БЪЛГАРИЯ ПОД КИТАЙСКОТО СЛЪНЦЕ

юли 14, 2018 at 5:57 am (Публицистика) (, , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – Диана Копринкова и Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Диана/ Европейската обиколка на китайския премиер Ли Къцян започна в София с участие в среща 16+1 – Китай + страните от бившата Източна Европа. Възможностите за развитие на бизнеса между тези страни са наистина големи, но дали не са още по-големи подводните камъни пред тях – слушаме коментара на Пламен Асенов.

Държавни глави и бизнесмени от 16 източно-европейски страни се срещнаха в София с китайския премиер и китайския бизнес, за да обсъдят възможностите за развитие.

Форматът на срещата изглежда странен, неслучайно някои европейски държави имат притеснения и виждат в него проява на сепаратизъм. Затова във всичките си изказвания премиерът Бойко Борисов специално подчертаваше, че такова нещо няма и източно европейците просто търсят своето незаето място под китайското слънце.

Това е до голяма степен разбираемо. Взети отделно, пазарите на страните от региона са малки, а икономиките им – слаби, за да предизвикват сериозен интерес у китайските инвеститори. В България тази тенденция се вижда много ясно. За десетилетието между 2006 и 2016 година Китай е инвестирал тук…..133 млн. евро. Това е нищо на фона на мащабните проекти, с които китайците работят. Нищо е на фона например на онези сделки за 20 млрд. долара, които Ли подписа в Германия веднага след срещата в София, когато продължи европейската си обиколка.

Така или иначе, Китай има интерес да поддържа добри контакти с държавите от Източна Европа – ако не толкова заради бизнеса, то заради политическия потенциал. От китайска гледна точка, те са предмостие за по-сериозно стъпване в Европа, съюзник, който може да помогне за преодоляване на част от правилата на ЕС.

Тези правила не са ограничения, те съществуват, за да подпомагат свободната търговия – но китайският бизнес ги намира досадни и ограничителни, доколкото сам не е особен любител на идеята търговията да е твърде свободна за всички останали.

Затова една от постигнатите на срещата в София договорености, която има шанс да се реализира, е създаването на глобален център, през който да минават информацията и контактите между европейските страни и китайския бизнес. Премиерът Ли каза, че ако България осигури условията, Китай ще финансира и издържа центъра изцяло.

Не звучи зле. Наличието в София на китайски център, който постоянно поддържа живи европейски бизнес интереси и контакти, би означавало, че България, която продължава да си е периферна европейска държава, буквално от въздуха ще получи възможност да засили влиянието си и да се превърне в доста по-солиден регионален играч. Нищо чудно това дори да се отрази положително и за намаляване на руския икономически и политически натиск в страната, доколкото китайците не обичат друг да доминира там, където те се опитват да стъпят по-здраво.

Но дали наистина ще стане така – ще видим, често подобни идеи се подхвърлят в името на добрата атмосфера на посещението, а после се отлагат или напълно се забравят.

Друга основна посока на китайския интерес в България, която бе ясно декларирана, е сътрудничество в сферата на ядрената енергетика, основно – реализацията на проекта АЕЦ „Белене”.

Това не е новина, китайският интерес към Белене тук се обсъжда от известно време. Засега и двете страни декларират, че този проект може и трябва да се реализира само на пазарен принцип. Има обаче въпрос какво разбира България и какво разбира Китай под „пазарен принцип”, дали представите им са едни и същи. Още повече се задълбочават нещата, ако се сетим да попитаме и какво разбира ЕС по „пазарен принцип”.

Ето какво казва експертът по международни отношения Явор Райчев по този повод: „Когато става дума за мащабни стратегически проекти, Китай има два основни метода на инвестиции – единият е финансиране чрез заеми, другият е строителство. И тъй като двата обикновено се съчетават, нещата изглеждат по следния начин – съответната държава взима заем от китайски фондове и банки, за да строи грандиозни проекти и плаща на китайски компании да ги реализират. Крайният резултат е, че след това тази държава остава с грандиозен проект, който да стопанисва, плюс че трябва да изплаща заеми към Китай”.

Подобна схема едва ли ще се хареса не само в Брюксел, а дори и на сега управляващите в София. Те вероятно могат да се разберат с китайците за подходящите комисиони, но знаят, че няма да могат да си ги получат, защото ще бъдат изритани от власт, ако не спазят твърдите си обещания – проектът Белене да се строи, само ако инвеститорът поеме изцяло финансирането, строителството и управлението след това, нещо доста безсмислено по икономическа логика, но това е друга тема…..

От китайска гледна точка надали нещата ще могат да станат точно така. И тук е скрита друга заплаха. Като отзвук от посещението на премиера Ли, онзи ден китайският посланик Джан Хайджоу заяви в София: „Проектът Белене трябва да се реализира на пазарен принцип. По него може да има двустранно и тристранно сътрудничество, може и многостранно”. Преведено от китайски, идеята за тристранно сътрудничество означава – ние ще приберем основните финансови печалби, руснаците ще си вземат техния дял и ще запазят и разширят влиянието в българската енергетика, а българите ще пищят и ще вадят горещите кестени, които централата щедро ще сипе в краката им”.

На този фон още по-нереалистични изглеждат всички други българо-китайски проекти, които като мираж се привиждат на управляващите в България, а оттам и на българските медии. Струва ми се, че дори когато става дума за Китай, нещата не бива да се раздуват чак до такива вселенски мащаби, както в случая. Желанието ни да градим пристанища, тунели под планините и магистрали с китайски пари, дадени едва ли не безвъзмездно, да продадем всичкия си тютюн, всичкото си розово масло и всичкото си вино на Китай, е похвално от патриотична гледна точка, но не особено реалистично. Особено ако чакаме нещата да станат извън конкуренцията, само защото китайският премиер има власт и ще нареди на китайския бизнес. Жалко, но със сигурност няма да се реализира и екзотичната идея на бившия външен министър Соломон Паси, според когото с китайски пари може на бърза ръка да се построи транс-континентална жп линия Лондон, София, Пекин, по която влакове да хвърчат с 1 200 километра в час.

С други думи, ако от всички планове, които се появиха покрай височайшето китайско посещение у нас, се реализира поне един, който е наистина от полза за България, ще бъде прекрасно. А многото нереализирани могат да ни послужат само за урок, че в междудържавните отношения разумът е далеч по-оптимален инструмент от емоциите.

Забележка:  

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: