291. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – РОЛИНГ СТОУНС /част три/

август 2, 2018 at 6:04 am (Публицистика) (, )

Пламен Асенов

01.08.18, радио Пловдив

Целия текст слушай тукhttp://bnr.bg/plovdiv/post/101002540/velikite-evropeici-roling-stouns-treta-chast

Стоунс, Сърце от камък

Два дни след смъртта на Брайън Джоунс, Ролинг Стоунс имат насрочен концерт в Хайд парк и не искат да го отменят, въпреки обвиненията, че сърцата им са от камък. Но те до голяма степен предварително са преодолели тъгата от раздялата с Джоунс и това е тема, към която не обичат да се връщат после. Стоунс посвещават концерта на своя основател и приятел. И въпреки че вече са заявили симпатиите си към дявола чрез едноименната песен от 68-ма, на сцената Миг Джагър се появява в ефирна бяла дрешка, като ангел, и прочита пред тълпата 39-та част от поемата „Адонис”, която Шели пише за смъртта на приятеля си Джон Кийтс.

Джагър, Адонис

Превод: Мир! Мир! Той не е мъртъв. Той се събуди от съня на живота. Това сме ние, залутани в бурни видения, които продължаваме…..

После над публиката са пуснати хиляди бели пеперуди, а концертът започва с едно от любимите парчета на Браян Джоунс, „Аз съм твой и аз съм неин” на Джони Уинтър.

Стоунс, Аз съм твой и аз съм неин

Казват, че в творческо отношение най-великите години на Ролинг Стоунс са между 65-та и 67-ма. Базират се на факта, че след знаменития Aftermath, „Равносметка”, от 1966, в следващите два албума те променят звученето си и експериментират с арт и психеделичен рок. Between the Buttons  и Their Satanic Majesties Request не са особено сполучливо включване на Стоунс в модната тенденция, а специално вторият е силно повлиян от „Сарджънт Пепърс…..” на „Бийтълс” – казват критиците. Тук ще си позволя обаче и аз известен субективизъм – според мен цялото десетилетие между 65-та и 75-та е забележително в тяхната работа. Аз харесвам и експерименталните им албуми, а май обвиненията в епигонство са спорни – някои неща от Their Satanic Majesties Request са записани два-три месеца преди албума на „Бийтълс” да се появи. Пък и след забежката към психеделичния рок, идва такова могъщо връщане към истинския стил на групата, че хвърчат искри. Знаменитите албуми валят, славата расте и в средата на 70-те никой вече не се стряска от твърдението, че Ролинг Стоунс е най-великата рок-група в света. Извън музиката, в този период стават още три забележителни неща. През 69-та, месеци след шока с Брайън Джоунс, Стоунс преживяват нова близка среща със смъртта. Те са на турне в САЩ и дърпат дявола за опашката, като наемат за охрана рокерската банда „Ангелите от ада”. Но на един концерт, когато започват с влудяващата тълпата песен „Симпатии към дявола”, дрогирано черно момче вади пистолет и „Ангелите” го бият до смърт. Концертът е прекратен, Стоунс са ужасени, но няма какво да направят, освен за години напред да изхвърлят парчето от репертоара си – макар че какво е виновна музиката. През 71-ва пък на обложката на Sticky Fingers за първи път се появява прочутото лого с изплезения език, запазена марка на Ролинг Стоунс. Мнозина мислят, че то е дело на Анди Уорхол, но не е, оформлението на албума е на Уорхол, но логото е на британския дизайнер John Pasche. През 75-та година пък в групата има още една промяна – на мястото на Мик Тейлър, заменил по-рано Брайън Джоунс, идва Рони Ууд и, също като логото с езика, става поредната незаменима емблема на Ролинг Стоунс.

Стоунс, Симпатии към дявола, 2.20

Стоунс и екипът им явно разбират, че не е достатъчно само да правиш велика музика, трябва и да я продаваш, а в модерния свят кое продава по-добре от скандала. Така че оформят нещо като огромно цирково представление, което продължава да забавлява публиката и до днес. Заигравката със сатанинските страсти всъщност е само вторична част от него, плод на интелектуален, ироничен бунт. Далеч по-първични са страстите им по секса и наркотиците, които ги зареждат творчески, но и ги разбиват отвсякъде. Басистът Бил Уаймън твърди, че за две години, след като славата идва, Кийт Ричардс, Мик Джагър и самият той са били съответно с по 6, 30 и 278 жени. Отстрани може би изглежда, че леко се хвали с тези 278, но може и да е истина. Още повече, самият Уаймън признава, че не е рекордьор на групата. „През 1964-та, на първото турне в САЩ – разказва той – само за 19 дни Брайън Джоунс преспа с 64 момичета”. Ако не можете да сметнете, падат се по 3.368 на ден. Да, Джоунс явно здраво се е изтощил от спане в Америка. Но възниква и въпросът – защо на фона на тези шампионски подвизи, Ричардс и Джагър относително изостават с бройката? Заради неустоимия си глас и лъстивите движения на сцената, Джагър се смята за един от най-желаните мъже на света. Сомалийската красавица Иман, съпруга на приятеля му Дейвид Бауи обаче казва: „Мик би се побъркал, ако разбере колко жени изобщо не го намират за секси”. На всичкото отгоре се знае, че след концерт той е така изтощен, та не може да е всеотдаен, ако изобщо може нещо. За Кийт Ричардс като невероятен любовник пък и досега се разказват легенди от жени, които знаят какво говорят, когато говорят такива неща. Но има някои особености, свързани с него. Той е труден характер, а освен това е пасивен и чака жените да му се нахвърлят. Пък те не знаят предварително, че той после ще ги подлуди, затова понякога се колебаят. На всичкото отгоре, има многопосочни интереси, които го отклоняват от любовните дела. Ричардс чете много и казва с присъщото си фантастично чувство за хумор, че в нормалния живот би бил библиотекар. Освен това обожава прочутия британски овчарски пай и обича да го готви. И именно той е човекът от групата, който е в най-близки отношения с всички медицински или шамански треви, гъби, хапчета, прахчета, тинктури и настройки, които го водят в други ловни територии на блаженството, различни от женските прелести. Но нека не се притесняваме за Мик и Кийтс по отношение на жените, както казах, изоставането им все пак е относително, а реалните им подвизи, плюс всички техни драми, свързани със събирания и раздели, със сватби, разводи и деца, винаги държат публиката нащрек.

Стоунс, Всеки е виждал моето момиче

Кийт Ричардс не е единственият човек от Стоунс, известен с любовта си към препарати от традиционната и класическата медицина, всички по един или друг начин, особено в по-ранните години, участват активно в опита да бъдат унищожени всичката дрога и всичкият алкохол на света. За Брайън Джоунс това се оказва фатално, другите често имат проблеми. За първи път са арестувани за наркотици през един уикенд на 1967-ма, по време на голям купон в имението на Ричардс в Съсекс. Всички са така надрусани, че когато Кийт случайно поглежда навън, залива се от смях и информира компанията, че в градината щъкат някакви грозни джуджета, облечени в еднакви сини униформи. Джуджетата са полицаи, а присъдите, които музикантите получават отначало, са плашещи – но като цяло се разминават леко, след като дори шефът на консервативния вестник „Таймс” излиза със статия в тяхна защита. В интерес на истината, след този случай, поне Джагър донякъде се укротява. Но Ричардс продължава с подвизите и, макар никога да не спира, малко намалява темпото чак след още няколко ареста и други инциденти, когато усеща, че това може да е фатално както за него, така и за групата. Въпреки това той продължава с предизвикателното си поведение по темата. Веднъж например разправя на журналисти как, докато местел урната с праха на баща си, от нея се изсипал малко прах и, за да не става зян, той го шмръкнал на бърза ръка. Някои и досега му вярват. Ами това е Кийт Ричардс. Е, и това, де:

Стоунс, Джъмпинг Джак Флеш

Безспорно обаче, едно от най-забележителните неща, които се случват с Ролинг Стоунс изобщо в този живот, е тяхното дълголетие – и като група, и като хора. Да, при купищата изпушени цигари, изпити питиета и погълната дрога, всички те би трябвало да са отдавна мъртви. Но не са. С времето разреждат студийните албуми, но все пак The Bigger Bang, последният, изцяло композиран от Джагър/Ричардс, е от 2005, когато те двамата са по на  62. Сега са на 75 и още правят величествени концерти по света. Не знам Господ ли обича тези момчета прекалено много или те наистина са сключили сделка с дявола. По-важното е обаче, че веднъж започнали, те наистина не знаят как да спрат. Нито пък разбират – защо трябва да се спира изобщо.

Стоунс, Как бих могъл да спра

Забележка:  

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: