ЩЕ СТАНЕ ЛИ МАКЕДОНИЯ СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ?

юни 15, 2018 at 6:24 am (Публицистика) (, , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Диана/ 27-годишен балкански спор изглежда на път да приключи, след като Атина и Скопие се съгласиха Република Македония да се преименува на Република Северна Македония. Очаква се решението да отвори пътя на страната към ЕС и НАТО и да подобри чувствително политическия климат на полуострова. Темата коментира Пламен Асенов.

Дългите преговори и хроничните неразбирателства около името на малката балканска държава Македония са на път да приключат, след като премиерите Зоран Заев и Алексис Ципрас се договориха то да се промени на Република Северна Македония.

Темата се влачи нерешена от 1991, когато се разпадна бивша Югославия. За разлика от другите съюзни държави, Македония започна своя самостоятелен живот без война – обаче още от начало се натъкна на проблема с името.

В конституцията то бе записано като Република Македония и така страната бе призната официално от България през 1992. Но срещу това име възрази Гърция и наложи своята позиция, включително в ООН. Така се роди полу компромис – Македония бе призната, но при условие до решаване на спора с името, в официални документи тя да се нарича Бивша югославска република Македония.

Гърция се показа силно чувствителна към името Македония заради географското объркване с нейната едноименна северна област, заради историческо объркване, породено от връзката на това име с Антична Македония и Александър Македонски, както и заради политическите ефекти, които могат да се породят от всичко това.

Факт е, че антична Македония възниква през 640 г. пр. н. е. и съществува почти 5 века, докато Рим я покорява през 148 г. пр. н. е. Според Херодот, пръв цар на Македония е Пердика I, поставил начало на династията на Аргеадите и управлявал в столицата Еге, позната още като Вергина. Пердика пък е потомък на Темен, митичен цар, управлявал остров Аргос през 12-11 век пр. н. е. и праправнук на още по-митичния герой Херакъл. Оттам произходът на античните македонци се свързва и със самия Зевс.

Когато обаче през 359 г. пр. н. е. цар Филип II поема властта, Македония е бедна и слаба провинция, сбутана между силните елински градове на юг и винаги готовите за плячка траки и илири на север. Столицата на държавата е Пела, град, чиито останки днес могат да се видят на около 40 километра северо-западно от Солун. През 356 година там е роден и великият син на Филип Македонски – Александър.

Дали и доколко съвременните македонци имат нещо общо с античните – това е предмет на огромни спорове и то такива, които през последните близо 30 години не винаги се водеха с чисто исторически или други адекватни аргументи. В това отношение и от двете страни се нагледахме и наслушахме на наистина смешни и абсурдни реакции, включително от страна на официалните власти и мастити историци.

Нищо от това обаче не промени основния факт – въпросът за името се оказа непреодолима пречка за доброто развитие на Македония и специално пред нейното желание за членство в ЕС и НАТО.

По пътя към промяната, самата Македония мина през различни фази, но истинската активност по въпроса започна през миналата година, когато премиер стана Зоран Заев, председател на Социалдемократическия съюз на Македония.

Това, случайно или не, съвпадна с поредица официални разкрития на македонските служби за сигурност. Те уличаваха Москва в постоянна и дълготрайна намеса във вътрешната политика на страната, ориентирана срещу нейното желание за членство в ЕС и НАТО и индиректно разкриваха наличието на топли връзки между предишното управление на дясната ВМРО-ДПМНЕ, с Кремъл и руските специални служби. Така Македония, в резултат от особеностите на местната политика, се оказа една от малкото, ако не и единствената страна в света, в която левицата не е силно свързана с Русия, а обратно – противопоставя се активно на кремълските апетити за влияние.

Това се потвърждава от факта, че Зоран Заев направи наистина сериозни стъпки във външната политика. Той първо подписа дълго отлагания договор за приятелство с България, а после направи всичко възможно да се договори и с Гърция за името. А този македонски стремеж към разбирателство може да се окаже заразителен и за останалите страни от Западните Балкани, които също имат европейски амбиции.

От руска гледна точка това наистина е голям проблем, защото е в пълен разрез с тактическите и стратегическите интереси на Москва. По мнение на множество анализатори, от известно време насам Кремъл съзнателно подклажда и без това съществуващите напрежения на Балканите, като се опитва точно тук да отвори нов фронт на силно противопоставяне срещу Запада.

Разбира се, закономерен е въпросът дали постигнатото сега разбирателство между Алексис Ципрас и Зарон Заев е окончателно и трайно. За съжаление, още никой не може да бъде категоричен, но стъпката е сериозна.

Още утре се очаква премиерите на Гърция и Македония да подпишат официален документ, който предвижда промяна на името в македонската конституция и премахване от нея на текста за защита на македонското малцинство зад граница, доколкото той може да бъде претекст за македонски претенции спрямо Гърция. Доколкото стана известно, споразумението признава също понятието македонци, както и македонски език – но с уточнението, че той има славянски, а не елински произход.

След това по темата предстои да се произнесат и парламентите на двете страни, а някъде през есента се очаква в Македония да се проведе и референдум.

Постигнатата договореност може би ще означава още на 12 юли, на срещата на върха на НАТО в Брюксел, Скопие да получи покана за членство в Алианса, а в обозримо бъдеще – и дата за начало на преговорите с ЕС.

Като цяло засега изглежда, че нещата наистина вървят добре, макар вече и в Атина, и в Скопие, да има и сериозни критици на споразумението.

В Македония например самият президент Георге Иванов заяви, че няма да го подпише договора, защото не иска да легализира „политически незаконни постройки” и защото той отчита само гръцките искания. В Гърция пък се противопостави министърът на отбраната Панос Каменос, лидер на малката дясна партия „Независими гърци”, която обаче е коалиционен партньор Ципрас. Без нейната подкрепа, договорът не може да бъде ратифициран от парламента или пък Ципрас ще трябва да търси политическа сделка с опозицията.

Като заинтересована страна, България е доволна от решението на въпроса с името на Македония. Българското външно министерство приветства споразумението между Атина и Скопие и изрази надежда, че и с новото име, отношенията между двете държави ще останат приятелски.

Забележка:

За радост или за съжаление, динамиката около темата Македония е голяма, а програмата на SBS на български – фиксирана и кратка, така че нещата не могат да се обхванат с един поглед. Този текст например бе записан часове преди събитията, свързани с посещението на македонския президент Георге Иванов в България, и преди в Гърция „Нова демокрация” да обяви решението си за вот на недоверие срещу правителството на Алексис Ципрас.  

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

%d bloggers like this: