ЗА ЦВЕТА И НЕУЛОВИМОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ

април 5, 2018 at 3:42 pm (Публицистика) (, , , )

ЗА ЦВЕТА И НЕУЛОВИМОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ

Александър Гьошев, доктор по изкуствознание и изобразителни изкуства, представя изложбата на Цвета Марова „Розовата котка” в галерия „Сигна”, Пловдив 

Галерия от откриването на изложбата, снимки – Димитър Добрев – https://www.facebook.com/DDobrev/media_set?set=a.2026270117614748&type=3&comment_id=2026663490908744&notif_id=1522912277051241&notif_t=photo_album_comment&ref=notif

Не бях се сблъсквал досега открито с подобно предизвикателството – само в няколко реда да опиша колекция от картини.

Казах колекция, защото всеки, който цени живописта, знае какво се крие зад това – взаимната любов на творец, галерист и публика към изкуството и радостта от всяка тяхна среща. Та, колкото повече се мъчех да съчиня някакво послание за настоящето събитие, толкова повече се отдалечавах от целта си. И се предадох. Реших, че е по-добре да бъда  зрител и безмълвен наблюдател. Просто се отдадох на природния инстинкт – да наблюдавам.

Невъзможно е да се пресъздадат словесно всички причудливите образи и багри, които виждаме в момента в компанията на усмихващата се под мустак Розова котка.

Не трябва да се подценява самостойността на образите – на изложба винаги с предимство са именно те – картините. След тях идват думите, ако изобщо дойдат.  Звукът, знае се, се движи по-бавно от светлината. Или пък просто тишината ни се усмихва дискретно, също като котката в рамката срещу нас.

Но картините не се раждат сами. За подобни усмивки е нужно въображението на Негово величество Демиурга, създател, или, както го зовем популярно – художник. Нужен е създател, който в непрекъсната игра между реално и нереално, време и безвремие, видяно и забравено, да отдели светлината от тъмнината просто с жест.

За да се опитомят подобни образи, е необходимо да приемете отразените багри от платната като живи създания. В това отношение талантът на Цвета е природен – тя успява да опитоми светлината, като превръща цветовете в образи и образите – в цветове. Това прекрасно множество пъстроцветни картини, на които днес имаме удоволствието да се насладим, ни дава невероятната възможност да гоним котараците из лабиринтите на въображението си,  да срещнем образи, които не се срещат под шарените сенки на калдъръмения ни град.

Това са създания от Света на Цвета и Света на цвета, които не можеш да достигнеш мимолетно с поглед, а е нужно да им отделиш време за съзерцание. Гледането на картина не е мимолетно действие, а процес, който активира човешкото въображение и отваря бездънни пространства на различните измерения, та чак до безкрайността. Единствено въображението е способно да преодолее невъзможността да се изрази неуловимото. Думите не могат да опитомят образите и човешкото въображение. Именно там, където звукът отмира в тишината, съзнанието го замества с образ – непрекъсната игра между несъзнавано и съзнавано, където нещо се губи и неочаквано се намира, уж същото, а всъщност малко по-различно. Така е, когато си пред  картина.

А уж в началото е словото.

Преди дни прочетох новина: Община Пловдив е наела специален екип, който срещу заплащане да преброи бездомните котки. След лудо преследване из храсталаци, дупки и междублокови пространства, уточнено е, че в Пловдив скитат 7 032 писани. Безумна цифра, особено с това 032 накрая.

Ами пъстроцветните котки на Цвета – тях как да ги преброим? И колко от тях са всъщност розови!?

Мисля, че котките и цветовете не могат да се преброят – а и не трябва. Нека да не броим неизброимото, но да улавяме неуловимото. И дано успеем!

Успех, Цвети!

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

%d bloggers like this: