ЗА ЦВЕТА И НЕУЛОВИМОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ

април 5, 2018 at 3:42 pm (Публицистика) (, , , )

ЗА ЦВЕТА И НЕУЛОВИМОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ

Александър Гьошев, доктор по изкуствознание и изобразителни изкуства, представя изложбата на Цвета Марова „Розовата котка” в галерия „Сигна”, Пловдив 

Галерия от откриването на изложбата, снимки – Димитър Добрев – https://www.facebook.com/DDobrev/media_set?set=a.2026270117614748&type=3&comment_id=2026663490908744&notif_id=1522912277051241&notif_t=photo_album_comment&ref=notif

Не бях се сблъсквал досега открито с подобно предизвикателството – само в няколко реда да опиша колекция от картини.

Казах колекция, защото всеки, който цени живописта, знае какво се крие зад това – взаимната любов на творец, галерист и публика към изкуството и радостта от всяка тяхна среща. Та, колкото повече се мъчех да съчиня някакво послание за настоящето събитие, толкова повече се отдалечавах от целта си. И се предадох. Реших, че е по-добре да бъда  зрител и безмълвен наблюдател. Просто се отдадох на природния инстинкт – да наблюдавам.

Невъзможно е да се пресъздадат словесно всички причудливите образи и багри, които виждаме в момента в компанията на усмихващата се под мустак Розова котка.

Не трябва да се подценява самостойността на образите – на изложба винаги с предимство са именно те – картините. След тях идват думите, ако изобщо дойдат.  Звукът, знае се, се движи по-бавно от светлината. Или пък просто тишината ни се усмихва дискретно, също като котката в рамката срещу нас.

Но картините не се раждат сами. За подобни усмивки е нужно въображението на Негово величество Демиурга, създател, или, както го зовем популярно – художник. Нужен е създател, който в непрекъсната игра между реално и нереално, време и безвремие, видяно и забравено, да отдели светлината от Прочетете остатъка от публикацията »

Advertisements

Постоянна връзка Вашият коментар