ЧАША МАРКСИЗЪМ ОТ КЛУБА НА ПОСЕТИТЕЛИТЕ НА МЕХАНИ

май 11, 2018 at 7:16 am (Публицистика) (, , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian  

/Фили/ Невинен ли е Маркс за онова, което направиха марксистите, както каза в Трир, Германия, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и колко българи, 30  години след падането на комунизма, продължават да харесват тази идеология – теми, които обсъждаме днес с Пламен Асенов.

– Пламен, немският град Трир осъмна с петметрова статуя на Карл Маркс, а празникът по повод 200 години от рождението му предизвика дебат, включително в България. Какво всъщност стана?

– Струва ми се, Фили, че 5-метровата статуя на Маркс, подарък от Китай за европейския Трир, можем да я преглътнем, колкото и да е кичозно позлатена. В края на краищата, Маркс, независимо кой как оценява думите и делата му, е твърде прочут и съответно родната му къща е обект на поклонение. Както мозелското вино, археологическите останки, някои дворци и катедрали, тази къща е официална част от туристическия бизнес на града. Германците са практични хора, не можем да ги виним, че чрез името на Маркс привличат туристи, за да експлоатират с удоволствие този вид лудост. Вярвам, че самият Маркс, който всъщност е човек, зареден с ирония, би оценил ситуацията – онзи, който изследва стоково-паричните отношения и ги заклейми като форма на експлоатация, сега сам е превърнат в стока и от него хората изкарват пари. Това е забавно. Истинският проблем обаче започва, когато нещата се вземат на сериозно, тоест, когато по стряскащ начин тържествата по повод 200-годишнината от рождението на Маркс, се използват за реабилитация, ако не и за пропагандиране на марксизма.

– Имаш предвид изявленията на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер по време на тези тържества?

– Преди да стигнем до изявленията, Фили, да помислим какво значи самата поява на Юнкер в Трир. Постът председател на ЕК е висшият изпълнителен орган, нещо като премиер на Европейския съюз, следователно олицетворява изключително общите интереси. А той отива в Трир да чества Маркс и по този начин създава вътрешно разделение, доколкото голяма част от държавите в Евросъюза са силно пострадали от идеологията на марксизма и нейното практическо приложение. Освен това, Юнкер е политик от Европейската народна партия, сборна формация в Европейския парламент, която е център-дясно ориентирана или поне така се води, когато зад действията ѝ не прозира стряскаща безпринципност и популизъм, както, впрочем, се случва все по-често напоследък. Но все пак – каква работа има десният европейски политик Юнкер на едно сборище по повод левия, дори ултралевия Маркс, това е загадка.

– Може би е наистина популизъм – догодина има европейски избори, всеки търси нови избиратели, защо един десен политик да не ги потърси в ляво?

– Това е първата възможност, Фили, нищо, че е проява на политическа безпринципност от една страна и политическа глупост, от друга. Втората опция е, че Юнкер, известен любител на алкохола, е привлечен в Трир от качествата на местното бяло вино. Не се шегувам, по тази страст той наистина си прилича с Маркс. Известно е, че докато учи право в Бон, 18-годишният Карл е член, а дори за известно време и председател, на един клуб, който обединява страстните любители на пиенето и носи недвусмисленото име – Клуб на посетителите на механи. А за Юнкер пък неотдавна един евродепутат каза – не ми говорете за човек, който започва от сутринта с коняк. И третата възможност, Фили, да се обясни появата на Жан-Клод Юнкер на това събитие е, че той не е чел Маркс, а някой негов близък съветник го е излъгал за истинската стойност на марксовото творчество.

– Така все пак стигаме до изявленията, които Юнкер официално направи в подкрепа на Маркс…..

– Да, срам ме е, но ще го цитирам: „Карл Маркс е бил философ, който е мислил напред в бъдещето и е имал стремежа да го оформи. Днес името му е синоним на неща, за които той не е отговорен и не е причина, защото много от нещата, за които е говорил, са били пренаписани в точно обратното”. Тази версия, поне тук, в България, вече сме я чували, нещо повече, тя дори ни е втръснала за последните 30 години. Това е версията, че марксическата идея за комунизма е кристално чиста и добра за човечеството, обаче в практиката тя е изкривена от последователите на Маркс до неузнаваемост.

– А не е ли така в някаква степен, какво лошо има в това да се иска премахване на експлоатацията, равенство между хората и други подобни неща?

– Нищо лошо, ако някой ги искаше, Фили, но не забърквай Карл Маркс в това, сам той би се присмял, ако му се припишат подобни намерения. В брошурата, наречена „Комунистически манифест”, която издава заедно с Енгелс, той съвсем ясно заявява намеренията и визиите си. За никакво равенство не пледира Маркс, а за диктатура на пролетариата. Доколкото думата равенство изобщо е в главата му, това е равенството на всеобщата бедност, което се постига с отнемане на собствеността на всички и управлението ѝ от пролетарската държава, която е инструмент за насилие. Може да звучи парадоксално, но не е – от една страна Маркс развива чисто анархистичния възглед, че държавата не трябва да съществува, от друга страна ѝ приписва всички функции по реализация на спомената вече пролетарска диктатура. Но да не влизаме в повече критични подробности за изначалното марксово учение, достатъчно е  да се каже, че всъщност практическите резултати от неговото приложение по света се оказаха толкова зловещи не защото Маркс бе изкривен, а защото Маркс бе следван твърде буквално.

– Пламен, а какви бяха реакциите на изявленията на Жан-Клод Юнкер в подкрепа на марксизма?

– В самата Германия веднага се чуха критики, очаквам също по-силна реакция от някои източно-европейски държави, но като цяло сякаш още цари известно стъписване от случилото се, Фили или пък преобладава отдавна отчитаното нежелание да се задълбава по-сериозно в темата за пораженията на комунизма, сравними, а дори по-сериозни, от тези на нацизма. Това нежелание се обяснява марксистките нагласи, които и досега са живи във влиятелни европейски интелектуалните кръгове – най-вече във Франция, Италия, Испания, Гърция и други, предимно южно-европейски страни. По-важно обаче е, че по повод  думите на Юнкер, дебат за марксизма започна в България. От доста време насам тук за марксизъм всъщност не говори дори БСП, прекият наследник на КП. В първите години след промените Александър Лилов се опита да пробута на българското общество марксизма като добрата и красива идеология, към която трябва да се върнем, но това като цяло не сработи. Но все пак – да не си затваряме очите. Едно социологическо проучване на Галъп от онзи ден показа, че 6 процента от българите изцяло приемат идеологии като комунизъм, болшевизъм, сталинизъм, а около 30 на сто смятат, че в тях има „приемливи неща”. Ето кое отваря апетитите на политическите опортюнисти като Жан-Клод Юнкер, готови да влязат в съюз и с дявола, само и само да са на власт. А това е опасна тенденция за Европа, тя си има достатъчно проблеми, за да се чертаят в нея и нови разделителни линии.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: