СОФИЯ ПО СЛЕДИТЕ НА ОТДАВНА ИЗГУБЕНАТА ДИПЛОМАЦИЯ

март 30, 2018 at 4:27 am (Публицистика) (, , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian  

/Фили/ Две събития от тази седмица отчетливо илюстрират противоречивата външно-политическата линия на България. Страната бе домакин на среща на върха ЕС-Турция и показа стремеж към конструктивизъм, но пък не се присъедини към твърдите мерки на демократичния свят спрямо Русия и за кой ли път потвърди страха си в отношенията с Кремъл. Какви са ползите и вредите от подобни колебания – говорим с Пламен Асенов.

– Пламен, на фона на войнствените очаквания, срещата на върха ЕС – Турция във Варна, сякаш премина миролюбиво и приключи  приятелски. Така ли е наистина?

– Като цяло – да, Фили. Атмосферата във Варна бе заредена с напрежение, но и със съзнанието, че са необходими сдържаност и конструктивизъм. Може би вече всички си дават сметка, че продължаването на конфронтацията, която от доста време доминира отношенията на Турция с ЕС, има твърде нежелани последици. От европейска гледна точка, Турция е голяма страна, важен икономически и политически фактор, партньор в НАТО. Както знаем, тя няма да се премести от позицията на европейски съсед, затова е по-добре с нея да се поддържат добри отношения, отколкото лоши. Такива са нещата и от турска гледна точка. Понякога президентът Ердоган демонстрира, че Европа не го интересува чак толкова, защото има други пространства, в които да се реализира – например Близкия Изток или Русия. Това обаче е нищо повече от надуване на мускули и типичен ориенталски начин за политически пазарлък. Защото всъщност Ердоган вече пробва и много бързо достигна предела на възможностите си – доколкото в лицето на иранците и Путин срещна много по-твърди противници, отколкото в либералната и диалогична Европа.

– Това означава ли, че във Варна бе постигнат реален напредък по някои от въпросите, които са препъни камък в отношенията на Брюксел с Анкара?

– Както казаха ред наблюдатели преди срещата, Фили, тя би била истински успех, ако двете страни не се разделят скарани, така че в случая разглеждаме напредъка от тази съвсем нулева гледна точка. В случая страните се разделиха приятелски и договориха нова среща някъде през юни. Това е добре. Потвърдено бе нещо твърде важно за Европа и България – че споразумението за мигрантите от 2016 година, продължава да е в сила. Това означава, че ЕС ще си изплати договорените 3 милиарда евро финансова помощ, а от своя страна Турция ще държи мигрантите на своя територия. Като цяло, това споразумение работи. След като то бе сключено, мигрантският поток, който щеше наистина да залее Стария континент, рязко намаля. Смята се, че досега от Турция са дошли общо около 30 хиляди души и основен проблем остава миграцията през Либия. Недоволството на Ердоган от ситуацията е заради това, че Европа не изплаща всички траншове от предвидените 3 милиарда евро само на турската държава, която после да ги разпределя с поред нуждите, а смята за част от тях парите, с които подпомага турски неправителствени хуманитарни организации. Така или иначе обаче, споразумението остава в сила и това всъщност е единственият конкретен резултат от варненската среща. Иначе, въпреки приятелския тон, остават нерешени проблемите със зациклилото европейско членство на Турция, която е кандидат още от 1963, но е затворила едва няколко глави от предприсъединителния договор.  Нерешен остава въпросът за безвизовото пътуване на турски граждани в Европа, на което Ердоган, разбираемо,  много държи, както и ред други теми от взаимен интерес.

– А каква беше българската роля в провеждането и развитието на срещата?

– Мисля, че в този случай България се справи с ролята си на домакин и това със сигурност ще се отчете като един от успехите на текущото българско председателство на Европейския съвет. Смятам, че това е един сдържан, но точен начин да се коментира българския принос за случилото се във Варна, Фили. При всички случаи е много по-добре, отколкото фанфарите, които някои побързаха да надуят, за да възхвалят мъдрото ръководство на премиера Борисов. Както и от ироничното омаловажаване на ролята на страната ни в това важно европейско дело.

– Пламен, докато премиерът Борисов се занимаваше да посреща и изпраща гости във Варна, демократичният свят обяви, че гони общо над 130 руски дипломати. България обаче не се присъедини към тази акция. Защо?

– България, както винаги, се страхува, снишава, потрива, изпада в паника, поти се, пухти и изобщо – не знае как да реагира, щом става дума за отношенията с Русия. Този страх оформя една специална нишка в историята на българската външна политика, която може да се проследи още от Освобождението насам, независимо кой управлява в София. Да, на думи още миналата седмица, по време на срещата на върха в Брюксел, премиерът Борисов подкрепи Великобритания в нейната конфронтация с Русия заради терористичната атака с нервно-паралитичен газ, извършена срещу британски граждани на британска територия. Но той каза също, че, за да изгони руски дипломати, както направиха над 20 европейски държави, България има нужда от твърди доказателства, че Кремъл стои зад покушението в Солсбъри, а предложената от Лондон информация е с „голяма степен на вероятност”, което не е достатъчно.

– Пламен, а няма ли резон в това искане, като се има предвид урока от Ирак и историята с несъществуващите химически оръжия на Саддам Хюсеин например?

– За Австралия доказателствата на Лондон се оказаха достатъчни, Фили. Също за Черна гора, Исландия, Македония и Албания, страни, които дори не са в ЕС. Дори смятаният от руснаците за „приятел на Русия” унгарски премиер Виктор Орбан обяви солидарност с Европа – само за България не стигат въпросните 200 доказателства от разузнавателна и лабораторна информация, които Лондон е предоставил на съюзниците си, както се разбра. Но да оставим това, да помислим за факта, че в този вид международни дела да се искат твърди доказателства, годни за стриктен съдебен процес, е пълна глупост. Тук става дума за знак, за политически червен картон, който Кремъл получава от свободния свят – и руската химическа атака във Великобритания е само повод той да бъде показан. Всъщност с агресивното си поведение и незачитане на принципите на международното право, Русия отдавна си заслужи такъв невиждан дори по времето на Студената война остракизъм от страна на демократичната общност. А фактът, че България не се присъединява, е много лош знак. Макар и със закъснение, София извика посланика си от Москва „за консултации”, но това е най-слабият възможен дипломатически ход. Още по-зле станаха работите, след като един зам.-министър на външните работи заяви – викаме посланика, за да научим позицията на Русия по темата. Какво тук има да се научава, позицията на Русия е ясна и на малките деца. Истинският въпрос е какво стои зад цялото това българско размотаване. Вече се появиха информации, че то може да е свързано с неофициално получени заплахи – ако София изгони руски дипломати, Москва ще извади материали за корупция по най-високите етажи на българската политика. Е, Фили, ако аз бях президент, премиер или председател на Народното събрание, щях да направя всичко възможно да се реализира тази руска заплаха и така България да се отърве от проблема с корупцията. Но пък си давам сметка, че може би точно затова не съм президент, премиер или председател на Парламента.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

%d bloggers like this: