De Profundis: ЗАЩО КРЕМЪЛ ИЗБРА ВЪЛЧИЯ ОБРАЗ ЗА ТАЛИСМАН НА СВЕТОВНОТО ПО ФУТБОЛ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-zashto-kremal-izbra-valchiya-obraz-za-talisman-na-svetovnoto-po-futbol
Напоследък наистина всичко живо е игра, граждани.
Имам предвид футбола, разбира се. Но също и политиката.
А какво да кажем за живота като такъв? Нима не виждаме с очите си как Господ и Сатанаил, на които там, горе, явно им е скучно само двамата да си погаждат номера, си играят постоянно с човешките съдби. Ако не искаме да зърнем този феномен, защото сме твърдоглави православни фундаменталисти, поне да четем собственото си свето писание – там нещата отдавна са описани в мъдрата библейска книга „Йов”.
И така нататък, както казваше Вонегът.
Мен например особено ме вдъхнови играта, свързана с мача Русия – Саудитска Арабия. Признавам, още повече щеше да ме вдъхнови, ако в откриващия първенството мач саудитите бяха победили, а не загубили с 5:0, но това е друга тема.
В конкретния случай имам предвид онази, другата игра по въпроса: Как пък не се паднаха руснаците в една група с Бразилия, Аржентина или Германия? С Мексико, Белгия, Франция или Англия? Тогава щеше да им се наложи да играят откриващия мач с някой от тях, а за самочувствието на мистър Путин усещането, свързано с резултата, нямаше да е никак приятно. Щото като гледам, руските футболисти може би са по-добри на крикет, отколкото на футбол…..
Но ще ви кажа как стават тези игрички в урните на ФИФА – случайно стават, ето как!
Напълно случайно е също, че останалите отбори в групата на Русия са Египет и Уругвай. Е, с Уругвай може би все пак сбъркаха малко. На географската карта страната изглежда като джудже и, дето се вика, стига само да се грабнат дотам руските доброволци от Донбас и веднага ще я бият в играта на война. Обаче на футболната карта нещата не са съвсем така и с Уругвай Кремъл може да бере ядове – трябваше да им се падне Панама…..хем тях като ги бият и канал можеха да си вземат…..
Между другото, граждани, забелязахте ли колко правилно е подбрала Русия талисмана си за световното по футбол – вълк. Вълк, не друго. Горките руснаци, те очевидно много си харесват въпросната животинка и я смятат за прекрасен символ, но изключително голяма фройдистка грешка е това, казвам ви.
Първо, в представите на света, вълкът няма никаква трайна символична връзка с Русия, както например петелът с Франция или драконът с Уелс. Това, че гадинката често е персонаж в руските народни приказки може и да е вярно, обаче кой ти слуша руски приказки, всеки предпочита шума на петрол, газ, в краен случай – думите на красиви руски девойки. Ама руските приказки – наслушали сме се…..
Второ, поне аз и моите връстници, израснали отсам, в страните от бившия съветски блок, със сигурност асоциираме руския вълк с онзи от анимационната поредица „Ну, погоди!” – грозен и комичен образ на квартален бандит, който постоянно вдига шум, показва мускули и се пъчи пред всички, опитва агресивно – и същевременно подло – да тормози по-слабите от него. Но накрая винаги губи болезнено, както, впрочем, заслужава.
Този бабаитски образ напълно съответства на представата, която светът днес има за Русия на Путин.
Това е вълчият образ, за изграждането на който кремълската върхушка работи усилено вече 20 години, но той се получава жалък и карикатурен, защото тази върхушка е разкъсвана между неистовото си желание за величие и жалките умствени, морални и материални възможности, с които разполага, за да го постигне.
И трето – появява се непременно и асоциацията, поне тук, в България, с поговорката за вълкът, дето козината си мени, но нрава – не. Впрочем, същото гласи тази мъдра мисъл и в Сърбия, така Путин може да пита приятеля си Вучич какво означава. Да не говорим, че ако му беше истински приятел, Вучич досега трябваше да му е казал да не се излага пред света с вълчия образ…..
Тази балканска поговорка обаче някой трябва да вземе и да я разтълкува не само на президента Путин, но и на президента Тръмп. Ако не знае как, да си помогне с английския аналог, който гласи: „Леопардът не може да промени петната си”.
За разлика от мнозина европейски политици и коментатори, аз лично приветствам повечето стъпки на Тръмп в международната политическа игра, предприети напоследък. Включително срещата с Ким в Сингапур и подписването на „всеобхватен документ”, каквото и да означава това.
Обаче абсолютно не одобрявам приказките на Тръмп след тази среща – колко готин пич бил въпросният Ким, как двамата изградили „много специална връзка”, как режимът му вършел „лоши неща”, но „и други са вършили лоши неща” и как всички проблеми, свързани със Северна Корея, ей сега ще се решат. Явно се очаква Ким, вместо зловеща диктатура, оръжия и смърт за народа си, да започне да произвежда хотели, забавления и весел живот за всички.
Не, че не съм сигурен в това. Сигурен съм в обратното – че Ким е по-доволен от тази среща и продължава черпи по този повод. Той се появи в Сингапур, наметнал малка овча кожа и успя да заблуди егото на Тръмп, като в крайна сметка получи точно онова, което искаше – отсрочка, глътка въздух, време да си продължи ядрената програма на по-тайно място, след като сегашният му комплекс – случайно или не – малко гръмна.
Казвам това, не защото е особено важен Ким, това въоръжено до зъби джудже може да плаши наистина само гаргите в собствения си двор. Важното е, че по същата или подобна схема Тръмп смята, че е способен да се разбере с Путин – истинският вълк в кошарата на световната политика.
„Много по-добре е да се разбираме с Русия, вместо да не се разбираме” – заяви американският президент онзи ден на ливадата пред Белия дом.
Много правилна мисъл, изключително точна и прецизна, бих се подписал под нея. Има обаче само един проблем – и той се нарича Русия. Не Путин или поне – не само Путин, проблемът е самата Русия – тя не иска да се разбира с нас, хората от свободния свят, защото не ни разбира. А като не разбираш нещо – страхуваш се от него. А като се страхуваш – атакуваш го, за да не те атакува то първо.
И така нататък, както казваше Вонегът.
Ние, имам предвид свободният свят, искаме да се разбираме с Русия. Доказахме го на дело с поведението си в годините след падането на комунизма, когато Москва беше на колене и, вместо да я довършим, помогнахме ѝ да се изправи. Но дори тогава, когато беше здраво гушнала просешката тояга, Русия пак само се правеше, че иска да се разбира с нас, а всъщност, точно както сега другарят Ким, искаше да печели време и да изкяри колкото може повече от нашата наивност, не и да смени имперската си вълча козина с нормална.
Не искат, бе, мистър Тръмп! Не искат с добро, не разбират от естествена човешка дума, не им пука за принципи и договорки, държат се точно като всеки страшен на моменти, но всъщност жалък и подъл квартален бабаит.
Да, в Щатите това може и да не се усеща така силно, обаче ние, дребните държави от Изток-а на Свободния свят като България, Полша, Литва и други, го усещаме и знаем прекрасно. И знаем също, че нещата няма да станат така, както си ги представя Тръмп и както заяви на последната среща на Г-7: „Ако Владимир Путин седеше до мен на масата, щях да кажа: Ще ми направите ли услуга и ще напуснете ли Сирия? Ще ми направите ли услуга и ще напуснете ли Украйна?”
Истината е, че ако Путин беше на онази маса в Канада, след подобни думи всички негови бандити в Кремъл щяха да се пукнат от смях. И само той, шефът, щеше да остане сериозен и да отговори с цялото достойнство на трезвен руски кагебист, на което е способен: „Добре, приятелю Тръмп! Ами вие ще ми направите ли услуга и ще напуснете ли Черна гора, та да добием и ние мъничък излаз на Адриатика? А също и България да напуснете, че май напоследък там много сте потиснали православните ни славянски братя и те вопият още веднъж да ги освободим?”
Да, истина е твърдението на Доналд Тръмп, че президентът Обама има огромна вина за сегашното състояние на нещата, свързани с Русия. Обама в своята очевидна слабост буквално развърза ръцете на Путин, даде му възможност за такива своеволия, които ще имат негативен отзвук в световната политика още десетилетия, ако не и столетия наред. Анексирането на Крим е само един от най-ярките примери и това съм го писал неведнъж още тогава, когато му беше времето и Обама си беше президент.
Но да се възстановява сега форматът Г-8 би било само легитимация на всичко гнусно, сътворено от Путин и режимът му поне от 2014 насам, а в същото време възможностите за контрол върху него в този формат биха били точно такива, каквито и преди 2014, тоест – нулеви.
Подозирам, всъщност – силно се надявам, че самата американска администрация и другите отговорни фактори в страната прекрасно разбират това и няма да позволят на патрона си да сгреши пак, като продължи публично да твърди, че Крим е част от Русия, че разумният разговор с Путин изобщо е възможен или че има друг начин Кремъл да остави света на мира, освен да бъде поставен на колене. Това са опасни и излишни експериментални политически игрички.
Всъщност, с руския квартален бабаит успешно се справи преди време знаменитият предшественик на Тръмп, наречен Роналд Рейгън. Затова призивът ми е – хора, дайте да се учим от постиженията си, а не непрекъснато да повтаряме провалите си, като настъпваме една и съща мотика.
И така нататък, както казваше Вонегът.
Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com
Блогът на Пламен Асенов 
Вашият коментар