ВЪПРОСИ БЕЗ ОТГОВОРИ – КОГА ЩЕ ГИ ЗАБРАВИМ

септември 7, 2018 at 6:25 am (Публицистика) (, , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия, разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ В България се проведе шумна прокурорска акция срещу бизнесмена Ветко Арабаджиев и съпругата му Маринела, обвинени в източване на ДДС и пране на пари. Двамата се укриват извън страната, макар че са разработвани от месеци. По случая има много въпроси, част от които обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, два хотела бяха претърсени, собствениците им се издирват чрез Интерпол, а съдът пусна под гаранция тримата арестувани при акцията. Защо беше целият шум?

– Напоследък, Фили, прокуратурата май държи да демонстрира активност, затова прави шумни акции. Такъв беше е случаят с тъй нареченият Митьо Очите, знакова фигура от българския подземен свят. Покрай него на фокус се оказаха политици и полицаи, което за пореден път извади темата за връзките на организираната престъпност с хора от високите етажи на властта. Преди дни станахме свидетели на акцията срещу Ветко и Маринела Арабаджиеви, за които отдавна се смята, че имат сериозни покровители, но бяха обвинени за пране на пари и кражба на ДДС. А в средата на тази седмица пък се разбра, че по същото обвинение прокурори са влезли в офисите и на друга знакова фирма – „Винпром Карнобат”. Какво ще излезе от това, не е ясно. През последните 30 години е имало и други моменти, в които сме виждали кратки изблици на прокурорска активност, последвани обикновено от пореден дълъг период на застой.

– Но да се върнем към конкретния случай със семейство Арабаджиеви. Какво всъщност стана, как протече всичко? 

– Бяха обискирани два техни хотела в Пловдив и София, откъдето са иззети колекция скъпи автомобили и около 10 милиона лева в брой, пари, за които съдът прие, че вероятно са свързани с престъплението. „Такова нещо не помня в цялата си кариера – каза пред журналисти зам.-главният прокурор Иван Гешев. – Пари излизаха от куфари, кутии, сейфове, касетки, този удар ще остане в историята” – добави още той. Бяха задържани десетина души, трима от които отначало останаха в ареста – две счетоводителки и Вълчо, малкият син на семейство Арабаджиеви.

– Зрелищното броене на пари и разказите за тяхното митично количество обаче май още не означава истинска ефективност на прокуратурата, така ли е?

– Ами май е така, Фили. Съдът, който трябваше да гледа мярката за неотклонение на тримата арестувани, веднага ги пусна под гаранция. Той не прие прокурорската идея, че младият Вълчо, който живее и учи в Лондон, може да се укрие в чужбина. „Да се ограничи възможността да се върне в Лондон, би било нарушение на неговите права, свързани с европейския принцип за свободно движение на стоки, хора и капитали” – казаха съдиите. Прокурорите бяха смразени и от решението им, че младежът няма как да знае откъде майка му и баща му имат тези пари и дали са платили данъци за тях. Така или иначе обаче, по-интересни, поне за мен, са други въпроси. Например защо, след като Арабаджиеви са разработвани отдавна, точно в техните хотели срещу солидни суми държавата настаняваше чуждите гости по време на българското евро председателство. Или защо при акцията бяха проверени само два техни хотела, но не и онези на Пампорово и Черноморието. Но най-важното – как така точно в момента на акцията Ветко и Маринела се оказаха извън страната. Пак според думите на прокурор Гешев – те са били на почивка в имението си в Сен Тропе, но след обиска в хотелите са се изпарили в неизвестна посока и сега се издирват чрез Интерпол.

– Същото беше и в случая с Митьо Очите, нали?

– Да, той беше на почивка в Гърция. Да не би това с почивките на главните обвиняеми, точно когато са най-търсени, да е някакъв нов стил на работа, който прокуратурата иска да въведе? Коментатори казват, че е нормално, когато дадена акция се подготвя много време, да изтече информация. Но аз питам – колко време е необходимо за разработка на хора, за които службите би трябвало отдавна да знаят всичко.

– Защо би трябвало да знаят всичко, какво имаш предвид?

– Ами защото тъй нареченият „бизнесмен” Ветко, чието оригинално име всъщност е Вълчо Арабаджиев, е класически пример от вълчата българска епоха на първоначално натрупване на капитали. Промените през 1989 го заварват на работа в пловдивския месокомбинат – някои казват като счетоводител, други – като снабдител. В джоба си държи и документ за сътрудник на Държавна сигурност, както съобщи комисията по досиетата през 2014 година. С други думи, Вълчо е едно от онези разтропани „наши момчета”, които получиха било куфарчета с пари, било директни възможности за бизнес. В неговият случай бизнесът е туристически и има вече десетина хотела. Но не е само това, той държи Захарната фабрика в Пловдив, един от най-големите бизнеси в страната. Разбира се, Вълчо и семейството му, типично за повечето новобогаташи, се отдаде на лукс и удоволствия – стана собственик на „Ферари”-та и „Бентли”-та, купи си два частни самолета, плюс имение на Сен Тропе, където, според източници на сайта Фрог нюз, през годините са забелязвани да се забавляват български политици и прокурори – ето, такива простички неща успя да постигне семейството. На два пъти, през 2005 и 2008 година, срещу Вълчо Арабаджиев започват официални разследвания за пране на пари, но скоро всичко се замита под килима. Има опасения, че и в случая вече е задействан политическият му чадър и разследването пак може да се проточи без край, а зрелищната атака в хотелите да се окаже поредният кьорфишек.

– Но защо тогава изобщо беше необходима цялата акция?

– По този въпрос има много тълкувания, Фили. Едната възможност е Арабаджиев да се е възгордял и да е спрял да си плаща на когото трябва колкото трябва. Другата е да е засегнал бизнес-интереси на някой по-силен от него. Третата е свързана с факта, че сред клановете на бившата ДС има постоянно вътрешни борби и при възможност те не се отказват да съсипят колегата и да му вземат бизнеса. Четвъртата опция е свързана с желанието на прокуратурата да демонстрира активност, за което стана дума в началото. То се обяснява с възможността главният прокурор Сотир Цацаров да бъде разследван в САЩ по закона Магнитски, заради обвинения, отправени срещу него от бившия банкер Цветан Василев. Смята се, че чрез тази си активност Цацаров иска да си умие поне малко очите пред американците и европейците, които отдава натискат България да се справи с корупцията – призив, на който по принцип българската прокуратура гледа доста високомерно. С други думи, Фили, както и в други случаи, свързани с хора от върховете на политиката и бизнеса, въпросите в случая Арабаджиеви са много, отговорите – малко. Най-лошото обаче е, че май много свикнахме с това и след ден-два забравяме да си искаме дори малкото отговори.

Забележка:  

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: