РАЗОБЕДИНЯВАНЕ НА ОБЕДИНЕНИТЕ ПАТРИОТИ

октомври 27, 2018 at 12:40 pm (Публицистика) ()

Радио SBS, Мелбърн, Австралия, разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Конфликтът между Волен Сидеров и Валери Симеонов, двама от лидерите на тъй наречените „Обединени патриоти”, се задълбочава. Дали и доколко това наистина заплашва стабилността на управлението, в което те участват и може ли да има по-сериозни политически последици за страната – коментираме с Пламен Асенов.

– Пламен, конфликтът Сидеров – Симеонов занимава българското общество отдавна, но може ли поредният негов епизод да е фатален за управлението като цяло?

– Конфликт, но и приятелство, Фили. Виждаме тук нещо като въплътени Варлаам Копринарката и Иван Селямсъзът от забележителните Вазови „Чичовци”. Те са силно свързани, но и в тлеещ конфликт, който се разгорещява с поредния погоден номер. Същото е при Сидеров и Симеонов. Свадата им е домашна – единият е кум на другия, а разделите и сдобряванията им забавляват българите вече 10 – 15 години. Тогава Волен Сидеров беше водещ по „Скат”, кабелната телевизия на Валери Симеонов, от която тръгна партия „Атака”. Двамата заедно поведоха партията, но се скараха жестоко, по махленски – с публични персонални нападки и развяване на мръсно бельо. В резултат Сидеров остана в „Атака”, а Симеонов направи своя партия, наречена гръмко – НФСБ. Като мислене и поведение обаче двете са от един и същи калъп – силно популистки, маргинални, печелят популярност чрез скандали, демонстрират еднаква нетърпимост към евреи, цигани, турци, гейове, мормони или европейски либерали. Действията и лозунгите им са фашизоидни, което води до заблудата, че са крайно десни формации. Нищо по-невярно – поглед към програмите показва, че ориентацията им е крайно лява. Тя е подчинена на идеите за приоритет на държавата, за максимално централизирана икономика и преразпределение на публичните средства. Но и това е само фасада – както казах, двете формации са абсолютно популистки и се интересуват единствено от това да са във властта, независимо дали като десни, леви или някакви извънземни.

– Но какво все пак ги различава, само личните амбиции на техните лидери ли?

– Може да звучи парадоксално, Фили, но ги различава точно онова, което те твърдят, че е общото помежду им – патриотизма. Да, заедно с ВМРО на Красимир Каракачанов, на последните избори Атака и НФСБ образуваха коалицията „Обединени патриоти”, с която влязоха в Парламента и дори станаха част от управлението на ГЕРБ. Та сред тези уж обединени патриоти всъщност има големи различия по въпроса що е патриотизъм. А главната разделителна линия минава през патриотичната българска любов към Русия. Всеизвестно е, че лидерът на Атака Волен Сидеров настоява, че истински български патриот е само онзи, който не просто обича Русия, а и поставя на първо място нейните интереси, защото те винаги съвпадат с българските, независимо, че на моменти може да не изглежда така. За сметка на това, в ред случаи Валери Симеонов иронизира, понякога оспорва или дори открито отхвърля конкретни действия на руската политика и твърди, че българският патриотизъм трябва да се базира само на българските интереси. Да, Симеонов не го прави заради голямата си привързаност към българския цивилизационен избор на ЕС и НАТО например. Напротив, той е постоянен техен критик. Но намира все пак някакви собствени съображения, за да се противопоставя на агресивната руска политика. Последният такъв случай беше съвсем неотдавна, при конфликта между РПЦ и Вселенският патриарх Вартоломей на тема автокефалния статут на Украинската православна църка. За разлика от Волен Сидеров, който веднага отправи нападки срещу Вселенската патриаршия, Валери Симеонов открито застана срещу Москва, като се позова на факта, че независимостта на Украинската църква е в интерес на българското малцинство в Украйна, а значи и на България. Някъде по същото време той си позволи дори още по-еретична теза по друг актуален въпрос, като в едно интервю заяви: „Няма никакво съмнение, че руското военно разузнаване е извършило покушението срещу Сергей Скрипал, запознат съм с фактите и те говорят за недопустима намеса на службите на Русия. България трябва да се присъедини към държавите, които предприеха определени действия и да покаже „жълт картон” на Русия”. Тези думи на българския вицепремиер силно раздразниха слуха на Сидеров и кремълските му господари. Към тази основа на конфликта има и един друг, много личен мотив. Това е желанието на Волен Сидеров да води листата на „Обединени патриоти” за европейските избори през май догодина, тоест, на практика да си осигури място в Европейския парламент, желание, срещу което Валери Симеонов остро възразява. Така че конфликтът вътре в „Обединени патриоти” изглеждаше неизбежен, но истинските мотиви за него не бяха подходящи за публично обсъждане, затова се изчака.

– Какво трябваше да се изчака?

– Изчака се поредният гаф на Валери Симеонов, който да засегне не просто специални хора и интереси, а цялото общество. И гафът не закъсня – с една негова обидна реплика към групата майки на деца с увреждания, които напоследък протестират за повече социална чувствителност и справедливост под прозорците точно на вицепремиера Симеонов. Това с право възмути всички и така Волен Сидеров вече можеше да яхне една вълна на широко недоволство и дори да срещне обществена подкрепа в искането си за оставката на Валери Симеонов. Но по логика това пък означава разпадане на коалицията „Обединени патриоти” , а оттам веднага се поставя под въпрос и оцеляването на управлението като цяло.

– Защо това оцеляване да е толкова голям проблем, заплаха ли са евентуалните предсрочни избори за стабилността на страната?

– По принцип не са заплаха, Фили, но има нещо друго, което са – безсмислени. Да, аз винаги съм бил категоричен, че сегашното управление, в което една уж демократична и европейска формация като ГЕРБ си партнира с най-отявлени политически популисти, псевдопатриоти и антиевропейци, е повече вредно, отколкото полезно за страната. Сега обаче ситуацията е такава, че едни нови избори няма да доведат до абсолютно нищо ново, само ще повторят и затвърдят сегашната конфигурация. Дори да има нюанси, те ще са несъществени, защото в България продължава да няма нормална политическа алтернатива в дясно, с която ГЕРБ да може да партнира. С други думи, предсрочните избори ще произведат само излишен шум в системата. Разбира се, освен ако не се окаже, че стане беля и се върнат на власт БСП и ДПС, което би било още по-лошия вариант. Затова вероятно премиерът Борисов не е склонен да иска оставката на Валери Симеонов, въпреки че обидата му срещу майките е пореден удар върху авторитета на цялото управление. Още по-малко пък е готов да се раздели с властта Красимир Каракачанов, третият коалиционен партньор в „Обединени патриоти”, така че и той демонстрира добрата гъвкавост на своя политическия си гръбнак, за да успокои нещата. При всички случаи обаче, в ситуацията има заложен сериозен потенциал да се развие в положителна посока. Това означава, че преди следващите избори псевдо патриотичната коалиция „Обединени патриоти” може да изчезне или поне да престане да бъде толкова определящ фактор в българската политика, колкото е в момента.

Забележка:  

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: