МАКЕДОНИЯ – НАЙ-ЛОШОТО ВЪЗМОЖНО РАЗВИТИЕ В НАЙ-ДОБРИЯ ВЪЗМОЖЕН СВЯТ

октомври 5, 2018 at 7:23 am (Публицистика) (, , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия, разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ В Македония се проведе референдум за съдбата на тъй наречения Договор от Преспа, който променя името на страната, но отваря пътя ѝ за членство в ЕС и НАТО. Поради общата ниска избирателна активност обаче, договорът всъщност бе отхвърлен и това поставя тревожни въпроси за бъдещето не само на Македония, но и на Западните Балкани изобщо. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, едва 37 на сто от македонците гласуваха на референдума, вместо желаните над 50 на сто, за да е валиден той. Изненада ли е този провал и на какво се дължи?

– Референдумът трябваше да каже „да” или „не” на Договора от Преспа, подписан от премиерите на Македония и Гърция. Основна точка в е името на Македония да стане Република Северна Македония. Няма да влизам в подробности защо Гърция толкова настоява за това, но ще припомня, че спорът между Скопие и Атина продължи 20-на години и това забави македонското членство в ЕС и НАТО. Сега, както многократно заявиха всички европейски и атлантически фактори, възможностите ще се размразят, ако има „да” на референдума. Но имаше „не”. Някои македонски граждани видяха допитването през призмата на партийните страсти и гласуваха – или дори не отидоха да гласуват – не по разум, а по стадно чувство. Прояви се и типичният балканският нихилизъм – политиците нищо не правят за мен, аз пък няма да им гласувам. Още преди референдума някои наблюдатели казаха, че резултатът няма как да е истински, защото в списъците има много мъртви души. Сочат се различни цифри, но всички надхвърлят 350 000 души, което при такава малка страна е фатално, защото прави постигането на висока избирателна активност много трудно. Но има и още. Разследващата македонска неправителствена организация Investigative Reporting Lab заяви, че през последните седмици в Туитър и Фейсбук са се появили хиляди фалшиви профили с хаштаг „бойкот”. По този повод британският „Телеграф” излезе със заглавие: „Русия дирижираше кампанията за провал на референдума в Македония”. Изданието се позовава на източници, според които една от целите на тайната руска кампания е да се настроят един срещу друг македонци и албанци. Цитира се и Хедър Конли, директор на европейската програма в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон, която казва: „Русия прави всичко възможно, за да не допусне нови страни да се присъединят към ЕС и особено към НАТО. Целта е да бъде създаден пълен хаос и Западът да изглежда в очите на македонските граждани максимално недееспособен и в упадък. Използват се дезинформация и икономическо влияние за подкрепа на националистически политици и организации”.

– Пламен, но макар че тези фактори бяха предварително ясни, и в България, и в Европа имаше очаквания референдумът да е успешен. Защо, това форма на самозалъгване ли е?

– Нали знаеш, Фили, че във философията има нещо, наречено „оптимизъм на Лайбниц”. То е свързано с идеята не великия немец, че от всички несъвършени светове, този, в който живеем, е най-добрият възможен, затова Бог е създал именно него. После Волтер спуква Лайбниц от майтап заради тази идея. Но, изглежда по отношение на Македония, този път мнозина пренебрегнаха Волтер и се оказаха заредени именно с лайбницовото положително мислене, нищо, че то леко се разминава с реалността. Да, всички искаме Македония в ЕС и НАТО, защото, първо, смятаме, че самите македонци го искат и второ – защото това би означавало сериозно облекчение на все по-напрегнатата напоследък ситуация на Балканите. Сега обратно – нещата се усложняват и пак влизаме в омагьосания кръг, по който обикаляхме вече доста време.

– Какви са проблемите, които възникват  от неуспеха на референдума и има ли все пак вариант нещата да се поправят?

– Вариант има, но изглежда все по-малко вероятен. След като референдумът не стана задължителен, има опция Договорът от Преспа да се ратифицира от македонския парламент, но с мнозинство от две трети, каквото управляващата коалиция няма. И много трудно ще намери. Дори да стане чудо обаче, бумерангът вече тръгна обратно. Имам предвид факта, че резултатът от македонския референдум втвърди още повече позициите на онези политици в Гърция, които отхвърлят и без това трудно постигнатите договорености между премиерите Заев и Ципрас. Това е най-голямата гръцка дясна партия „Нова демокрация”, но против са и други формации, включително леви противници на Ципрас. Което значи, че криза с ратифицирането на договора ще има не само в Македония, но и в Гърция. Нататък обаче идват още по-лошите новини. В някакво неясно бъдеще може би ще започнат нови преговори за постигане на съгласие по темата за името на Македония и идентичността на македонците, но това бъдеще няма да е близко. Дотогава, затворена като в консерва и оставена да се вари в собствен сос, в Македония могат да пламнат отново старите сепаратистки тенденции, да възникне пак напрежение и да се стигне до нов открит конфликт между македонци и албанци, които еднозначно държат за евро-атлантическата интеграция на страната. И основанията им са ясни – те не само искат да са в крак със сънародниците си от самата Албания, но и да имат силна международна защита при евентуален конфликт между сърби и албанци в Косово. Цялата работа се усложнява още повече от факта, че провалът на македонския референдум е добре дошъл както за руските интереси в региона, които напоследък все по-видимо се представят главно от Сърбия, така и за интересите на самата Сърбия, които се свеждат най-вече до желанието на Белград да продължи да бъде доминираща сила, поне в Западните Балкани.

– А как стоят нещата с провала на македонския референдум от гледна точка на ЕС?

– Всичко, описано дотук, носи негативи на ЕС, Фили, като най-лошият ефект е точно възможността Русия да стъпи по-здраво на Балканите и да държи горящия фитил в непосредствена близост до старото буре с барут. Но има и един още по-общ европейски аспект на нещата, находчиво отбелязан от колегата Николай Василев. Той излезе с коментар, озаглавен: „Референдумът – самоубийството на демокрацията”. В него казва, че сегашният македонски референдум се вписва в една редица от важни провали на подобни допитвания през последните години в цяла Европа. Василев припомня гръцкия референдум от 2015-та, който, най-демократично и с голямо мнозинство, отхвърли като непоносимо тежък европейския план за справяне с финансовата криза в страната. Но само месец по-късно официална Атина бе принудена от кредиторите да подпише далеч по-тежки условия и така гражданите се оказаха в собствения си капан. Визира се също и британският референдум, който одобри излизането на страната от ЕС, а после, с осъзнаването на реалните негативи от това, общественото мнение чувствително се обърна и ако в момента се проведе ново допитване, Брекзит ще остане лош спомен. Но дали точно в Македония провалът на референдума не е дори още по-тежък, като се има предвид, че ефектите от него могат да отровят за десетилетия напред и без това не особено ведрата атмосфера на Балканите? Специално за България, подобно развитие е най-лошото възможно от най-лошите възможни, но, както знаем, Сляпата Съдба не се интересува от това да ни улеснява живота, а от това да го затруднява.

Забележка:  

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

 

 

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: