De Profundis: ПУТИНИЗМЪТ ЩЕ ПРОДЪЛЖИ ДА СЕ ВЪЗПРОИЗВЕЖДА, ДОРИ КОГАТО ИМПЕРАТОРЪТ ПУТИН ИЗЧЕЗНЕ

март 21, 2018 at 12:24 pm (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Руската демокрация цъфтя, цъфтя, па на 18 март взе, та върза – Путин.

Не, такъв е изразът, но не ме разбирайте неправилно. Всъщност на президентските избори руската демокрация не върза президента Путин и не го вкара в затвора за извършените от него и режима му престъпления.

Грешно се изразих, но то е по навик – нали такава е нормалната практика в нормалните демокрации, та се подведох.

Трябваше да кажа всъщност, че руската демокрация „отвърза” Путин. И така за пореден път даде на най-демократичния съвременен сатрап безкрайна свобода да се разпорежда с всичко и всички.

Подозирам, че точно това е една от онези „типични особености” на източната руска демокрация, които я различават от нормалната западна демокрация, една от онези „специфики”, за съществуването на които постоянно ни надуват главата путинските пропагандисти по света и у нас.

Ама каква ти тук специфика, бе, граждани, това си е чист мазохизъм от страна на великия руски народ. Освен ако не е поредната колективна проява на чистия скотски манталитет, който очевидно владее тия хора.

Иначе не знам как да определя този феномен – да си избереш ти за вожд човека, който те е довел до истинска просешка тояга по метода на простото ограбване, а сега обещава да те извади от тежкото ти икономическо положение, като още по-щедро започне да харчи твоите пари за нови оръжия и разпалване на нови конфликти по света.

Добре, де – глас народен!

Не е глас Божи обаче, защото тогава щяхме и ние, българите, да чуваме божия глас в ушите си – нали сме братя православни, тоест, имаме достъп до същите небесни информационни канали като руснаците.

Вместо това, откъм московското небе чуваме само гласовете на и без това отдавна известните клакьори като Волен Сидеров, Светлана Шаренкова и другите типове, специално поканени в Русия като „независими наблюдатели” на изборите.

Да-а-а, руските избори са си честни по природа, най-честните избори в света, както знаем – и за да се удостовери това, те нямат нужда от наблюдатели изобщо, а само от светла вяра. Но нали такава е традицията, де – наблюдатели да има.

Е, за всеки случай Кремъл се подсигури, като не покани мен и Иво Инджев да наблюдаваме изборите, но то вероятно е, защото не сме достатъчно независими, докато виж, Волен и Светланка са достигнали върха в това отношение.

То нали отдавна е казано – каквито наблюдаваните, такива и наблюдателите. Такова е положението и трябва отдавна да сме си дали сметка, че просто толкова си може руската демокрация, че дотам стигат нейните сили и разум – най-независимият наблюдател да е платеният от нас наблюдател.

Както виждате, граждани, притиснат от очевидните факти, за самите избори в Русия мога да кажа и казвам само най-прекрасни неща. Не така стои работата обаче с някои тълкувания, които чух или не чух във връзка с тях.

Голяма идиотщина например ми се видя доста често лансираната през последните дни теза, че силната антируска кампания на Запад всъщност е помогнала за изборната победа на Путин, доколкото е консолидирала руските граждани около идеята, че светът е срещу тях и те трябва да затегнат още коланите и да се обединят край вожда.

Някои български мозъкозаври като Таско Ерменков, Кирчо Киров и други тути-кванти се изказаха както винаги неподготвени, но пък напълно убедени. Към тази величайша простотия те добавиха експертното си мнение, че глупавият Запад не разбира сложната психиката на простия руснак – иначе щял да го котка и да му се мазни, за да може той да свали Путин. Или поне да не го подкрепи толкова мощно – вместо 77, да гласуват за него 67 на сто.

По тези твърдения имам няколко основателни възражения. Първо, Путин не спечели чак толкова голяма изборна победа, колкото би могъл. Един вид – прояви скромност. При всички случаи победата му е по-малка например от някогашните на другаря Брежнев във великия Съветски съюз или дори на другаря Живков в жалката България. Някой ще каже – ама сега времената са други, демократични.

Абе, уж е така, ама пък вижте какво прави другарят Ким в Северна Корея…..

Второ, огромна лъжа е да се говори за някаква „антируска кампания” на Запад. Такова нещо няма, има нормални реакции на нормални държави и нормални хора срещу нарастващата руска агресия и наглост.

Ако сме искрени привърженици на истината, в случая трябва да ни пресъхнат устата от говорене за обратното – за кампанията, която Русия води против света. Имам предвид онази дълга поредица действия, с които Кремъл вече години наред демонстрира пълно незачитане както на международните закони и договори, така и на принципите на хуманизма и човешките права. Но добре, че като цяло, поне ние, българите, не сме искрени привърженици на истината, та не ни пресъхва устата.

Освен това на руснаците трябва да им се каже ясно и по начин, по който те да разберат – не светът трябва да се съобразява с тях, а те трябва да се съобразяват със света!

Ако не искат, ако продължават да се правят на бабаити, ще получават все повече удари – и не като кампания срещу тях, а като нормална и справедлива ответна реакция.

Но може и като кампания, ако искат. Нали знаем, че никое уважаващо себе си общество не търпи да го тормозят хулигани, побойници или мафиоти – подобни типове навсякъде се укротяват със строги мерки. Същото важи и за нормалното общество на целокупното човечество.

Трето, с победата си на тези избори  Путин изтегли късата клечка. Макар че може би още не си дава сметка, той вече плува в нова международна среда и сярната киселина в нея ще става все повече.

Надявам се, никой не се съмнява, че на терена на дипломацията например англичаните, след като най-после се задействаха,  ще надиграят руснаците и ще спретнат на Кремъл такива изненади, които той дори не е сънувал. Казвам го, защото руските тъпаци явно съвсем се разпасаха, дръпнаха за опашката и събудиха заспалия британски лъв, при което Тереза Мей започва да прилича все повече на Новата Желязна лейди.

Да, Москва сега, както правеше Берлин по времето на Хитлер, продължава да вярва, че демокрацията е прекалено мека и не умее да отвръща подобаващо на твърдата политика отсреща. Досегашните развития сякаш доказваха на Путин, че е точно така.

В първите години на управлението си той се радваше на изключителен комфорт, тогава Западът още бяха живееше с илюзиите, че, макар с много усилия, пари и експертна помощ, Русия може да се превърне в поне донякъде приемлива от гледна точка на демокрацията и пазарната икономика страна.

По средата на путиновото управление, някъде след агресията срещу Грузия, това мнение започна бавно да се променя – но прекалено бавно, така че още имаше големи политически пространства, където Путин да удовлетвори руската имперска лакомия.

На всичкото отгоре, в САЩ президент беше Обама, който трябва да бъде съден за отстъпките си пред путинизма, а традиционният хаос по международните въпроси в Брюксел превръщаше ЕС по-скоро в обект, отколкото в реален субект на международната политика.

След последните развития и разкритията за руската роля в някои от най-отвратителните събития в света обаче става ясно, че в зенита на своето управление Путин ще се сблъска с наистина големи проблеми. Императорът вече няма да може необезпокояван да си разиграва коня навън, за да демонстрира пред мужиците вътре своята сила и безнаказаност.

Четвърто, което непременно трябва да се отбележи обаче и за което наблюдателите сякаш избягват да говорят, е, че, въпреки казаното дотук за пировата победа на Путин на президентските избори в Русия, като цяло резултатът от тях изобщо не е добре дошъл за света.

И това не е само защото още 6 години на власт в Кремъл ще бъде доказано опасен и непредсказуем човек. По-лошото е, че цялата система ще съществува още поне 6 години и оксиморонната кремълска пропаганда през това време ще продължи да облъчва хората в Русия с внушението, че лошият свят иска да им навреди, защото те са велики гении, народ – богоносец, духовен и морален коректив на гадния Запад. Тази отрова вече и без това здраво е увредила душите и умовете на руснаците и е на  път да се превърне в неизтриваема тяхна същност. По този начин путинизмът ще продължи да се възпроизвежда, дори когато императорът Путин изчезне – а тази масовизация носи далеч по-голяма опасност, отколкото шизофреничните капризи в болния мозък на един само император.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

%d bloggers like this: