, досега базирани във Великобритания, страната вече загуби хиляди работни места. Но и не са само институциите. През последните две години оттам се изнесоха представителствата на ред големи банки, застрахователи и други световни икономически играчи, които бяха избрали страната като място за своите европейски икономически  централи. От другата страна пък европейците губят свободния достъп до големия и богат британски трудов пазар, възникват неприятни въпроси с пътуванията, визите и престоя в страната, с правата на хората в заварено положение както от едната, така и от другата страна, защото немалко британци също се възползват от големия трудов пазар на континентална Европа. С други думи, Фили, на това ниво нещата са неприятни и засягат не просто държавите, а и много конкретни хора.

– А какви са другите нива на загуби и какво се случва там?

– На други нива ефектите от Брексит могат да бъдат направо опасни. Например по отношение на европейската сигурност и отбрана. Да, Великобритания, чиято армия е най-добре въоръжената, най-добре финансираната и най-добре подготвената в сравнение с всички други европейски армии, си остава член на НАТО. Британците заявиха многократно, че ангажиментите им към общата европейска отбрана не се променят с излизането от ЕС. Но в бъдеща конкретна ситуация нещата могат да се окажат доста по-сложни. Да не говорим пък за другия, най-негативния според мен ефект от британския Изход – очакваните сътресения в полето на евро-атлантическото сътрудничество. Великобритания е и винаги е била основният европейски застъпник за възможно най-близкото сътрудничество на Европа със САЩ не само във военната, но и в политическата сфера. Ясно се вижда, че другите два големи европейски мотора – Франция и Германия, имат съображения, които ги карат да се държат дистанцирано, а напоследък, при Тръмп, дори още по-дистанцирано, при сътрудничеството с Щатите. Но Тръмп отминава, а близките евро-атлантически връзки, доказали своя смисъл и стойност през последните сто години и през ужаса на две световни войни, остават. Да, след Брексит, за това сътрудничество в Брюксел ще продължат да се застъпват Полша, Холандия и някои други страни, но, без Великобритания, техните гласове няма да са достатъчно силни. А евро-атлантизмът е нещо, което пряко засяга и България, макар политиците тук да не си дават или поне да се правят, че не си дават сметка за това.

– Пламен, а има ли други негативи за България, които следват от Брексит?

– Доколкото е ясно, Фили, няма да има съществени промени например за българските студенти, които учат във Великобритания или за българите, които работят там. Онези от тях, които са на Острова повече от пет години, могат веднага да поискат британско гражданство и лесно ще го получат, облекчен режим се предвижда и за хората, които са от по-малко време, но искат да останат там. Няма да се въвеждат също входни визи за престой до три месеца, така че донякъде се запазва и правото на свободно пътуване. Негативите за България ще се усетят повече косвено – примерно, общият европейски бюджет ще намалее без солидната британска вноска и съответно ще трябва да се свие финансирането по различни програми, от които България е доста зависима. Известни затруднения, макар не фатални, могат да възникнат и за бизнеса. Като цяло обаче  самият факт, че една европейска страна и то от ранга на Великобритания напуска ЕС, е сериозен удар изобщо върху идеята за европейското единство, а именно това пък е най-големият възможен удар и върху България. Неслучайно онзи ден, при подписването на споразумението за Брексит в Брюксел, премиерът Бойко Борисов каза, че това е тъжен ден за Европа. Аз лично бих го нарекъл направо трагичен – а шансът нещата изведнъж да се променят и Брексит да не се случи, макар все още да съществува, е далеч по-малък от шанса за голямата печалба от лотарията.

Забележка:  

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Реклами

1 коментар

  1. kostastefanov said,

    Пламене, пропускаш факта, че референдумът беше организиран, за да бъде спрян ръста на влияние на ЮКИП. Торите рискуваха да загубят много места в парламента заради ЮКИП, а съответно и властта. Не забравяй и ролята на медии като Дейли Мейл, Сън и Експрес, както и Телеграф, които 40 години писаха откровени лъжи за ЕС.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: