ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО – СКЪПО, НЕПРИЯТНО И НЕЕФЕКТИВНО, БЕЗ ИЗГЛЕДИ ЗА ПРОМЯНА

септември 28, 2018 at 7:06 am (Публицистика) (, )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия, разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ В световна годишна класация за ефективност на здравеопазването, България е на последното 56-то място. Положението едва ли скоро ще се подобри, тъй като в страната се готви ново увеличение на задължителните здравни вноски, без да се обсъжда изобщо въпроса за ефективно изразходване на средствата. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, скъпо ли е да си болен в България?

– И скъпо и неприятно, Фили. Впрочем, в България е скъпо и да си здрав, а когато си болен, тежестта се увеличава – понякога малко, понякога много, зависи от фактори, които предварително не са ясни. Ето два случая от личен опит, много показателни точно за хаотичното състояние на нещата, свързано с плащанията. Например, когато преди 6 години преживях операция, не платих нито стотинка за каквото и да било – освен за малко допълнителни обезболяващи, защото сестрите си пазеха техните зорко. Колко е платила за операцията здравната каса, не разбрах точно, но, доколкото знам, цената е около 12-15 хиляди лева. Нямам представа защо не платих нищо, но, така или иначе, екипът в тази високо специализирана клиника изобщо не изглеждаше недоволен и се грижеше за мен както подобава. Е, както във всяка друга българска държавна болница, и там храната ставаше само за замеряне на онези, които са я приготвили, не за ядене. Но това е дребен проблем. Преди 6 месеца обаче жена ми преживя друга операция в друга специализирана държавна клиника. Да, както най-любезно ни информираха хората там – няма да платите нищо за самата операция. Но трябва да платите консумативите, както и процедурата, наречена „избор на екип”, общо – 1 800 лв. Това тук са много пари.

– Това са пари извън задължителната месечна здравна вноска на всеки българин, нали? А какво става, ако имаш този здравен проблем, но нямаш тези допълнителни пари?

– Ами – оправяй се, няма да те оперират, нищо, че операцията е рядка и се прави само в тази болница и от този екип. А фактът, че при това положение плащаш такса „избор на екип”, си звучи като чиста шега. Но, да уточня – това не е форма на корупция, не е незаконна такса, която болницата иска под масата, това е предвидена от закона опция пациентът да плати едни допълнителни пари за нещо, за което би трябвало вече да е платил чрез вноските си.

– Точно това вероятно е един от показателите за неефективността на българската здравна система, отчетена от изследването на „Блумбърг”, така ли е?

– Със сигурност, Фили. В България относителният дял от БВП за здравеопазване е 8.2 на сто. Толкова е и месечната здравна вноска, която уж се поделя между работодател и работник, но тази подялба е чисто административна фантазия и служи само да се лъжем взаимно – държавата да лъже, че се грижи за гражданите, гражданите да лъжат, че си плащат здравните вноски. Така или иначе, ако подялбата важи за някого, то е само за държавните чиновници, чиито разходи се поемат от бюджета, тоест, от джоба на другите граждани. Иначе в частния бизнес работодателят уж плаща своя дял, но всички знаем, че парите идват пак от самия работник. А огромната маса хора на свободна практика пък изобщо не участват дори във взаимната лъжа, те просто сами си плащат всичко. Но, в края на краищата, важното е друго – независимо колко си платил, няма разлика в количеството и вида здравни услуги, които получаваш, както и в тяхното качество. Нещо повече, дори ако някой иска да плаща огромни здравни вноски, за да е сигурен, че после ще има най-добрата услуга на разположение, включително добра храна в болницата, това не може да стане, поне не и при сегашната здравна система. Има поставен таван на здравните вноски и така, вместо да стимулира набирането на повече средства в касата, системата ги ограничава, тоест, постоянно тегли към онова уж социално равенство от времето на комунизма – равенството на най-ниското ниво, на нивото мизерия. Така че логично е най-после и светът да отчете изключително ниската ефективност на българската здравна система, не само българите да си знаят, че ситуацията е трагична и да мърморят под нос, но по-скоро с примирение и без никаква надежда за промяна.

– Пламен, какви са критериите, по които „Блумбърг” правят тази своя класация, доколко тя е меродавна за състоянието на нещата?

– Става дума за годишна класация на държави, чиято средна продължителност на живота е над 70 години, чиито БВП надхвърля 5 000 долара годишно и които имат над 5 милиона души население. В нея България заема последното, 56-то място, като само за последната година се е сринала с 10 места надолу. За да станат нещата по-ясни за нашите слушатели, ето сравнение със ситуацията в Австралия, която е на 10-то място в класацията. Индексът на ефективност за австралийското здравеопазване е 62.0, докато за България е 29.4, разликата е повече от два пъти. В резултат се отчита и средна продължителност на живота в Австралия от 82.4 години, докато в България тя е 74.6. И – да, процентният размер на здравната вноска при вас, Фили, е по-голям – 9.4 от БВП срещу 8.2 тук. Но тази разлика все пак е твърде малка, за да обясни толкова широко разтворената ножица в качеството на получаваната здравна услуга и ефективността на системата. Но ако някой каже, че Австралия е несравнима по богатство страна, да вземем Гърция – сравнима с България по всички показатели. Там размерът на здравната вноска е само с 0.2 стотни по-голям, но Гърция е на 14-то място по ефективност на здравеопазването – 42 места пред нас. Изобщо да не говорим пък за Сингапур, Южна Корея, Израел или Ирландия, които са пред Гърция, а вноските им са значително, някои почти два пъти по-ниски от българските. Тоест, ясно е, че тази наша неефективност е хронична болест, при това изначално заложена в самата здравна система.

– Пламен, в момента се обсъждат реформи в здравеопазването, може ли те да подобрят ефективността на системата?

– Поне от известното досега, Фили, главната обсъждана тема е не как да се повиши ефективността на системата, а да се намерят нови начини от пациентите да се смъкват допълнителни пари. Както каза онзи ден министърът на здравеопазването Кирил Ананиев, предлагат се два алтернативни модела. От обясненията му обаче става ясно, че всъщност никакви алтернативи няма. И двата модела предвиждат към сегашната здравна вноска да се прибави и задължителна здравна застраховка. Спорът е за нейния размер, както и за това кой и как да лапне лъвския пай от този нов здравен данък. А иначе дали той ще бъде 2 процента от личния доход или твърда сума в размер на 12 лева, какъвто е другият обсъждан вариант, от гледна точка на пациента няма никакво значение – той винаги плаща. И, да, винаги плаща доста повече, отколкото получава срещу парите си. По всичко личи, че и сега предлаганите промени ще имат същия ефект. Добрата новина е, че от последното място в класацията на „Блумбърг”, поне няма къде по-надолу да изпадаме.

Забележка:  

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

 

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: