De Profundis: КОМСОМОЛ – ТОВА ЗВУЧИ ГОРДО, ТЪПО И МИРИШЕ НА МРЪСНИ ПАРИ И МРЪСНИ ДУШИ

ноември 3, 2018 at 12:12 pm (Публицистика) (, )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-komsomol-tova-zvuchi-gordo-tapo-i-mirishe-na-mrasni-pari-i-mrasni-dushi

На фона на многото други безумни неща, които се случват по нашия черно-бял свят, граждани, една скорошна новина направо ме зашемети. Мнозина не обърнаха внимание на ставащото, но аз първо щях да се пукна от смях, а после ми настръхна козината от ужас и тъга.

Новината е, че официално несъществуващият български Комсомол се събрал да чества стогодишнината на официално несъществуващия руски Комсомол.

Както си му е ред, събрали се хорицата в нещо непроизносимо – РКИЦ, което значи Руски културно-информационен център. Както си му е ред – чели се скучни доклади и се държали пламенни речи. Както си му е ред, поднесен бил и официален приветствен адрес от самия руски посланик в София. Както си му е ред, на най-заслужилите комсомолци се раздали възпоменателни медали. Имало също бодри съветски песни и смела българска поезия, посветена на любовта към Русия като висша форма на най-истинския български патриотизъм. А накрая всички се напили с безплатна руска водка, за да си спомнят доброто старо време.

Поне предполагам, че е била безплатна, де. Защото, по логика, една организация, която не съществува вече близо 30 години, може и да може да плати за изпълнението на някоя и друга любима съветска песен, но определено ще изпита затруднения да плати и пиенето на своите най-предани членове. Поне онова внушително количество пиене, което българските комсомолци наистина могат да изгълтат, въпреки почтената си вече възраст. Така че вероятно този масраф е поет все пак от РКИЦ.

Но ето и някои от идиотщините, коментирани около и на самото събитие.

Първо, Комсомолът не е само руско явление, той съществува и в България. И следва обяснение на разликата, поднесено с горда патриотична нотка в гласа – ако в Русия Комсомолът е Ленински, то в България е Димитровски.

Голям повод за гордост, няма що – прекръстили го от един комунистически престъпник, на друг комунистически престъпник, от руски безмозъчен сифилистик на българско безмозъчно пиянде, от вожда, който прави революция в Русия с немски пари, на вожда, който прави революция в България с руски пари. И чакат комплименти за това нашенските комсомолци – а като не получат такива от тълпата, сами си ги раздават помежду си и сами им се радват.
Ама никой от тях не може да каже каква е българската дума за Комсомол.

Както се сещате, това е изцяло руска измислица, която означава Коммунисти́ческий сою́з молодёжи. Принципът на словосъчленяване е същият като при „колхоз”, което значи „колективно стопанство” или „спецназ” – специално предназначение.

Следвайки руската логика за направата на подобни думи обаче, българската версия на Комсомол би трябвало да бъде Комсъмла – от Комунистически съюз на младежта. Или Коммласъ, ако вземем за основа Комунистически младежки съюз.

Комсъмла или Коммласъ – изберете сами. И да ви е честито, хиляди младежи, нищо, че звучи като косъм, който плува в супата! Само да не забравите да ми купите риза като на кръстник, ей!

Второ, както казват участници във форума, „много хора в България са били членове на Комсомола и си спомнят тези години и комсомолската дейност с топлина”.

Да-а-а, присъствието на известна топлина в живота ми тогава и аз добре си го спомням, дори понякога, точно заради въпросната топлина, изпитвам носталгия по отминалото време. Но не се заблуждавайте, тази топлина няма нищо общо с Комсомола като такъв, дори се реализираше, въпреки неговите идиотски правила, свързани с желанието да е морален съдник от последна инстанция и умствен съдник от първа на поверения му за комунистическо възпитание млад български добитък.

Говоря, естествено, за благата топлина, дарена ми от различни мили и състрадателни девойки по време на прочутите комсомолски бригади. За нея душата ми жали и копнее и досега.

Но, виж, за самите бригади, за скапаните дървени бараки и ужасните условия в тях, за полувоенизираните порядки, с които добитъкът беше управляван, за наглостта, с която добрият и умен Комсомол те кара да работиш доброволно и безплатно, а той прибира изработените от теб парички, за да си ги харчи комсомолската върхушка за купони с водка и любими съветски песни – към всички тези и още много други неща, които са самата същност на Комсомола, никаква топлота не изпитвам.

Дори напротив, макар рядко да се сещам за тях, то винаги е свързано с голяма доза омерзение и изумление – какво общество трябва да сме създали след комунистическия преврат през 1944, какви хора трябва да сме ние, българите, за да родим такова безумно чудовище и доброволно да му връчим правото да управлява живота на нашите деца и младежи.

А то управляваше. Ох, как управляваше. Никога няма да забравя една знаменита случка от моята младост. В Кърджали, в редакцията на вестника, където работех, имаше една комсомолска секретарка, която на някакво събрание официално обвини един колега, Бог да го прости, че „с мръсната си уста внася каруцарски дух в редакцията”. И настоя пред ръководството на това да се сложи край.

Какво да ви кажа – да, човекът действително имаше мръсна уста. Също като кръчмаря Паливец от историите за Швейк, той не можеше да се сдържи да не изръси някой бисер, най-често свързан с разни неприлични телесни функции и други простотии. Но това не внасяше никакъв каруцарски дух в редакцията, по-скоро внасяше колорит и усещане за известна разкрепостеност, едва ли не – свобода, сред скованото, пълно с предразсъдъци и страх провинциално комунистическо гнездо от онова време.

Но истинският комсомолец не търпи някакъв си освободен дух, него това го притеснява, защото не знае що е то и не разбира как се постига, тоест, в това поле не може да е начело на никого.

Третата важна идея за непреходната роля на Комсомола в живота на българското общество, споделена на патриотичното сборище в РКИЦ, е, че „Комсомолът в продължение на много години е бил отличен механизъм за създаването на квалифицирани кадри за училищата и други институции”.

Това за училищата не го вярвайте. Ако по онова време някой истински, напреднал в комсомолската материя младеж, отиде доброволно, а не по наказание, да полага робски труд в някакво си училище, направо щяха да го изключат от Комсомола. На тях такива будали не им трябваха, трябваха им печени момчета и момичета, които умеят три основни неща – да заемат ръководни постове навсякъде, където се плаща добре, но за сметка на това се работи малко, да бъдат поддакващи послушковци, чиято кариера се развива стремглаво от висините на Комсомола право към висините на Партията и да попълват редиците на най-верния страж и боен юмрук на същата тази Партия – храбрата Държавна сигурност.

С наближаването на провала на комунистическата система, водещите и най-предани комсомолци бяха застигнати от зла съдба – те бяха принудени да поемат тежкото бреме на парите. Парите, които Партията и ДС им връчиха със задачата да ги управляват и множат, но и да се отчитат – ако не редовно и навреме, то поне от време на време, когато е най-необходимо.

Мъка голяма. Една част от момчетата и момичетата се оказаха напълно некадърни да работят дори с готови пари, списък с контакти и точни инструкции какво да правят, така че пропиляха всичко по курви и казина. Друга част пък, щом пипнаха кинтите, по стар комсомолски навик решиха, че са велики и вече никой не може да им нарежда, така че масово започнаха да не се отчитат. Заради което през последните 30 преходни години в държавата периодично наставаха нещо като публични клането на жертвени агнета и мнозина отнесоха оловото.

Нали ви казах, че парите са мъка голяма, пък вие не вярвате!

Напоследък изглежда обаче нещата са малко по-цивилизовани, някак по европейски. Неотчелите се комсомолци вече не ги застрелват, а просто ги арестуват и така донорите си взимат дължимото. След което обикновено ги пускат от кауша, но доста по-бедни – колкото и относително да е това понятие.

Искате примери ли? Ами питайте семейство Баневи, дългогодишната лъскава чест и гордост на българския Димитровски комунистически младежки съюз.

За разлика от Арабаджиеви, които и досега се мотаят някъде по света, трескаво преследвани от Интерпол, Баневи вече ги върнаха на спокойствие в къщи. Тук те могат много да разкажат за Комсомола и неговата роля в живота им на баснословно богати парвенюта, за комсомолския чадър, разпънат над законните и незаконните им дела, за мрежата от комсомолски връзки и зависимости, която подпомага бизнес възходите от този вид.

Жалкото е, че няма кой да ги пита точно за тези неща. Нали Комсомолът не съществува в България вече близо 30 години, така че той е само светъл спомен от времето на комунизма и няма нищо общо с нищо гадно и тъпо, което се случва по нашите земи.

Забележка:  

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: