De Profundis: РУМЕН РАДЕВ В РУСИЯ – КАК ДА НЕ УНИЖИШ ДОПЪЛНИТЕЛНО НЯКОЙ, КОЙТО СЕ УНИЖАВА САМ

април 19, 2018 at 9:56 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-rumen-radev-v-rusiya-kak-da-ne-unizhish-dopalnitelno-nyakoy-koyto-se-unizhava-sam

Румен Радев ще ходи в Москва.

Но не се тормозете, граждани, цялата работа може да излезе по-забавна, отколкото изглежда.

Има нещо в трескавата подготовка на това посещение, което прилича на подготовката на Швейк за неговия знаменит поход към Ческе Будейовице – седи си той в кръчмата на гарата и трескаво пие една бира след друга. А накрая поема пеш в посока, обратна на въпросните Будейовице. В края на краищата, философски разсъждава героят на Хашек, след като Земята е кръгла, човек все ще стигне, закъдето е тръгнал.

Та и с нашенския Швейк – той изначално си е тръгнал от Москва за Москва, така че няма начин рано или късно да не стигне пак в Москва, колкото и да дава вид, че най-добре се чувства в Брюксел.

Въпросът е какво ще прави Румен Радев в Москва.

Първото, което ще направи, е, че със самото посещение, което се случва ни в клин, ни в ръкав, ще удари силен шамар на европейска и евро-атлантическа България. Признавам – мислиха, мислиха и накрая измислиха правилния начин. Да, искаха да направят шамара още по-зрелищен, като насред българското председателство на Европейския съвет, в София се появи и даде инструкции самият император Путин. Но явно някой гений се сети, че обратният вариант също е ефективен – насред българското председателство, българският президент да отиде на коленопреклонна мисия в Москва.

Затова изведнъж толкова се разбързаха – просто късно се сетиха.

Иначе официалната версия, че Радев отива в Москва за празненства на българската култура, е като либрето за оперета. На Москва толкова ѝ пука за българската култура, колкото за културата на островите Зелени нос. Или Червени нос, все тая.

Всичко в това посещение е въпрос, разбира се, на срещи с три основни цели – говорене на глупости, политически инструктаж и набиване на канчето.

Говорене на глупости от страна на Радев със сигурност ще има. Очаквам да чуем нов негов бисер било за Крим и руското знаме, което се вее там, било против санкциите на демократичния свят срещу Русия. А може и нещо ново за вечната българо-руска дружба да ни споходи в добавка, знае ли човек.

Канчето на Румен Радев ще набие лично императорът Путин, той обича размахва пръст на имперските чиновници. Трябва облаче да се следят останалите срещи, които Радев ще проведе в Москва, за да разберем откъде идва политическият инструктаж. Чудя се например дали спокойно да се обзаложа, че по някакъв начин българският президент, поне мимоходом, ще се отърка о Михаил Фрадков, човекът, който замени Решетников като директор на Руския институт за стратегически изследвания. Или няма да го допуснат чак на такова високо ниво, а ще му покажат треторазредната му позиция, като оставят инструктажа пак на Решетников, нищо, че той вече е пенсионер.

Имам обаче и няколко допълнителни предположения по темата за какво отива Румен Радев в Москва.

Първо, според мен той отива на разходка. Нали се сещате – като онова дребно, мило същество, дето сутрин седи пред вратата на задни лапи, свило молитвено предните и, с каишка в уста, неистово скимти и се моли да бъде заведено до парка навреме, че да не оцапа работата в къщи и да яде бой.

Подозирам, че точно това е една от позите, които нашият човек, по съвет на мъдрите си ПР-и, всяка сутрин тренира пред огледалото напоследък, преди сакралното посещение в Москва.

Второто ми предположение е, че Радев отива в Кремъл, защото е мазохист. Така де, какво да си помислиш за някого, който, веднъж оскърбен публично у дома си от слугата, отива на гости при господаря на слугата – освен, че сам си проси още по-голямо оскърбление.

Визирам, разбира се, срамната случка, когато гражданинът Гундяев навика българския президент в самото българско президентство, а този дори не гъкна. Как ли сега ще гъкне пред страховития политически началник на Гундяев, на име Путин?

Как например ще изложи Румен Радев пред Путин българската европейска и атлантическа позиция, че Кремъл не бива да трови хора с химически оръжия където и да било по света, че не бива да се меси в чужди избори, че не бива да заплашва с оръжие близки и далечни страни, че не бива да нарушава безогледно принципите на международното право, като в същото време неистово пищи, че всички останали ги нарушават…..

Шегувам се, естествено…..Вие сериозно ли очаквате Румен Радев да отива в Москва, за да говори подобни простотии на Путин.

Но, така или иначе, срамът от унижението няма да ни се размине на нас, българите, доколкото българският президент все пак официално ни представя като народ. А онези, които твърдят, че този път Радев няма да бъде унизен в Русия, защото си е истински руски човек, ще попитам само – не помните ли как не по-малко истинският руски човек Сергей Станишев чакаше с часове и дни пред портите на Кремъл, а когато най-после го пуснаха вътре, нахокаха го до зачервяване на ушите.
Обаче какво да ви кажа, граждани – такава е политическата природа на Кремъл. И аз до голяма степен ги разбирам, хората – как да не унижиш допълнително някой, който и без това се унижава сам непрекъснато.

Като говоря за самоунижение, имам предвид дори не всичките, а само някои изцепки на Румен Радев от последните дни. Те вероятно са плод на засилената му активност преди посещението в Москва, активност, с която той иска да покаже на руснаците, че е по-важен фактор в българската политика, отколкото е в действителност.

Например, една брилянтна идея, която президентът Радев лансира съвсем скоро, е, че ако целокупният български народ иска да направи нов политически проект специално за него и да го постави начело на някаква новосформирана чета, той, Радев, няма да се дърпа прекалено много.

Тоя човек май наистина се изживява като пророк на Бога на политиката, а? Нищо, че никой никога не го е чувал да устоява каквито и да било политически принципи и не знае да той има реални политически визии, извън защитата на руските интереси. Нищо, важното е, че Румен Радев явно се чувства вътрешно готов да оглави нов политически проект. Чудя се само дали знамето на новата президентска партия няма да се състои от мръсен потник и виснали гащи, преплетени със стари домашни чехли. Само безплатна идея давам, не че нещо.

Същият този новообразуван български политически гений, в опит да направи шоу пред студенти от УНСС онзи ден фактически се разграничи от позицията на България по въпроса за предупредителните удари в Сирия. Нашите съюзници от САЩ, Франция и Великобритания ги предприеха, за да убедят „животното Асад”, че така повече не може. И че ако не се озапти сам в избиването на невинни хора с химически оръжия, на този свят има сила, която да го озапти. Радев обаче се направи на голям миролюбец, като призова за „по-малко оръжия, повече диалог в Сирия”.

Ами настоявай за това в Кремъл, г-н президент! И посъветвай на живо Лвров и Путин да не саботират работата на ООН, за което си така силно загрижен. Може също да им припомниш онази история с Вацлав Хавел, достойният чешки президент, който навремето подкрепи ударите срещу Милошевич и Саддам. Когато журналисти го попитаха защо, след като винаги е бил против каквато и да е война, той отговори: „Не можем да оставим диктаторите да определят живота ни!”.

Та толкоз по „миролюбието” на Радев.

Не му пука на него за мира, пука му, защото съюзническите удари в Сирия унижиха Русия и показаха на света, макар символично, че има кой да озапти руската агресия. И също – че във военно отношение Путин не е способен на нищо повече от празни приказки.

Но какво друго да очакваме от човек като Румен Радев?

Самият негов предшественик, президентът Росен Плевнелиев, онзи ден го призова „да не стои разкрачен между Русия и Европейския съюз”, а да се определи най-после.

Плевнелиев заяви също, че „не един или двама /европейски – б.а./ президенти са му звънели, за да му кажат, че „Румен Радев се опитва да сее разделения в ЕС”. И допълни, че става въпрос най-вече за теми, свързани със санкциите срещу Русия.

Ама как става това, бе, граждани? Как така един български президент казва нещо наистина важно за друг български президент и от това не следва силна обществена реакция. Нещо повече – май пак  на никого не му пука? Ами ако информацията беше, че Радев се е залюбил с някоя певачка – пак ли щяхте да мълчите?

Ако аз бях депутат, щях да настоявам за създаване на парламентарна анкетна комисия, която да разнищи казаното от Плевнелиев до точка „истина”. В края на краищата, както всяко нормално, демократично общество, и българското има право да знае на какви точно позиции е неговият действащ президент по важните общоевропейски въпроси. Така ще може да си направи сметка дали да го преизбере на следващите избори или тутакси да излезе на улицата с искане за импийчмънт.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: