РОЗОВАТА КОТКА В ИЗКУСИТЕЛНИТЕ ЛАПИ НА ИЗКУСТВОТО

април 21, 2018 at 4:03 am (Публицистика) (, , , , )

Интервю на Пламен Асенов с Розовата котка, персонаж от едноименната изложба на Цвета Марова, която продължава до 25 април в галерия „Сигна”, Гранд хотел Пловдив 

Розовата Котка: – Ах, простете, настъпих ви по опашката!

Пламен Асенов: – Аз нямам опашка…..

РК: – Ами защо тогава ви настъпих по нея?

ПА: – Нещо грешите – не само нямам опашка, а и тук въпросите задавам аз, овекът, вие, котката, отговаряте. Не знаете ли, че така се прави интервю?

РК: – А кренвирш?

ПА: – Какво – „а кренвирш”?

РК: – Мислех, че така се прави кренвирш, пък то – някакво си интервю. Предпочитам кренвирш…..

ПА: – Всички понякога го предпочитаме…..

РК: – Аз го предпочитам винаги…..

ПА: – Добре, но ще подхващаме ли интервюто в края на краищата?

РК: – Нали знаете – от който и край да го подхванеш, винаги се заплита?

ПА: – Това някаква котешка мъдрост ли е?

РК: – Ако ви кажа, че е някаква котешка глупост, няма да повярвате.

ПА: – А котките в какво вярват?

РК: – Чакай да видим…..риба…..мишки…..някоя птица понякога…..съществуването на квантово-сензитивни мустаци…..политиката на облизване до дъно…..а-а-а, и че хер Шрьодингер е глупак…..

ПА: – Защо пък Шрьодингер да е…..

РК: – Първо – котка, доброволно затворена в кутия. Айде, бе! И второ – същата котка, но ни жива, ни умряла. Едновременно. Глупости, котките винаги са само живи едновременно.

ПА: – Едновременно с кое?

РК: – С всичко. То нали няма друго.

ПА: – Откъде котките взимат всичко?

РК: – Откъдето им падне.

ПА: – И кой е създал котките?

РК: – Същият, който е създал всичко.

ПА: – А кой е създал Розовата котка?

РК: – Не знаеш, пък питаш?

ПА: – Да, иначе как ще научиш.

РК: – Аз знам, няма нужда да научавам…..

ПА: – Не знам за теб, но аз със сигурност знам….

РК: – Още по-лошо – знаеш, пък питаш…..човешка му работа. Кажи кой сътвори Розовата котка, де!

ПА: – Цвета. Цвета Марова.

РК: – Цвета Марова? Това е изключително странно име за котка…..

ПА: – Тя не е котка, а художник.

РК: – Няма котка, която да не е художник. И няма Творец, който да не е котка, но да е толкова умен, че да създаде котка. Да не говорим за Розова. Така че твоята Цвета Марова е много съмнителна…..

ПА: – Обаче рисува творения, а ти си една много живописна котка от нейна картина.

РК: – Колко живописна?

ПА: – Как да ти кажа…..то живописта не се мери с количество, а с качество…..

РК: – Добре, де, щом основното качество на парите е тяхното количество, защо  по-голямото количество живописност да не основното качество на самата живопис?

ПА: – Какво значи това?

РК: – Колкото повече качество, толкова повече качество – не е ли ясно. И продължава да се трупа, докато не се превърне в реалност…..

ПА: – Ами-и-и-и…..

РК: – Казвам, че ако наистина съм някаква препълнена с живописни качества Розова котка, значи съм много истинска Розова котка – а не измислена и нарисувана от някоя си Цвета Марова. Тя да не се фука толкова с мен, че да не взема аз да се фукам с нея.

ПА: – Истинска си. Съвършено истинска. Обаче все пак си нарисувана на истинска картина, която първо беше в ателието на Цвета, а сега е на стената в галерия „Сигна”. Огледай се…..

РК: – Затова ли понякога имам усещането, че моята коткост е плоска и окачена на два пирона? И разни типове ме зяпат, а няма къде да се шмугна. Тая твоя Цвета Марова да беше нарисувала поне някакъв шубрак наблизо, като е толкова добър художник…..

ПА: – Такава е идеята – да те гледат!

РК: – Те ме гледат и аз ги гледам! Даже не знам кой кого гледа повече и по-втренчено – обаче е сигурно, че с котките, особено с Розовите, трябва да се внимава.

ПА: – Защо, опасни ли са?

РК: – Опасни са. Ще те накарат да се влюбиш, ще ти извадят душичката и ще я захвърлят в чекмеджето при колекцията стари любови. А останалото ще скрият в твоята колекция стари картини, откъдето ще продължат да те дебнат…..

ПА: – Но хората ти се радват, не се страхуват от теб…..

РК: – Те да внимават с прекалената радост. Нали знаеш какво казват психиатрите по темата за Розовите котки?

ПА: – Не знам. Какво казват?

РК: – Щом днес ти се привижда Розова котка, окачена на стената в някаква си картинна галерия, утре може да ти се привиди рояк летящи розови слонове. Или усмихнати розови китове, които карат усмихнати розови Кадилаци. А това значи, че за теб е вече твърде късно и безвъзвратно си попаднал в изкусителните лапи на Изкуството. Но стига обяснения, че ми писна – заминавам за Ботевград. Аре, чао!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

%d bloggers like this: