De Profundis: РУМЕН РАДЕВ И ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ВАРИАНТ НА ИГРАТА „ТУКА ИМА, ТУКА НЕМА“

септември 12, 2018 at 9:53 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://www.faktor.bg/bg/articles/de-profundis-rumen-radev-i-politicheskiyat-variant-na-igrata-tuka-ima-tuka-nema

Светлият лик на президента Румен Радев – изтипосан на чаши в три разновидности и широко разпространен на русофилския събор на Копринка.

Така може да започне всяка модерна българска народна приказка. Или не всяка, а само онази, в която един семпъл човек от народа поема властта, повежда хорското стадо и на бърза ръка оправя страната. Като свинарят Бърдоква. Нищо, че тази вълшебна приказка по нашите земи вече сме я чели до втръсване, важното е, че продължават разни хора да я сънуват и разказват.

Обаче като споменах Копринка, да припомня – това е мястото, където от години се събират българските най-умни, за да се преброят и се порадват взаимно на умовете си, без никой глупак да ги смущава с трудни въпроси. Сега, с приобщаването на Румен Радев към тях, па било то и под формата на чаша, в цялото това сборище, освен още ум, се добавя и един елемент на красота, какъвто доскоро там липсваше.
Няма да ви питам забелязвате ли колко много образът на Радев се конкурира по красота с този на Тато, защото знам, че забелязвате. Той целият наш „народ” забелязва такива неща, нали затова си го хареса и избра…..

Но да се върнем на чашите. Много умно е постъпил онзи русолюбив копринковец, който е родил идеята точно върху тях да грейне президентският лик. Можеше да го изкарат на ключодържатели, чадъри, чинии, включително тоалетни чинии, и какво ли още не, но – не, те – на чаши.

Умно е, защото знаем, че, освен за пиене на бира, чашите са и основен инструмент във великата игра, наречена „Тука има, тука нема”, която президентът така добре умее. И ето, най-умните българи, независимо съзнателно или безсъзнателно, веднага са схванали колко добре тази игра го олицетворява като сръчност и политически манталитет.

Да, наистина, с всичките си изяви през мандата досега, президентът Радев неизменно поддържа жив интереса на публиката към себе си най-вече с двусмислени думи и действия.

Например, заедно с велики радетели за развитие на българо-руската дружба като патриарх Неофит и губернатора на Крим, Румен Радев изпрати /тука има!/ до същото това сборище на Копринка приветствен адрес, в който се казва: „Любовта между българския и руския народи може да устои на всяка политическа буря, на всяко тенденциозно и злонамерено изопачаване на истината. Благодаря на участниците в националния събор, че вече 15 години показват с присъствието си тук, че нищо не може да омаловажи значението на приятелските отношения между България и Русия и доказаната съпричастност между нашите два народа”.

Това изказване е лъжа от горе до долу, но звучи по начин правилен в ушите на онези, за които е предназначено.

Същият президент Радев обаче не изпрати /тука нема!/ до хората, събрали се онзи ден да отбележат трагичната за българската история дата 9 септември, нищо, нито думичка като послание.

Да, правилно се сетихте, ако беше изпратил, нямаше как да мине с лъжи, а трябваше да каже истината – че извършеният с помощта на сталинската окупационна армия и в политически интерес на Москва комунистически преврат през 1944 година, изписа най-черните страници в историята на България и се превърна в камък, който продължава до днес да тежи на шията на обществото. Да, трябваше непременно да я каже, защото хората, които знаят, на нищо друго, освен на истината не вярват.

И много други подходящи неща има /тука има!/, които би могъл Румен Радев като президент и обединител на нацията да каже по повод 9 септември, но не би. Той просто не може да ги каже /тука нема!/и това му личи, някак не му идва отвътре, не му е в характера и възпитанието. Пък може и докторите да му забраняват да говори истината, де, за да не се стресира допълнително и да не трупа печал, знае ли човек…..

По-рано, в обръщение към нацията по повод новия политически сезон, президентът подхвърли нещо, което предизвика – и продължава да предизвиква – много коментари. „Нов изборен цикъл в непосредствено бъдеще няма да отвори нова перспектива” – заяви Румен Радев. И после повтори това свое убеждение при едно посещение в Шумен.

Изказването му е знаменателно по две причини – първо, защото е прав, нещо, което се случва изключително рядко /тука има!/, и второ – защото по този начин той се разграничи от безумните идеи на левицата и нейния лидер Корнелия Нинова за това как ей сега БСП напуска Парламента и отива да буни народа, за да донесе така дълго очакваната промяна /тука нема!/.

Да, за съжаление, каквито и критики да отправяме към сегашното управление, истината е, че алтернатива в момента няма, доколкото десните хора в страната спят или се махат, а левите са прекалено тъпи и алчни, за да могат да я създадат.

И истина е също, че идеята на нашите комунисти за предсрочни избори прилича на нещо, родено от изтръпнал крак, а не от свеж мозък.

Но все пак – такова очевидно дистанциране от партията-майка, която си го откърми, отгледа и избра, президентът май досега не е показвал. В последните месеци той все повече се държи като някой, който разчита на собствения си политически проект /тука има!/, а не на собствената си традиционна левица /тука нема!/.

Е, като се замисли човек, в реалността нещата май стоят леко обратно – левицата я има, въпреки мизерното насипно и тъпо състояние, в което се намира, а новият проект на президента още го няма, въпреки дългото бабуване.

Но не се косете много да му мислите, граждани, в политиката не винаги рационалното и ирационалното заемат стандартните си места, а често се мешат. Още повече, ако, както в този случай, става дума за човек не особено прочут с качества на мислител, стратег и оратор. Даже обратното – както се вижда с просто око, Румен Радев е толкова зле с политическата материя, че дори свестен популист не можа досега да се пръкне от него, въпреки усилията на разните му съветници.

Казват, че около новия политически проект на президента обикаляли разни отчаяни от простотията на БСП, но твърде интелигентни, за да са в Атака, русофили, отделни гладни хиени от разсипалата се на прах „царска” формация НДСВ, както и някои широко разкрачени между лявото и дясното на още недокопаните пари европейци от партията на Меглена Кунева.

С други думи, очертава се проектът на Румен Радев да има формата на жираф, окраската на зебра и нрава на невестулка.

Е, те такова животно вече наистина нема!

Ама може и да се пръкне, де, кво му пречи? България, както знаем от опита с тоягите по гърба си, е добро място за експерименти по политическа генетика.

Иначе като цяло, граждани, според мен е добре, че президентът Румен Радев се опитва да се еманципира от покровителката си Корнелия Нинова и да се развие самостоятелно. Е, някои казват, че не е добре, защото така политическите запъртъци в страната ще станат с един повече и животът ни ще завони двойно. Но аз мисля, че все пак нещата може да се развият добре – Радев да удари голяма балтия на БСП като дръпне и разпилее още от и без това малкото им останал електорат /тука има!/, след което самият негов проект да се разтвори във въздуха и да изчезне /тука нема!/.

А съм сигурен, че ще изчезне, защото изграждането му започва изцяло от погрешната страна. Вместо да се подхване отдолу и да върви напред и нагоре, към властта и свързаните с нея пари, той тръгва отгоре, от президентския връх и всъщност няма нито накъде да върви, нито къде да стигне. Справка – проектът на Георги Първанов, който заспа, преди да се е събудил.
Мислите, че по време на мандата си Румен Радев ще се изложи по-малко от Първанов, че няма да изчерпа напълно потенциала си и след края все още ще има какво да предложи на онези търсачи на политическото щастие, които ще го последват?
Лъжете се! Достатъчно е човек да си спомни дори само унижението, което Радев причини на България при срещите си с руския КГБ-патриарх Гундяев и руския КГБ-император Путин, за да си каже – нивга веч.

Друг е въпросът, че българинът, въпреки горчивия опит, често със запушени очи и уши се хвърля да играе „Тука има, тука нема”, с отчаяната надежда, че ако не спечели, поне няма да загуби. Или най-малкото – поне няма да го бият накрая.

А те винаги го бият.

Забележка:  

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: