ЕВРОПА – ПРОБЛЕМИ СЕ ТРУПАТ, РЕШЕНИЯ ЛИПСВАТ

юли 7, 2018 at 6:21 am (Публицистика) (, , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – Диана Копринкова и Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Диана/ Проблемите на ЕС продължават да се задълбочават, а решения се намират все по-трудно. Тревожни гласове предупреждават за опасност от разпад, но, макар че дотам едва ли ще се стигне, всички знаят, че Европа има нужда от нови идеи и нови решения, за да се справи с предизвикателствата. Темата коментира Пламен Асенов.

„ЕС е изправен пред екзистенциална криза, но не Брекзит, а миграцията ще доведе до неговата гибел” – това е заглавие на британския „Телеграф”. Твърдението за сигурна гибел е крайно и в текста авторът уточнява, че не очаква драматичен разпад на Съюза, а по-скоро силен удар по неговите „свещени крави” – свобода на движение и Шенген.

„Телеграф” казва обаче две несъмнени истини – че Европа е в криза и че една от основните причини за нея е масовата миграция, заливаща континента от 2015 досега. Разбира се, не самата миграция е важна, ЕС е достатъчно богат, за да се справи с нея при определени условия. Проблемът е в неумението на европейците да го направят точно в този случай и вътрешното разделение по въпроса как да се справим.

Тук се задейства едно старо европейско противоречие, за чието съществуване знаят всички, но чието решаване всички отлагат. Говоря за фундаменталните напрежения, които има между централната европейска власт в Брюксел и властта на 28-те национални правителства, които автономно си управляват своите държави.

Противоречието наистина е старо колкото света – виждаме го при всяка империя от  античността, всяко кралство през средновековието и всяка модерна федерация с по-значими размери. Да, и историческият, и модерният опит показват, че има два основни подхода, олицетворение на които днес са САЩ и Русия. Те решават този проблем по коренно различни начини, затова едната страна е демокрация, другата – диктатура.

Европа обаче няма единна Конституция и, поне досега, се опитва да съществува, като постоянно търси и постига неписани баланси между центъра и периферията. Задачата е изключително трудна и наистина не е ясно колко дълго центростремителните сили ще надделяват над центробежните, особено щом става дума за проблем, който изглежда много застрашителен за немалка част от националните държави в Съюза.

Точно такъв е проблемът с миграцията. Тълпите хора, които заляха Европа през 2015 първо бяха наричани бежанци, но дори крайните либерали скоро разбраха, че те са всъщност икономически мигранти. При това напълно незаконни мигранти, които идват тук, подтикнати не от желание да работят, да спазват правилата и да се впишат в ново семейство, а с идеята да получават големи социални помощи, без да се интересуват от лиготии като интеграция.

Отначало, под предлог, че това са бежанци от конфликта в Сирия, европейските двигатели Германия и Франция, наистина прекалиха с либерализма. Канцлерът Меркел няколко пъти официално прикани тълпите само да стигнат до Германия, оттам нататък тя ще ги поеме. И те тръгнаха – но не само от Сирия, а от цяла Африка, от Близкия и дори Далечния изток. Резонен е въпросът – какво общо с бежанците от Сирия има група младежи от Непал, които дори не знаят къде е Брюксел.

Техният поход към Берлин обаче се оказа ужасен удар за Гърция, България, Западните Балкани, Австрия, Унгария, Италия – страни, през които тълпите незаконни мигранти минаха и продължават да минават като скакалци. Така се оказа, че някой друг трябва да плаща сметката за либерализма на Меркел. Още повече, Германия, Франция скоро започнаха да настояват за спазване на европейските споразумения за бежанците от Дъблин, тоест, хората да се връщат в страната, където първо са регистрирани. Поискаха също и квоти, по които мигранти да се разпределят из всички европейски държави, дори в страни като Полша например, където мигранти не ходят и не искат да ходят.

Тогава напрежението избухна и заплаши да скъса нишката на европейското единство. Да, на среща на върха преди дни в Брюксел бе обявено, че е намерено общо приемливо решение – но има сериозни съмнения, че набелязаните мерки са реалистични и ще сработят.

Другият огромен проблем на Европа в момента е силното скърцане в отношенията със САЩ. Президентът Доналд Тръмп и неговите често не особено премерени думи, а още повече – някои от активните му действия, дойдоха в повече на повечето от най-важните европейски лидери.

Нещата започнаха още със справедливия, впрочем, призив на Тръмп, европейските страни да започнат най-после да отделят предвидените за издръжка на НАТО 2 процента от бюджетите си, а не да прехвърлят цялата финансова тежест на гърба на американците. Призивът бе приет на нож точно от онези, към които бе насочен – Франция и Германия. Те дори показаха зъби, като спешно се договориха да работят за създаването на някаква хипотетична европейска армия, различна от тази на НАТО – проект, който вероятно няма да се реализира, но се използва за политически игри.

Излизането на САЩ от две международни споразумения – за климата и за иранската ядрена програма, както и новата, неблагоприятна за Европа митническа политика, също спомогнаха за нагнетяване на напрежението и Ангела  Меркел, Еманюел Макрон, Доналд Туск и други висши европейски политици вече сериозно успяха да обтегнат отношенията си с Тръмп.

Подобно развитие е крайно неблагоприятно за цялата евро-атлантическа общност, но повече за Европа, отколкото за САЩ. Както знаем, тук има огромен проблем и той гласи – Ако не са американците, този път кой ще спасява Стария континент от силен външен агресор като Русия например. Москва не само дебне да види сериозно обтягане на отношенията от двете страни на океана, ами и работи последователно за целта. А без САЩ цяла Европа, не само Германия или Франция, е военно джудже.

С всички тези и още доста други сериозни проблеми за решаване, Европа в момента е малко или много парализирана. Въпросът е – ще успеят ли изборите за европейски парламент през следващата година да донесат съществена промяна в управляващата европейска гарнитура, промяна, която да стимулира генерирането на нови идеи и бързо справяне с проблемите.

Не искам да бъда лош пророк, но, доколкото познавам процесите в европейската политика, трудно ми е да очаквам, че в толкова близко бъдеще ще станем свидетели на най-необходимото – скъсване с популизма, илюзиите и политиката на протакане, които да бъдат заменени от нова европейска визия и действие, базирани на реални ценности, здрав разум и наистина споделена отговорност.

Забележка:  

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

%d bloggers like this: