ЛЕСНИ ОСТАВКИ, ТРУДНИ ПРОМЕНИ

септември 15, 2018 at 8:53 am (Публицистика) (, , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия, разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ В България – трима министри подадоха оставки, след автобусна катастрофа със 17 жертви. Те ще бъдат заменени, но основният въпрос е ще се промени ли нещо в самата Система или това е пореден опит да се изпусне парата на общественото напрежение. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, 17 души загинаха край Своге заради лошокачествен път и трима министри подадоха оставки. Това в България често се сочи за пример от нормалния свят, но рядко се практикува. Да не би да виждаме някакво ново лице на българската администрация?

– Много ми се ще да кажа „да”, Фили, но пък не искам да лъжа. Е, управляващите от ГЕРБ представят случая точно така – като достойна постъпка на трима техни министри, които поемат политическа отговорност, макар да нямат пряка вина за случилото се. Но тук има няколко „ако”. Първо, говорим за министрите на регионалното развитие, на транспорта и на вътрешните работи. Ако те нямат отношение към лошото качество на даден път, ремонтиран от частна фирма с държавни пари, към безобразните условия за безопасност на същия този път и ако нямат поглед върху организацията и дейността на въпросната фирма, то кой тогава има отношение? И второ, ако наричаме „достоен” някого, само защото е свършил онова, което е трябвало да свърши, достойните хора тук ще се окажат далеч повече, отколкото са всъщност. Да, бих се радвал да са повече, но фактите сочат друго.

– Спомена фирмата, която е правила фаталния път край Своге – каква е нейната вина в случая?

– Както се разбра, става дума за фирмата „Трейс”, която се представя на сайта си като „българският лидер в строителството на пътна инфраструктура”. Това значи, че тя е спечелила много поръчки и съответно е получила лъвски пай от онези  европейски и българските пари, които наистина се хвърлят напоследък за строителство и ремонт на пътища. Няма да се спирам на спекулациите, които тръгнаха веднага около „Трейс” – с кого е свързана, защо и как получава поръчки и прочие. Но ще споделя факт, който ме потресе – и не само мен. Оказа се, че Управителният съвет на този консорциум се състои от 6 души, които със сигурност получават огромни за българските представи заплати – дори не искам да знам колко, но важното е кои са хората вътре. Собственикът и изпълнителният директор на фирмата – добре, нормално. Другите четирима в Съвета обаче са: академик Антон Дончев, писател; Стефка Костадинова, спортист, председател на БОК; академик Стефан Воденичаров, машинен инженер, бивш председател на БАН; Владислав Славов, юрист, бивш конституционен съдия, бивш председател на Върховния административен съд и бивш зам.-главен прокурор. Какво правят тези хора в управата на една голяма строителна фирма, каква функция изпълняват, какъв принос имат за нейното развитие, убий ме, Фили, не мога да кажа. Със сигурност обаче мога да кажа друго – ако аз бях държавен чиновник, например министър, никога не бих дал дори половин обществена поръчка на фирма, чиито УС е безполезен до безумие.

– А какво да кажем за новите министри, смяташ ли, че те могат да променят нещо по принцип?

– Едва ли някой сериозно очаква подобно нещо от тях, Фили. Те са хора от миманса на ГЕРБ и политиката изобщо, така че никой няма да им даде възможност да правят дори еволюционни, камо ли революционни промени. Истината е, че статуквото в България, и политическото, и административното, е голям майстор на оцеляването, то е като ракова клетка, интересува се само от своето съхранение и развитие, независимо, че един ден ще стигне до края, ще изяде приемника си и ще загине заедно с него. Да вземем МВР за пример. Новият министър е сегашният главен секретар Младен Маринов. Пак оставям настрани приказките с кого е бил свързан или с кого е свързан той. Но самият факт, че е човек от системата, израснал в нея и сраснал се с нея, го прави непригоден за каквито и да е реформи. Да, това не е каквото казва здравият разум. В нормалния свят е нормално точно хората отвътре, които познават дадена система най-добре, да имат и най-добрите идеи за промените в нея. Но тук говорим за българското МВР, най-нереформираната структура в държавата изобщо, която в голяма степен живее още в живковите времена. Такива са огромната част и хората вътре – дори новите лица, които влизат, бързо се претапят, иначе не оцеляват и Системата ги изхвърля. И в случая изразявам не само субективното си мнение, Фили. Има официален доклад на Световната банка, изготвен по поръчка на българското Министерство на финансите, който, накратко, описва МВР така: „Неадекватни структури от миналото, дублиране на звена, разхищение на средства, все повече разходи за издръжка и никакви инвестиции в модернизация”. Как човек отвътре ще разбие това, след като то е неговата собствена хранителна среда. От друга страна пък човек отвън не бива допускан, както видяхме с един от предишните министри, той среща силна съпротива, която достига дори до хващане на полицаите за пистолетите.

– С други думи, имаме нещо като омагьосан кръг – достойни оставки, които обаче не водят до необходимите реформи и затова следват нови достойни оставки, така ли…..

– Да, Фили, но още по-лошото е, че ситуацията е същата или, с различни нюанси, почти същата във всички сфери на живота в България. В коя нормална държава монополист като фирмата ВиК, която ми продава дарената от бога вода, може да ме задължи да си сменя водомера, който и без това съм купил и поставил със собствени пари в нейна полза. Тоест, ВиК с помощта на закона, се разпорежда с неприкосновената ми частна собственост. Това е висшият пилотаж на българското Статукво – да направи закон и да се позовава на него, въпреки че той противоречи на Конституцията, която, според самата Конституция, в такива ситуации има приоритет и пряко действие. Доставчикът на електро-енергия, който имаше същия антиконституционен проблем, отдавна го реши, като изкупи всички електромери от хората и вече ме занимава със себе си, само ако не си платя месечната сметка. „Много е скъпо да направим същото” – каза ми човек на висок пост в пловдивската водна компания, от когото поисках разяснения по случая. „И за да не ви е скъпо на вас, предпочитате да ми е скъпо на мен?” – попитах, а той само вдигна рамене. Друг пример, Фили, от съвсем друга сфера. В момента се готви закон, който въвежда задължително месечно здравно застраховане. То се трупа върху здравната вноска, която човек и без това плаща, плюс вноската от работодателя, която, няма защо да се лъжем, идва пак от джоба на същия този човек. Ето как българинът „по закон”, ще бъде принуден да плаща три пъти за едно и също нещо, без никаква разлика в качеството на услугата, която му се предлага от здравната система. Та мисълта ми е, Фили, че с такива закони и с манталитета на българската администрацията при тяхната употреба, няма особена нужда да гадаем на боб дали новите министри ще успеят да сътворят някоя и друга реформа – например, да се спре масовото избиване на хора по пътищата, или няма да успеят. Отговорът е ясен, защото е само един – няма да успеят.

Забележка:  

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: