ИМПЕРИЯТА НАНАСЯ УДАРИ, БЪЛГАРИЯ НЕ ОТВРЪЩА

март 10, 2018 at 8:57 am (Публицистика) (, , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian  

/Фили/ При посещението си в България за 3 март, руският патриарх Кирил се скара на президента Румен Радев и българските политици изобщо, че споменават войниците от други националности, не само руснаци, воювали и загинали в руско-турската война преди 140 години. Дали това е просто емоционален изблик или пореден епизод от руската хибридна атака срещу България – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, патриарх Кирил се тръгна вбесен от София, а после в Русия превърна гнева си в медийна и политическа кампания. Защо?

– Ако беше нормален човешки гняв, Фили, щях да отговоря точно, но в случая мога да кажа само повода, който Кирил използва, за да атакува по типичен руски имперски маниер България. Както знаем, при честванията на 3 март тук, освен руските войници, загинали в руско-турската война, споменават се и войниците от други националности – поляци, финландци, румънци, белоруси, литовци, естонци, чеченци. Винаги е било така. Та и сега политиците, включително президентът Румен Радев, не пропуснаха този пасаж в словата си за празника. Което даде повод на руския патриарх при официалната среща по-късно, буквално да се скара на българския президент с думите: „Искам откровено да заявя, че за мен беше трудно да слушам всички тези позовавания за участието на други държави в освобождението на България. Нито полският сейм, нито литовският сейм са взели решението за започване на войната с Османска Турция. Надявам се, че медиите ще научат и ще предадат разочарованието на патриарха от това, че той е чул погрешната историческа интерпретация на събитията”.

– Но патриархът говори за участието на „други държави”, докато тук става дума за хора от други националности, а такива безспорно са загинали във войната…..

– Ами това е добър пример за кривия начин, по който руският патриарх и цялата руска политическа класа, Фили, четат евангелието на българо-руските отношения. В тези три патриаршески изречения има поне три важни неща да се уточнят. Първо –да, лъжата, че някой говори за участието на държави. Никой не го прави, макар че суверенни държави  всъщност участват във войната – например Румъния, която влиза с 25 хиляден корпус и чиито генерали и войници буквално спасяват руснаците от разгром при обсадата на Плевен. Второ – патриархът, уж любител на истината, по имперски забравя да спомене, че полският и литовският сейм тогава не биха и могли да вземат каквото и да било решение. Те са разпуснати, защото Полша, Литва и други напълно „освободени” от своя суверенитет страни, са превърнати в част от Руската империя. Патриарх Кирил знае това, но изглежда за него то е нормално. В друг пасаж той твърди, че в руско-турската война всъщност участват не финландци или поляци, а хора от руски полкове, „разквартирувани” във Финландия или Полша. Това вече изглежда като истински връх на демагогията, Фили. Направо ми се ще да попитам патриарха – дали случайно Русия не е плащала и наем за квартирите, които е ползвала. И третият момент, който трябва непременно да се отбележи, е високото самочувствие на Кирил  да определя кое е правилна и кое „погрешна историческа интерпретация на събитията”. Историците още уточняват редица факти, докато – виж, патриархът вече знае и раздава на простия български народ истината от последна инстанция.

– Пламен, като спомена инстанция, защо при посещението си за 3 март руският патриарх бе посрещнат едва ли не като държавен глава?

– Смущаващо е, нали? Уж и в Русия, и в България църквата е отделена от държавата, а тук патриархът  води делегация, вицепрезидентът му се кланя буквално доземи, среща се на четири очи с президента – сякаш е пристигнал сам Путин. Истината е, че патриарх Кирил дойде тук точно като наместник на Путин. Руският президент в момента е зает с предизборна кампания, колкото и формална да е тя, и, естествено, не може да дойде. Пък и в Кремъл виждат, че версията за 3 март и тъй нареченото Освобождение, още повече в неговия романтичен вариант за безкористната руска братска любов, вече не са еднозначно приети. Все пак, ограниченията от времето на комунизма ги няма и историците извадиха документи и факти, които не само опровергават мита за руската „безкористност”, но и разкриват истинската, твърде негативна роля на Русия в събитията около създаването на самостоятелна българска държава. Така че сметката е добре направена – руският патриарх може да се скара на българите и ще бъде чут, защото се знае, че изразява позицията на Путин, но той не е отговорен за реакциите си, доколкото не представлява официално руската държава. Тоест, ако Путин беше се скарал открито на българския президент, това щеше да бъде дипломатически скандал. Сега води само до поредното ослушване от българска страна. Само вицепремиерът Валери Симеонов реагира остро, като нарече патриарх Кирил „второразрядно съветско ченге” и добави: „Да дойде той да ми казва кое е истина и кое – не, няма как да стане”. Разбира се, това пък предизвика кавга с коалиционния му партньор Волен Сидеров, а от БСП, другите големи защитници на всичко руско, поискаха оставката на Симеонов. В самата Русия скандалът също продължава да набира сила, раздухан от руските медии, но и не само от тях. Онзи ден например Александър Щипков, съветник на Председателя на Държавната Дума и зам.-председател на Синодалния отдел за взаимоотношенията на руската църква с медиите и обществото, коментира: „Руснаците освободиха България от турците, проливайки кръв. Те не поискаха нищо в замяна. Ние защитихме нашата обща вяра. Ние защитихме името на Христос от оскверняване. А България ни предаде два пъти – през 1941 и 1991 година”. Дори няма смисъл да се коментира дълбочината и истината на подобно мислене, Фили. Но с такива съветници и политици намело, нито руската Дума, нито руския народ ще стигнат далеч.

– Добре, Пламен, но защо ѝ е необходим на Русия подобен скандал?

– Причините са много, Фили, но две от тях се набиват на очи. Първо, надявам се да помниш нашия разговор от началото на годината, когато се съгласихме, че по време на българското председателство на Съвета на ЕС трябва да се очакват руски провокации. Тогава казах – да, едно посещение на Путин би било най-голямата провокация, но и някой по-малък от него може да свърши добра работа от гледна точка на Кремъл. Та ето, сега виждаме с очите си как тази хипотеза се превръща в реалност. България е председател на ЕС и от руска гледна точка – колкото повече се разклати тя, толкова повече ще се разклати и Европа, линия, отдавна следвана от руснаците. На всичкото отгоре, в София за тях е лесно да действат, защото остатъчното им влияние е твърде силно дари 30 години след падането на комунизма. Втората причина за скандала е, че той ще полее и натори почвата, за да може при очакваното и все по-вероятно скорошно посещение на самия Владимир Путин, българските власти да са достатъчно наплашени и сговорчиви, за да постигне той максимално добри резултати. Какво точно ще се търси като резултат, можем само да гадаем, но със сигурност – то няма да е от полза за България.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: