БЕЗ МНОГО-МНОГО КНИГИ, ЗА ДА ЖИВЕЕМ ДОБРЕ

юни 1, 2018 at 6:11 am (Публицистика) (, )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Над 73 на сто от домакинствата в България имат общ доход под необходимия за нормална издръжка на живот. В същото време 53 процента от българите казват, че не е необходимо да четат много книги, за да живеят добре. Има ли връзка между тези резултати – темата обсъждаме днес с Пламен Асенов.

– Пламен, България продължава да е най-бедната страна в ЕС, а ръстът на доходите продължава да изостава от ръста на парите, необходими за нормален живот. Има ли изход от тази сякаш безкрайна спирала?

– Има няколко изхода, Фили, и нещата могат да се променят бързо. Но това няма да стане, поне не в обозримо бъдеще – така че засега човек може само да си мечтае. Да мечтае например да се сложи край или поне в значителна степен да се овладеят контрабандните канали, по които се търгува всичко – от китайски боклуци, до дрога и плът. По груби сметки, оттук в хазната ще влязат минимум десетина милиарда лева. Да се обложи хазартът с допълнителен данък, а не да получава облекчения, също е добра идея. Ако най-големите данъкоплатци като „Лукойл” започнат да си плащат данъците, а не всяка година счетоводно да излизат на загуба, би било чудесно. Ако се отпуши сегашната административно и съдебно запушена възможност за привличане на чужди инвестиции, това ще е сериозна глътка въздух. Ако се намали реално администрацията и нейната безумна издръжка, в хазната ще се появят още милиарди. Също – ако се овладеят амбициите за игра с големи корупционни проекти, от които общите пари текат към лични джобове. Класическият пример за това е АЕЦ „Белене”, проект, от който ефектът е нула при хвърлени досега 3.5 милиарда лева. Още много има, Фили, но ще спра, защото ако направим пълната сметка, ще излезе, че май България реално има два годишни бюджета, но консумира само един. Така че неслучайно си оставаме най-бедната страна в Европа. И неслучайно всяко тримесечие данните на Института за социална политика на КНСБ, който единствен се опитва поне да се доближи до реалността, стават все по-тревожни.

– Да, не е нормално 73 на сто от домакинствата да имат общ доход, който е по-нисък от нормалната издръжка за живот, както твърди последният доклад на синдиката…..

– 2 340 лева месечно са необходими за живот на семейство с двама родители и две деца през първото тримесечие на 2018 година. Това е ръст от 0.7 на сто спрямо предишното тримесечие и 2 процента на годишна база. Първият интересен въпрос по повод тези сметки е какво се разбира в случая под „издръжка на живот”. Както казват експертите от КНСБ, това означава „храна, поддържане на жилището, здравеопазване, транспорт и почивка”. Ами дрехи и обувки? Ами учебници и помагала за децата? Ами телефон и компютър? Ами книги, кино или бонбони? Защото бонбоните не са храна, нали, те са от непредвидената сфера на удоволствията. Да не говорим за такива неща като подкрепа за стари и болни родители, които не могат да се оправят с мизерните си пенсии, ремонт на печката и капещия таван или изплащане на заем например. Да, примерът с дълговете е особено интересен. Едно проучване на Евростат – това е официалната статистическа служба на Европейската комисия, който пък е изпълнителният орган на ЕС – сочи, че „една трета от населението на България е задлъжняло заради ипотеки, наем, сметки за комунални услуги или разсрочени плащания”. Средно за Европа този процент е едва 10. Зад нас с близо 50 на сто задлъжнялост на населението е само Гърция. Но тя все още не може да се оправи от дълбоката си финансова криза, а ние някак го постигаме без криза…..

– Пламен, от казаното оставам с впечатление, че всъщност данните на КНСБ за издръжката на живота са силно занижени, така ли е?

– Не знам мотивите, Фили, но – да. Много още плащания, с които човек се сблъсква буквално всеки ден, не са отразени в проучването. Какво да кажем например за таксите. За да ти свърши работа коя да е институция, тя протяга ръка – нищо, че я издържаш чрез данъците си. Таксата може да е лев – два, но и 300, както имах неудоволствието да се убедя наскоро. Най-често това са напълно измислени плащания по напълно измислени поводи. Ако възразиш, чиновникът има две стандартни реакции. Първата гласи: ама вие сега – за един лев ли сте. Втората – ако не платите, няма да ви обслужим. Да, Фили, това е същият чиновник, когото бедният иначе българин не просто издържа, а издържа с екстри. Веднага давам доказателство. Официално чиновниците в България са около 130 000 души, които имат близо 200 000 служебни мобилни телефони, тоест, пада се по апарат и половина на човек. Данъкоплатците не само им купуват тези апарати, но всеки месец плащат и безотчетните им сметки. Най-бедните европейци ги плащат. Така че – да, Фили, занижени са числата на КНСБ, но все пак са най-реалистичните, с които разполагаме. Иначе, ако се ползват официалните статистически данни, животът в България си изглежда направо като легло, постлано с рози.

– Пламен, българската държава има много недостатъци, но какво да кажем за самите хора – в едно свободно общество те би трябвало сами да се грижат за себе си, а не 73 на сто от семействата да са под минимума?

– Много болезнен въпрос е това, Фили. Изкушавам се да го свържа веднага и директно с едно проучване на „Галъп”, извършено в навечерието на 24 май, светлия празник на българската писменост и култура. Резултатът сочи следното – 53 на сто от хората в България смятат, че „не е необходимо да четат много книги, за да живеят добре”. И още 12 на сто не могат да отговорят еднозначно дали четенето помага на просперитета им или му пречи. Това за мен е изумителен резултат. Да не говорим, че самите социолози, както синдикалистите, май предварително са метнали един голям смокинов лист върху отговорите – защото ако вместо за „много книги”, бяха попитали дали е необходимо изобщо са се четат книги, процентите  щяха да бъдат същите. Но наистина е изумителното как 65 процента от един народ се оставят на безпросветното течение на живота и в същото време се надяват на нещо по-добро. Даже някои не само се надяват, а смятат, че имат право да получат това по-добро, без да положат някакви особени усилия. Веднага давам пример. Навсякъде по улиците, поне в Пловдив, София и Стара Загора, градовете, в които съм бил напоследък, се вижда нещо, което доскоро почти липсваше – обяви за работа. Търсят се хора за всичко – ресторанти, магазини, различни офиси и работилници, Интернет също гъмжи от възможности, включително за работа в някакви производства със съвсем нелоши заплати, дори без изисквания за особена квалификация. Обявите се множат, но българинът казва – абе за 1000 лева аз няма да си развалям рахата да им работя. Чувал съм го с ушите си неведнъж. И най-често се ориентира към далаверата, към сивата икономика на дребните хитреци или дори черната икономика на едрата престъпност. Да, в тези сфери наистина се въртят едни пари, дори не малко пари, но това са пари, които не са ефективни и до голяма степен точно те държат българското общество в спиралата, която се точи надолу, а не в онази, която се възвисява нагоре. С други думи – ние, българите, успяваме до голяма степен сами да си причиним онова, което не бихме искали никой друг да ни причинява.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

%d bloggers like this: