De Profundi: КОЛЕКТИВНО ЧУДО С БЪЛГАРСКИЯ НАРОД НЯМА ДА ИМА

август 28, 2018 at 1:16 pm (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-kolektivno-chudo-s-balgarskiya-narod-nyama-da-ima-1

Двама байчовци се сблъскват на кръговото. Този с инвалидната количка, който е с предимство, е хакнат от онзи с „Мерцедес”- а, който няма предимство. Първият лежи на земята, вторият излиза от колата и се опитва да му помогне, ако може, ако не – обажда се на тел. 112 за линейка и полиция. Съвестта го гризе, притеснен е, защото е ударил човек и не се знае дали той не е пострадал сериозно – как ще прекара остатъка от живота си спокойно, като знае, че е причинил беда на ближния си……

Идва полиция. Тя веднага отцепва мястото, за да се избегнат нови произшествия от щъкащите напред-назад по кръговото автомобили; започва да снима катастрофата от различни ъгли; снема самоличност и взима показания от участниците в инцидента, както и от свидетелите; взима на място проби за алкохол; не допуска до мястото на инцидента външни, цивилни хора и прочие.

Всички тези и другите необходими по закон и логика професионални действия служат по-късно за изясняване на истината от страна на следствието, за въздаване на справедливост от страна на съда и за изплащане на съответните обезщетения от страна на застрахователите. Ако се стигне до там.

Защото при по-леко произшествие нещата могат и да се разминат по-леко, но в онзи момент полицията не знае дали пострадалият е леко или тежко пострадал, независимо от неговото видимо състояние. Това не става ясно дори когато идват парамедиците с линейката и отнасят човека, то се проверява само в болницата на рентген, скенер или както там го правят.

А докато резултатът от прегледа не стане известен, полицията задържа виновния за катастрофата и ако се окаже, че телесната повреда на невинния пострадал е лека, може да го пусне, ако се окаже, че е средна или тежка, длъжна е да го остави в кауша за съответния срок, поне 24 часа.

Да, бе, мечтайте си! Така се прави в нормалния свят, ама България е свят напълно ненормален. И нищо от описаното не става в конкретния случай в Харманли, при който бащата на българския президент, някой си бай Георги, блъска никому неизвестен инвалид, някой си бай Стефчо. Поне от онова, което се вижда на записа и онова, което се разбра досега, нещата са потресаващи.

Само че не ми е ясно как очаквате, граждани, нещата да вървят както трябва, щом те не са така поставени изначално.

Къде се помещава това „изначално”, та да вземем да го променим на бърза ръка с помощта на чука и майката ли? Ами в собствените ни глави. Като цяло, там цари пълна простотия, а тя постоянно ражда чудовищата на абсурда.

Не, като казвам простотия, нямам предвид само липсата на образование и дори на елементарна грамотност, която да ни позволи да разбираме за какво става дума, щом стане дума за нещо друго, освен за ракия, кинти, коли, футбол и п…ки.

Тази липса е едно на ръка и тя важи не само за по-старите поколения, а и за най-младите, за бъдещето уж на нацията. Както сочат меродавни проучвания вече години наред, функционалната неграмотност сред българските ученици в гимназиална възраст е около 30 на сто и нагоре.

Ма на кого му пука? Не и на кое да е българско правителство или политическо мнозинство, поне от 74 години насам. Защо ли? Ами съвсем просто е – защото така народът е по-лесен за манипулация и съответно – за управление.

Което принципно би трябвало да е вярно само в случай, че и самите управляващи са прости като галоши. Ама те в България какви да са, като произлизат от същия този народ, който очевидно сам върти ръчката на ужасяващия затворен кръг, в който съществува.

В случая обаче още повече имам предвид онзи особен вид морална простотия, която всеки ден наблюдаваме навсякъде около себе си под формата на наглост, често достигаща до безумни мащаби и водеща до изумително абсурдни последствия.

Например – ако се върнем към хипотетичния случай, описан в началото, но в неговото реално измерение, наблюдавано в Харманли – водачът на „Мерцедеса” изобщо не слиза от колата, за да опита да помогне на пострадалия и не прави нищо друго, освен да си стои спокойно вътре. Той не отива дори при полицаите, за да обясни каквото и да било – друг въпрос е те защо не го викат и не предприемат нищо спрямо него, поне докато са в обхвата на записващата камера.

На всичкото отгоре, дни по-късно, когато случката се разчува, въпросният байчо с „Мерцедес”-а дори не казва – съжалявам, извиних се и лично на човека, не го видях просто, бутнах го, ама добре, че работата се размина леко…..

Не, обратно, той казва – не съжалявам за случилото се и всъщност нищо особено не се е случило, освен, че някой си връхлетя колата ми, без да го видя, ама забравете, защото това е нищо.

Не, това е огромна наглост. Не знам как този човек е възпитал сина си, когото мнозинството българи си избраха за президент. Но, само по себе си, изявлението му показва пълна липса на морална чувствителност. Така се получава, когато от малък никой не те е научил, че животът, здравето и добруването на другите хора са също толкова важни за тях, колкото твоите за теб, тоест, ако не можеш да им помогнеш с нещо, поне се постарай да не им причиняваш онова, което не би искал те да ти причиняват.

Просто правило, което още Сократ, а после Христос, препоръчаха като ръководен девиз на всички хора, особено на простите, за да не бъдат те чак дотам прости и да не страда обществото като цяло. 20-25 века оттогава, но се оказва, че ние, българите, това още не сме го научили – а ако някога сме го чували, теглим му една майна и си караме през просото.

Точно както правят и полицаите със закона. В конкретния случай в Харманли, както е видно от широко разпространения запис, те не правят нищо, тоест, не прилагат закона. Отиват на мястото на катастрофата и веднага започват да се помайват – не отцепват района, не снимат местопроизшествието, не искат документите на видимо виновния водач на „Мерцедес”-а, дори не го карат да излезе от колата, за да даде показания, а в същото време оставят разни хора като жена му, която излиза от колата и някакъв тип, който се домъква отнякъде, да си пъхат гагата в тяхното „официално” полицейско разследване.

Така или иначе, смелите наши ченгета само поглеждат ситуацията и веднага започват да говорят трескаво по телефона. Вероятно с Господ, за да каже кой е виновен. Или с Дявола, ако се съди по тяхното изумително действие, което следва – да съставят акт на пострадалия, човек, напълно невинен, доколкото си върви по пътя с предимство и онзи без предимството го блъска.

Абе, хора, каква полиция, какъв закон, какви пет лева, бе? Тия видимо са се спекли като кокоши трътки, защото или веднага са познали „Мерцедеса”-а на президентския баща, или надежден източник бързо ги е информирал кой е шофьорът. И те веднага започват да козируват – ако не реално, поне вътре в себе си. Тук няма лиготии като закон, морал, истина, справедливост, тук работи чинопочитанието, слугинажа, раболепието.

Огромната част от хората, които тук наричаме полицаи и на които плащаме, за да следят за спазване на правилата, всъщност са част от огромното мнозинство българи, които, дори ако не харесват властта, са готови да козируват пред властника.

Това е друга трудно поносима черта от нашия национален характер – готовността да подчиним принципите на предпочитанията, да превърнем живота си в поредица тактически победи, нищо, че всяка от тях води към стратегическата катастрофа.

Затова и нямаме истинско гражданско общество, истински партии, истинска правосъдна система, работещи институции – и затова демокрацията ни е псевдо демокрация.

Няма как да стане, при положение, че не сме пропити от съзнанието за равенство пред закона, което е основен демократичен принцип. Онова равенство, което казва, че президентът, неговият баща или неговата котка имат точно толкава право да блъскат хората по улиците с колите си, колкото и последният уличен идиот. И че ако се случи нещо такова, всеки от тях трябва да си получи заслуженото, а не да бъде прикривано деянието му – независимо дали се прикрива след намеса „отгоре” или съвсем доброволно, само за да се докара някой идиот на властника.

Да, иначе сме много егалитарно настроени, ако говорим за политика например, смятаме, че мнението на последния уличен идиот е еднакво важно с това на професор политолог. Но за равенство пред закона – и дума да не става, самата идея за това дори май някак си ни обижда, защото накърнява изконните представи на българина – началникът е всесилен, а простият народ се оправя в живота, като е близък с началника, не като знае и търси правата си.
Знаете ли какво, граждани, повръща ми се дори само като пиша за тези неща. Колкото и да не ви изглежда вероятно, случаят с блъскането на инвалид в Харманли от бащата на президента и всички разиграли се около това сценки само показват дълбочината на проблемите. И доказват, че не 40 години ще трябва да бродим през пустинята, за да стигнем Обетованата земя. Така смятаха песимистите в началото на прехода и казваха просто да изчакаме да измрат всички хора, родени и възпитани при комунизма, тогава ще цъфнем и вържем.

Но нещата са далеч по-зле, защото никой не взе предвид, че е лесно да рушиш и трудно да градиш, затова разрушителните качества се възпроизвеждат много по-лесно от градивните.

Никога няма да се измъкнем от пустинята, помнете ми думата – колективно чудо с българския народ няма да има нито в обозримо, нито в необозримо бъдеще.

Забележка:  

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: