De Profundis: ЙО МУЧО КОХАМ МОЮ БЕЛЛА КЪНТРИ УНД МИО ПАМЕТАН ПОПУЛУС

февруари 14, 2018 at 10:39 am (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/politika/hlyab-i-pasti/de-profundis-yo-mucho-koham-moyu-bella-kantri-und-mio-pametan-populus

Йо мучо кохам мою белла кънтри унд мио паметан популус!

Изглежда занапред вече така, по възможно най-международен начин, ще трябва да се изразявам, когато говоря за любовта към родината и народа си.

Иначе е срамота. Заради простотиите, сътворени от типове като Валери Симеонов, Красимир Каракачанов и Волен Сидеров, в наши дни да каже човек просто, че е български патриот, е изказване налудничаво, нещо, което никой нормален гражданин не би си причинил сам и доброволно.

Но не единствено от философски съображения – например заради разбирането, че любовта към родината е сред онези първични неща, които не подлежат на всекидневно фукане. Както не информираш през пет минути с гордост всички останали, че имаш нос или гъз, така не им съобщаваш постоянно, че си патриот. Най-малкото, защото това веднага поражда съмнения…..поне в нормалните общества и нормалните мозъци ги поражда, де.

Не, в случая проблемът е политически – днес и тук никой нормален човек не бива да се бие в гърдите с патриотизма си, защото по този начин налива още и още мътна вода в мелницата на онези типове, които вече са се накичили като годен циганин с титлата „патриот” и настояват всички останали да ги признаят за най-големите родолюбци на планетата.

Те са готови лично да те разкъсат, ако ги информираш под секрет, че българският патриотизъм не е и не бива да е нещо, което се състои от два дяла простотия, три дяла наглост и пет дяла любов към Русия. Нито да се носи публично разперен като бяла балетна пачка, та да ти лъщи черния задник на този фон и да ти завиждат всички красни пеперуди и пауни от околността.
Но това е положението – приватизираха си момчетата думата „патриот”, превърнаха я изцяло в мръсна дума и доброволно няма да я върнат на нас, народа, колкото и моят приятел Иван Бедров да им се моли за това.

Тя тая работа с молби не става. Става с тояга, но изглежда времето за тоягата е вече изпуснато.

Първо, трябваше българското общество, воглаве с медиите, да размаха въпросния инструмент за вразумяване още в самото начало, когато русолюбивите тия типове започнаха да се представят за родолюбиви.

Срещу тях трябваше да скочат всички и да кажат – не, не приватизирайте думата „патриот”, че ви пребивам мръсните ръчички.

Но не би, вместо това, инертното българско общество си затрая, както винаги, а некадърната българска журналистика – и тя както винаги – подхвана да им припява. Уж за по-кратко, но всъщност любовно, тя и досега си ги титулува „патриотите”, та „патриотите”. И, разбира се, така им помага да се утвърдят, вместо да ги погне и разгони от обществената сцена.

Второ, тази работа с тоягата можеше и трябваше да бъде свършена от българския съд при регистрацията на уж политическата формация „Обединени патриоти”.

Някой умен съдия трябваше да обясни на въпросните другари, че не може те да се наричат патриоти, защото това означава, че всички останали българи, които не са техни политически привърженици, тогава ще излезе, че са изначално непатриоти или дори антипатриоти, тоест, просто нещо за пребиване, ако не и направо за убиване.

Но не се намери такъв съдия…..Не, че съм очаквал да се намери, де…..

И трети път тоягата можеше и трябваше да бъде размахана миналата година, когато тази иначе крещяща „патриотична” сган изведнъж се направи по-тиха от водата и по-ниска от тревата, само и само да се промъкне в управлението на европейска България с цел да го руши отвътре.

Тогава не помогнаха предупрежденията, че е по-добре да се върви към нови, а ако трябва и към още по-нови извънредни избори, нежели несветата троица Симеонов-Сидеров-Каракачанов да се допуска до властта. Никой обаче не обърна внимание на аргументите защо това е не само вредно за обществения разум и морал, но и опасно за самото управление.

Е, хак ни е. Около година, след като тези тримцата и съпътстващият ги патриотичен башибозук наместиха задниците си на високата обществена ясла, те започнаха все по-често и по-смело да си показват рогата.

Например Каракачанов като военен министър надлежно се грижи да съсипе цялата натовска ориентация на страната.

Не, не го смятайте просто за шут, какъвто той наистина изглежда покрай идеята родната социалистическа казарма в цялата нейна прелест да бъде построена отново, но този път насред демократична България. Подобни идеи са само димна завеса, зад която да се скрие главното.

А главното съвсем не е толкова смешно, но пък е далеч по-опасно – реалните стъпки, които Каракачанов предприема за връщане на българската авиация под контрола на Москва. Решението да не се купуват нови самолети, а да се закърпят пак старите МИГ-ове, при това да се закърпят от основния военен противник на НАТО – Русия, си е безумие откъдето и да го погледнеш. Но пък безумие, планирано от най-патриотични подбуди и реализирано по начин най-патриотически.

Както казваше дядо Вазов, макар по друг повод – не ща да го пипна и с дилафа. Е, да, де, ама той цял министър…..

Но Каракачанов не е сам в тази си високо патриотична активност. Другият голям герой от споменатата несвета троица, Волен Сидеров, напоследък е зает пък да се заканва сурово на правителството, че ще го бутне. За по-малко от месец той вече два пъти пробва рекетьорския си късмет.

Е, да, първият път беше заради нещо, което може да изглежда като личен каприз – някакви министри, на които той звънял, не му вдигали телефона, затова двусмислено се закани, че може и да подкрепи вота на недоверие, внесен от БСП.

И наистина можеше, де, що да не го подкрепи – толкова политически салтоморталета е правил Сидеров през живота си, че никой няма да се изненада, ако пак се гушне с комунистите. Те са си лика-прилика, само дето неговата любов към Русия изглежда ма-а-а-алко по-голяма дори от тяхната…..

Но това май само беше проба дали номерът ще мине.

И като мина, вторият път нещата вече не бяха чак толкова лични, двусмислени и почти на майтап. Онзи ден Волен Сидеров директно заплаши Бойко Борисов, че ако ГЕРБ ратифицира Истанбулската конвенция, правителството ще падне.

Представете си, граждани, този тип е толкова голям патриот, че рискува да се лиши от участие във властта, само и само да спаси българския народ от лошите джендъри-мендъри и другите социални тути-кванти, картинно описани в конвенцията.

Те на това се вика патриотизъм, кво знайте вий!

Ако всички бяхме родолюбци като него, досега западните ЕС и НАТО отдавна щяха да са загъзени и щяхме да сме приютени в междуцицието на източната православна мамаша. Ех, мечти!

Като най-голям пич от тримцата напоследък обаче май се представя другарят Валери Симеонов.

Както е тръгнал да се изразява чрез официални декларации с повод и без повод, той очевидно се готви да постигне най-голямата мечта в живота на всеки истински патриот – да суспендира Конституцията и да започне да управлява чрез декрети, за да спаси народа. Е, може и чрез малко маршировки да го управлява, но все пак – основно чрез декрети.

Щото народът, както знаем, е тъп и не може да се спаси сам – той има нужда от водач със силна воля, здрава ръка и ниско чело.

Хубави декларации пише Симеонов, трябва да му се признае – силни, категорични и напълно откровени. От тях веднага всичко за него самия става ясно на абсолютно всеки – къде го боли, къде го сърби, кой за какво му е платил, кой за какво не му е платил, всичко…..

Покойният Вонегът описа тази ситуация чрез една детска песничка: „Виждам нашите, виждам вашите и на едно момиче гащите”. Тук обаче не е въпрос на виждане, а на показване, на политически ексхибиционизъм, с други думи.

Ами така е, след като ние като общество се наслаждаваме на магариите му, вместо да му направим строга забележка, той що да не се кълчи, докато самоотвержено ни се показва, човекът.

Резонен е въпросът  – откъде пък се пръкнаха подобни типове в съвременната уж европейска българска действителност?

Ще отговоря, но не ме мразете за това – пръкнаха се изсред самите нас, от недрата на тъй нареченият народ, от стройните редици на „обикновени хора”, застанали в поза „не знам, не чух, не видях”. А най-често – „не ме интересува”.

Ние си ги родихме, ние си ги отгледахме, ние си ги възпитахме. Каквито сме си ги създали, такива ще си ги търпим и занапред.

Заявявам го така оптимистично, защото те, истинските „патриоти”, срам нямат и със сигурност ще продължат да си правят каквото си искат, докато колективно поумнеем и не ги пратим на бунището.

 

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: