De Profundis: ЗА ВОЙНАТА НА ХИТРЕЦИ СРЕЩУ БАЛАМИ И НОВИТЕ ПЕРСПЕКТИВИ НА РУМЕН РАДЕВ

септември 5, 2018 at 12:20 pm (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-za-voynata-na-hitretsi-sreshtu-balama-i-novite-perspektivi-na-rumen-radev

По света и у нас има много хитреци, които не само искат все да прецакват останалите, но и останалите да ги обичат като образец за ум, доблест и чест, морал, човеколюбие и други приятни неща. Въпреки че вечно омазват с гадости всичко, до което се докоснат, те поглеждат като смутено бебе и най-философски питат – кой ми оцапа гащите.

В това отношение палмата на първенството се държи от руснаците. Няма да правя исторически преглед, за да го докажа. Стигат само да спомена два от последните случаи на руска наглост, за да се убедите.

В Сирия, заедно с приятеля си Асад, Кремъл гласи операция в провинция Идлиб. А американците предупредиха Путин и Ко да не използват химическо оръжие, иначе ще последват наказателни удари срещу режима в Дамаск. Това е обосновано и логично предупреждение. Самата операция и без това застрашава живота на милиони цивилни и може да произведе нови потоци бежанци към Турция и Европа, а Кремъл и Асад вече показаха, че не им пука за международните договори и си ползват химическото оръжие, за да разчистят бързо терена.

Какво казват обаче руснаците в отговор на американското предупреждение? Ами те квичат като прищипани с вратата прасета и викат, че Вашингтон пречи на порива им към смела антитеростична операция. „Ние се бием с терористите, а американците ги подкрепят” – това опита да пробута руският външен министър Сергей Лавров в едно от последните си изявления.
Човекът не за първи път лъже „като дърт циганин”, но тук лъжите минават границата. Първо, защото очакваната руско-сирийска атака в Идлиб е не толкова срещу широко признати терористични групи, колкото срещу частите на сирийската опозиция, които опитват да свалят диктаторския режим на Асад. И второ, защото никой по никакъв начин не спира въпросната операция – само напомня да не правиш нещо, което без това прекрасно знаеш, че не бива да правиш.

Но да не би пък руснаците да бяха планирали точно химически удар, а сега трябва да сменят плановете в движение и затова квичат?

Ама те са хитри, бързат да ореват света, защото знаят елементарния, но за съжаление работещ пропаганден принцип – който крещи първи и по-силно, печели.

Покрай убийството на донбаския терорист Александър Захарченко виждаме същата схема. Кремъл сочи с пръст Киев и вика – те са виновни, дето погубиха горкия наш човек в Донбас!

Което като внушение за света значи – дори да не са те виновни, пак са те!

Обаче аз да попитам – когато руските спецчасти в тайни операции избиваха чеченски командири, това правилно ли беше или не беше правилно. Или е правилно, когато се прави от нас срещу другите, но никак не е правилно, когато се прави от другите срещу нас. Така че много хубава е цялата работа за битката с тероризма, ама пак руска – с двойния стандарт като водещ принцип.

И ако този пример не е ясен, да попитам – ако сепаратисти чукчи обявят Чукотка за независим полуостров, какво ще направи Кремъл с техния лидер – ще го черпи кафенце или ще му прати „специалисти”?

Другите големи хитреци близо до нас са сърбите, очевидно твърде добри ученици на руснаците. Да им се неначуди човек – при комунизма се дърпаха, за да не им налага Москва модела си, сега се сдушиха с Путин и са готови всичко от Москва да вземат. Явно че бандитският путински модел повече ги привлича от бандитския съветски.

Онзи ден президентът Александър Вучич направо щеше да ме разплаче от умиление. Той разказа как сам едва не се разплакал от умиление, щом видял новите руски МИГ-ове, които Белград получи даром от Москва.

Ох, на мама чувствителната душица!

И веднага прояви бабаитлъка си, все едно видях горила да се бие в гърдите, като го чух да вика – е, сега вече Сърбия е военно най-силната държава на Балканите, кой ще ни излезе насреща. С подтекст – да внимават разни бошняци, косовари, македонци и други околни не натовци, щото можем да ги пометем с руска помощ, ако не слушкат в сръбско-руски интерес.

Абе, байно, за какъв Европейски съюз си се запътил с такова мислене и поведение, бе? Съчетано с другата велика сръбска идеи – ще влезем в ЕС, но не и в НАТО. Тоест, ще ползваме европейския мед, но не искаме да имаме нищо общо с европейското жило, което пази европейския мед.

Хитреци сърби, ей! Че те ако такива ги пускаха в ЕС, досега и Русия можеше да е вече европейска страна, що не?

Ама май напоследък има някаква руска болест, плъзнала по балканските президенти, граждани. Ето ви го и нашият Румен Радев. Още минал, не минал скандалът около скандалното му мълчание по темата „татко бута човек на пътя”, той се изтъпани със специално обръщение пред нацията, за да дава акъл и да иска властта.

Да се отправят критики към сегашната власт е нормално и разбираемо, още повече – президентът не от днес е в открита война с нея. Не е нормално и разбираемо обаче той да заплашва и да говори глупости за това как народът ще намери други пътища за решаване на проблемите, други, разбирай – различни от политическите.

Първо, всички знаят, че точно радевата комунистическа парти, за краткост наричана БСП, плюс техните московски покровители, са в основата на сякаш безкрайната вече българска криза. Говоря дори не толкова за онази икономическа и социална криза, от които не можем да се измъкнем в годините на тъй наречения „преход”, а за духовната и морална криза, която е разяла българското общество до степен труп.

И второ – откъде накъде му хрумна на Радев, че точно той може да е новият български Месия, та най-безцеремонно заяви: „В диалог и сътрудничество с вас, българските граждани, ще работя за извеждането на страната към нови перспективи за развитие”.

Да му имам самочувствието на този човек. Но не искам да му имам невежеството, което щедро демонстрира с това изявление.

Хайде да помислим – какви са правомощията на президента да изведе страната към нови перспективи. Никакви. Нула. Той може да е параден военачалник за Гергьовден; да има някакво мнение по външната политика, но не и да го реализира без съответната санкция; може да връща някои закони в Парламента и в ответ на този жест да види среден пръст. Горе-долу това може президентът.

Виж, ако някак суспендира Конституцията и наложи президентски режим, вероятно ще може да работи „за извеждане на страната към нови перспективи”. Но дали българите ще го подкрепят в тази му амбиция?

Съмнявам се. Първо, защото от самото начало в президентското кресло, Румен Радев изобщо не дава вид, че е способен да работи „в диалог и сътрудничество с българските граждани”. Просто той не знае диалог що е и не я умее тая пущина, сътрудничеството. И второ, защото упорито мълчи и не казва кои са въпросните „нови перспективи за развитие”. Хората в България може и да са глупави от президентска гледна точка, но прекрасно знаят, че опциите за това са не просто ограничени, а направо липсват. Ние сме вече стъпили на правия път – членове сме на ЕС и НАТО, само трябва да сложим ред в собствената си къща и ще тръгнем реално, а не само номинално, напред.

А кои са възможните тайнствени „нови перспективи”? Русия? Китай? Турция?

Я се дръжте сериозно и стига глупости!
Хитреци като Румен Радев са част не от решенията, а от проблемите на България. И част от проблемите са също онези тъпанари, които се подвеждат подир хитреци като Румен Радев.

За съжаление обаче, този типаж се е настанил трайно в милата ни родина и се е нароил дотолкова, че определя живота ни.

Като започнем с банките, които печелят от мошеничества и лъжи, вместо от реална работа; като минем през монополиста ВиК, който с помощта на държавата нарушава свещените принципи на частната собственост; като се сетим за мобилно-операторските дебили, които ти продават услуга, която не искаш, в пакет с услуга, която искаш и ти викат – ако щеш; не знам да споменавам ли изобщо за пълното съчетание на правоохранителни с правонарушителни органи…..

Направо да ти се завие свят от хитреци. А ние, баламите, седим тук да им живеем.

Забележка:  

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: