De Profundis: ОБЕКТИВНО ЗА КОРНЕЛИЯ НИНОВА И ДОБРОТО НА КОМУНИЗМА

февруари 10, 2018 at 9:35 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-obektivno-za-korneliya-ninova-i-dobroto-na-komunizma

Ако бях народна песен, със сигурност щях трогателно да опиша горките сълзи, които другарката Корнелия Нинова оля тези дни по отминалото добро на комунизма. И на натрапчив припев щях да превърна нейното заклинание, че българското общество трябва да изучава „обективно” въпросното комунистическо добро от учебниците по история.

За хората, които не помнят онези безумни времена, да поясня – „обективно” е думата, която комунистите използват като мантра, за да внушат, че са прави. С нея те просто заявяват на шашардисаната публика – това е нашето мнение, то е единствено правилно и няма никакво друго мнение, което може да му противостои.

Е, логично е, нали, след като тяхното е „обективно”, всяко друго би било „субективно”, тоест, от марксистка гледна точка – доста по-малоценно, а често направо дори вражеско и следователно наказуемо.

И Партията смело се произнасяше тогава наистина по всички теми, които е възможно да ви хрумнат – от деленето на клетката, до храненето на говедата, от стойността на числото Пи, до древната история на сламените вдовици.

Забележително е – комунистите знаеха всичко. Не просто всичко за всички – това го знаеше най-вече комунистическата Държавна сигурност, но знаеха всичко за наистина всичко.

Защо ли? Ами просто е – те бяха се изхитрили някак изначално да заемат и през цялото време здраво да държат правилната страна, тоест, страната на „обективното” мнение.

Те говореха и пишеха такива глупости, че нормален човек не можеше да повярва на очите и ушите си. Но  опцията беше да се съгласиш, защото иначе не си обективен, тоест, изпадаш в субективен идеализъм, дребнобуржоазни уклони, интелигентски лигавщини, наливаш вода в мелницата на капитализма, плетеш империалистически козни и ред подобни дивотии.
Гадно става човеку дори само да чете за това, нали? А представете си да живеете в него 30 години.

Та сега реших аз, въпреки всичко, да последвам призива на другарката Корнелия Нинова и „обективно” да припомня няколко добри страни на комунизма.

Наистина имаше и такива, де, не се хилете!

Първо – девойките бяха безплатни.

Да, имаше отбор елитни проститутки, които ДС контролираше и използваше, но не само да им правят свирки на тях самите, а за да вършат разни още по-мръсни работи – да следят отблизо високи западни гости, да поставят капани и да осигуряват материал за изнудване на чужди дипломати, да придружават по-високопоставени терористи като Карлос Чакала, щом те решат да си починат и позабавляват под крилото на ДС в София.

Като цяло обаче, в сферата на сексуалните удоволствия при комунизма в България наистина цареше една прекрасна безплатност, за която можеха да ни завидят всички мръсни капиталисти, за които сексът си беше обикновена стока, както и всичко останало.

Е, понякога възникваха известни усложнения – проблеми с наемането на хотел, което и технически, и законово не беше никак лесна работа по онова време, проблеми с тоталната липса на качествени средства за епилация и телесна хигиена, проблеми с бдителните органи на ДС и изнудването, за което те могат да използват всяка твоя невинна забежка. Но като цяло – добре се забавлявахме.

Не знам дали другарката Нинова по онова време е била откъм забавляващата се или откъм забавляващата страна, но със сигурност е достатъчно зряла, за да помни как стояха нещата. И я призовавам да настоява точно това добро дело на комунистическата система да се впише в учебниците – поне в онези за горния курс.

А ако не помни, да отиде на психоаналитик и да разбере какво и защо е забравила – може да потиска лоши спомени и това да предизвиква онази забележима липса на здрав разум и добра политическа преценка, които се наблюдават у нея.

Второто „обективно” добро на комунизма беше евтината пиячка. Нямаше голям избор на питиета от цял свят, но беше наистина евтино и донякъде качествено.

Когато аз започвах занаята, някъде в първата половина на 70-те, бутилка истинска руска или полска водка, беше 2 или малко над 2 лева. Те, както и кубинският ром, се внасяха по линия на социалистическата солидарност, но масово не се ценяха чак толкова – пиеха се повече местни ракии, коняци и вина.

Да, сред тях имаше много истински неща, но и много съзнателно сътворени пърцуци. Ако някога сте опитвали тъй наречения „коняк” „Златна котва” например, значи мога да бъда спокоен за вас, защото завинаги сте запомнили усещането какво е да те ударят с котва по главата. И сте разбрали, че онова, което може да ви причини реалният социализъм, не може да ви го причини никаква сярна киселина.

Третото огромно добро на тогавашната система беше, че тя, също както нормалните хора, предпочиташе човек да не работи, отколкото да работи. Поне моето субективно усещане беше такова, пък и наблюденията ми…..

Не, не съм прав – обективното ми мнение за субективното ми усещане беше такова.

Да, защото е съвсем сигурно, че в редакцията на кърджалийския вестник, „Нов живот”, където имах удоволствието да се трудя неуморно, особено след 85-та година ми даваха заплата, за да мълча и да не дрънкам много-много. Не искаха от мен да пиша – искаха да не пиша.
Че какво по-хубаво от това за един млад човек, нали, другарко Нинова? Да си гледа кефа, да гони девойките и да си кърка до самоубийство – вместо да чете, да мисли и да обсъжда „субективно” истината за Партията любима и нейните добри дела.

Май обаче питам грешния човек, защото Нинова явно има сериозен проблем или с паметта, или със способността за разбиране на нещата – иначе няма как да изтъква като добри страни на тоталитарната система „строителство, образование, здравеопазване и сигурност”.

Ако беше добавила към тях и пенсионната система, щях да я попитам кога БСП като правоприемник на БКП, ще върне откраднатите пари от частните пенсионни фондове, но ядец, хитрец е тя, Андрешкова-Нинова…..

Но  пак има какво да я питам, де. Като говорим за строителство например, някой може ли реално да преброи паметниците на комунистическата идиотщина, построени по онова време, в които са заровени и от които са откраднати милиарди грешни пари?

Не говоря само за Альоша в Пловдив и глупавата чиния на Бузлуджа. Говоря за безумието Кремиковци и другите индустриални колоси на глинени крака, говоря за панелните джунгли в градовете, говоря за обезлюдените села, оставени да съществуват като кочини от XIX век – без канализация и други нормални за XX комуникации.

Образованието ли? Че то било много лесно да се смачкат учителите и чрез тях да се набиват идеологически глупости в главите на децата. А после те от своя страна да ги пренасят в следващите поколения, поради което и досега българската образователна система не подлежи на никаква реформа.

За здравеопазването не ми се ще изобщо да говоря. Комунистите го наричаха „безплатно”, защото на тях и основните поддръжници на системата им излизаше без пари да се лекуват при наистина добри условия и добри лекари с добро оборудване в Правителствена, МВР или Военна болница.

Простосмъртните обаче нямаха достъп там, а да те излекуват в „нормална” болница, без докторът да ти е приятел, баджанак или на мой приятел жена, си беше събитие. Но не безплатно, защото винаги бе съпроводено ако не с директно плащане под масата, поне с щедро „носене” или „даване”.

Това щастливо време на социалистическо безплатно здравеопазване и досега се пази в народната памет чрез знаменити реплики като „Бонбони не пием” или „Болен на здрав носи”.

Корни, познавам един художник, който нямаше пари и занесе на доктора картина, а онзи щеше да му я облъска в главата.

Най-голямата идиотщина от всичко, което се разправя за добрините на комунизма обаче е как по онова време хората живели в толкова голяма сигурност, че сега е достойна да се запише чак в учебниците по история. Тази претенция е толкова безумно нелепа, защото лъжата за сигурността при комунизма всъщност е най-долната от всички лъжи.
Да питаме ли, другарко Нинова, колко сигурни се чувстваха онези хора, за които бръмчаха черните камионетки в тъмната зора на социализма? Или да напомним за разстреляните с картечница помаци, мирно протестиращи срещу „възраждането” им още в началото на 70-те, както и за зловещото повторение на събитията, но в по-голям мащаб, срещу турците през 80-те? А на всекидневното чисто човешкото ниво? Да  напомням ли с колко голяма доза сигурност някой тъп милиционер ще ти сложат печат, ако носиш къса пола, любезно ще те придружи до бръснаря, ако си с дълга коса или просто насред улицата ще ти среже панталона, ако той е „чарлстон”? Искате ли тези комунистически прелести на индивидуалната сигурност също да се опишат в учебниците по история или няма нужда, защото те не са „обективна” истина?

Не съм сигурен, че комунистите просто мислят нас, народа, за тълпа жалки безмозъчни същества, щом продължаваме да им се връзваме на глупостите. Може би ние, народът, сме тълпа наистина жалки безмозъчни същества, щом продължаваме да им се връзваме на глупостите.

 

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: