ДИСКОВЕТЕ ПРОСТО СЕ СКАПАХА? АМИ ТАКА ПРАВЯТ ДИСКОВЕТЕ НА СКАПАНАТА ДЪРЖАВА

август 24, 2018 at 5:56 am (Публицистика) (, )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия, разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Вече две седмици продължават проблемите, свързани със срива на Търговския регистър в България. Още няма яснота какво точно се случи, дали цялата информация в регистъра е налична или част от нея е заличена, както и какви са загубите за фирмите и държавата. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, възстановен ли е вече пълният достъп до Търговския регистър?

– Доколкото знам, Фили, до голяма степен е възстановен, но май не напълно. Онзи ден бе специално свикано извънредно парламентарно заседание по темата и премиерът Борисов обеща да стане до края на седмицата. Така че може би в понеделник някой официално ще обяви пълното възстановяване на функциите на този толкова важен обществен инструмент. Но това пак няма да означава, че възникналите многобройни въпроси ще намерят отговор.

– Преди да обсъдим въпроса какво всъщност стана, нека кажем повече за конкретните проблеми, свързани с недостъпния Търговския регистър и кой ще носи последствията.

– В електронен вид регистърът съдържа цялата база данни за икономиката на държавата. Той съществува от 2008 и в него е информацията за търговските фирми, фондациите и сдруженията. Там са учредителните актове на дружествата и годишните финансови отчети, както и документите, свързани с всякакви промени. Когато няма достъп до тази информация, блокират се всички сделки, отпускане на кредити, теглене на пари, прехвърляне на собственост. Ето как двама юристи описват ситуацията пред в. „Дневник”. Според адвокат Тодор Грозданов, „основният проблем е спирането на търговския оборот, защото банките отказват на фирмените си клиенти да разполагат с парите по своите сметки”. И банките са прави – като няма достъп до регистъра, казват те, ние не знаем вие ли представлявате това дружество или друг. Макар предпазливо заради царящата неяснота, Тодор Грозданов говори също за „теоретичната възможност от загуба на данни” и казва, че могат „да изчезнат документи, на основата на които са направени вписвания, да не се знае кои са били акционери при учредяването на дадено акционерно дружество, да изчезне историята на дадено дружество или дори то цялото да изчезне”. Адвокат Емил Георгиев също описва конкретни проблеми. Той напомня, че нотариусите не могат да изповядват сделки, заради задължителната, но невъзможна справка в Търговския регистър. Бизнесът пък не може да продава и купува фирмени дялове. На всичкото отгоре, казва Георгиев, не могат да се попълват формулярите за кандидатстване по европрограми, защото те автоматично взимат данни от регистъра. А така пък се изпускат сроковете за кандидатстване по ред европейски проекти.

– Това вероятно се отнася не само до европрограмите, но също за срокове по данъчни и съдебните дела. Има ли яснота – дали ще се дават отсрочки и други облекчения, свързани с тази ситуация, за която хората и фирмите нямат вина?

– Поне аз не знам да има такова официално правителствено решение, Фили, а не виждам как ще стане без него. Защото дълбоко се съмнявам, че съответните администрации ще си направят усилието сами да предложат облекчения на хората. Както знаем, принципът, към който твърдо се придържат чиновниците – и то не само в България, а навсякъде по света – е следният: когато  администрацията има обективен проблем, клиентът трябва да прояви разбиране и да се съобрази с нея – да изчака извънреден срок, да получи нещо дължимо в намален размер или разсрочено във времето, такива неща; когато обаче клиентът има обективен проблем, той си е изцяло за негова сметка, на администрацията не ѝ пука и тя си иска своето – иначе налага лихви, глоби и всякакви други наказания. Ето защо, Фили, почти съм сигурен, че и в сегашната ситуация, независимо, че самата държава е виновна за срива на Търговския регистър, на конкретните частни потърпевши  ще им се наложи да пият по една студена вода и да се радват, ако се отърват сравнително леко.

– Но какво всъщност стана с Търговския регистър, как изобщо бе допуснато да се стигне до въпросния срив?

– Продължаваме всички да чакаме отговор на въпроса „какво всъщност стана”, Фили. Макар премиерът Борисов онзи ден да каза, че „просто дисковете са се скапали”, нещата явно не са така прости, след като не могат вече две седмици да се оправят. Отначало, на 10 август, бе съобщено за технически проблем, довел до срив на регистъра. Специалисти уж се хвърлиха да го оправят, възстановяването на данните трябваше да стане за ден-два, но се оказа, че не става. Междувременно бе съобщено, че за проблема са информирани прокуратурата и специалните служби, което звучи леко странно, ако става дума наистина за нещо чисто техническо. Веднага плъзнаха слухове, че всъщност сривът не е обикновен срив, а има външна намеса в регистъра – било като хакерска атака по електронен път, било по чисто механичен начин, чрез кражба на дисковете с информацията. И, както обикновено, щом няма яснота за нещо, теориите на конспирацията се развихрят. За това обаче силно спомогна и фактът, че събитието не остана изолирано, паралелно с Търговския регистър имаше и поредица необясними, макар доста по-леки, сривове в електронните системи например на правосъдното министерство и други държавни институции.

– Пламен, като стана дума за евентуална външна намеса, каква е нейната цел? И защо проблемът с регистъра доби такъв размер – в края на краищата, не е ли той дублиран, както е нормално и логично да се очаква за такъв важен информационен масив?

– Уж е дублирана информационната система на регистъра, Фили, ама като много неща в България – май не съвсем. Тоест, би трябвало да е дублирана, но, първо, защото е скъпо и говорим за голям обем информация, копия не се правят всеки ден. Правят се уж през няколко дни – но през колко, никой не може да каже. И второ, оказа се, че резервните копия се съхраняват на същите сървъри, на които и оригиналите. С други думи – хубава работа, ама българска. Тук само ще спомена като куриоз, че цялата електронна система всъщност се поддържа от фирма, чиито официален собственик е една 72-годишна женица. Не, това не е шега, а факт от родната действителност. Колкото до целта на евентуалната злонамерена намеса, най-разпространеното предположение засега е, че става дума за опит да се изтрие информация за задълженията на определени фирми или хора. Говорим, естествено, за задължения от стотици милиони, дори милиарди левове, не за жълти стотинки. За съжаление, Фили, аз поне съм доста скептичен по отношение на това дали някога българското общество ще узнае какво в действителност се случи с Търговския регистър и каква цена то, обществото, плаща и ще продължи да плаща по този повод. Подозирам, че,както и при срива на банковата система през 90-те или фалита на КТБ преди няколко години, цялата информация просто ще бъде заметена под килима. И ако това наистина стане, теориите на конспирацията със сигурност ще зазвучат като реалност.

Забележка:  

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: