De Profundis: ЗА ПРИЛИКИТЕ И РАЗЛИКИТЕ МЕЖДУ АДСКИТЕ ДЖЕНДЪРИ И НЕБЕСНИТЕ ЕЙНДЖЪЛИ

февруари 5, 2018 at 9:57 am (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/politika/hlyab-i-pasti/de-profundis-za-prilikite-i-razlikite-mezhdu-adskite-dzhendari-i-nebesnite-eyndzhali

Няма да пиша за Истанбулската конвенция! Няма да пиша за Истанбулската конвенция! Няма да пиша за Истанбулската конвенция!

Насън и наяве си повтарях тези сакрални думи напоследък и наистина удържах порива да се включа и аз, барабар Петко с мъжете, в горещия „дебат”. Идеята да се опазя свеж за финала обаче не сработи, защото „дебатът” свърши, още преди да е започнал.

Поне за мен той свърши в момента, когато Негово Високопреосвещенство митрополит Гавриил Ловчански сподели с целия български народ сакралното откритие, че думата „джендър” и думата „джендем” имат един и същи индо-европейски корен и фактически означават „ад”. Или нещо адско – странен инструмент за сексуален тормоз над иначе невинната душа на православното човечество например.

Брррр! Геената огнена се държи като тайландска масажистка – протяга ръка и ти доставя такова адско удоволствие, че направо ти става гадно и веднага се оглеждаш за съвет от някой чернокапец как да се предпазиш от греха.

Разбира се, наложи се после Негово ловчанско високоезиковедство да обяснява на шашнатата публика, че е малко сбъркал – не, как ще сбърка, че е бил подведен и че думите джендър и джендем всъщност нямат общ корен, а са се пръкнали от абсолютно различни езикови семки.

„Това обаче по никакъв начин не променя духа и смисъла на джендър доктрината, която е антихристиянска и античовешка” – дори в разкаянието си обаче уверено добавя дядо Гавриил.

Естествено. Ако ние кажем, че черното е бяло – приема се. Ако обаче се окаже обратното, че въпросното черно изобщо не е бяло – това „по никакъв начин” не променя нещата.

Е-е-е-е-х, как обичам този класически подход към логиката и реалността. И как ми се ще отнякъде да намеря текста и да прочета тази прочута „джендър доктрина”. Като гледам колко много хора в България могат със свои думи да я критикуват, значи са я чели, а на мен нищо такова не ми е дадено. И в библиотеката даже не ми я дават таз джендър-таковата, щото я нямали. Или щото са джендъри, май.

Но на нас пък, които не сме джендъри, така ни се пада – да разберем от първа ръка какви умни и самоотвержени божи служители служат на висши постове в родната ни православна църква, какви любители на истината, които я защитават докрай, без страх и свян дори от Бога…..

Другият връх в „дебата” за Истанбулската конвенция бе обявеното намерение на БСП да инициира референдум по темата.

Без да им пука от факта, че самата конвенция е плод от усилията именно на ПЕС, към която нашите чичкови червенотиквеничковчета уж принадлежат. И без да им пука също от факта, че, както предупреди един специалист по конституционно право – по въпроси, които засягат залегнали в Конституцията права, референдуми няма как да се провеждат.

Логично – ако на евентуалния референдум мнозинството отхвърли ратификацията на конвенцията, ще трябва да преразгледаме всичко по темата и да приемем не европейски закони, а закони като в Русия – че жените могат да бъдат бити от мъжете, стига само пораженията върху тях да не ги вкарат в болница.
Да не забравяме обаче, че Истанбулската конвенция защитава и мъжете, тоест, тя казва, че не само жена ми има право аз да ѝ купувам обувки, но и че аз имам право да не бъда бит с тояги, ако случайно не ѝ купя.

Ало-о, Янаки Стоилов – ама къде спиш, бе, момче, обясни на твоите леви хора, че с идеята за референдум нагазват не просто в обикновения политически, а в самия конституционен лук и има опасност да го сгазят до смърт.

„За” или „против” сте ратификацията на Истанбулската конвенция?” – това е умният въпрос, на който, според нашенските умни социалисти, трябва да отговорят умните и образовани българи.

Така, де – всички. Дори онези 80 процента, които не са по никакъв начин дали повод на умния червен професор Иво Христов да ги нарича „дебили”, но той въпреки това ги нарича. Щото е умен. Или щото е червен професор – не знам със сигурност причината, обаче фактът си е факт.

И така, моят комшия, който не е червен професор и гарантирано има твърде мъглява представа за значението на думи като „ратификация” и „конвенция”, да не говорим за адските „джендъри” или небесните „ейнджъли”, ще трябва да ѝ гласува на другарката Корнелия Нинова референдума.

Знаете ли как ще се ориентира комшията какво трябва да прави в тази ситуация? Като разбере от телевизора, че конвенцията е „Истанбулска”, вече ще е напълно сигурен, че трябва да гласува „против” – защото нали си е истински български патриот и мрази турците от сърце и душа.
Какво се смеете, бе, граждани, да не би да не е истина, че много често така се прави политика по нашите земи?

А знаете ли как същият този умен комшия ще гласува, ако между две бири успее все пак да схване, че конвенцията засяга сексуални въпроси и бой на жени? Аз лично не знам и не мога да ви помогна с отговора – но ми е много любопитно.

Обаче мога да ви ориентирам донякъде в ситуацията. Според мен комшията е човек с особено сложна сексуалност и специално отношение по джендър тематиката, макар че не го знае. А и да го знаеше, не би си го признал дори с бой.

Преди години той се напиваше здраво поне веднъж седмично, за кеф започваше да думка истински голям тъпан в апартамента, а като се надумка, за още по-голям кеф подгонваше дъщерите си, тогава дебели и напращели тийнейджърки. Те пищяха и бягаха, наставаше голяма олелия, а намесата на жена му в опит за провеждане на спасителна акция, водеше само до пребиване и на трите жени.

Този цирк относително се укроти, след като голямата щерка изчезна някъде, скоро роди дете и го хвърли в семейството за отглеждане, а тя се запиля. Та, може и да не съм прав, но подозирам, че въпросният комшия е и баща, и дядо, на това невинно отроче. Когато майка му изрядко се появи, то ѝ вика „лельо”, а на леля си, която го отглежда, вика „мамо”. Как вика на комшията – не знам. Въпреки че детето е вече доста голямо, почти нищо не му се разбира от говора – и тази дебилност също подкрепя идеята за наличието на сексуални тайни в това сплотено социалистическо семейство.

Казвам „социалистическо” не в чисто политическия смисъл – не знам и не ми пука тези хора за кого гласуват. Казвам го обаче, защото те са образец на онова, което вдъхновява душата на социалиста – цяло семейство болни и безработни, които живеят от помощи, инвалидни пенсии или каквото изкарат на черно и самоотвержено псуват тирана в лицето на околните люде с пари€ да не говорим за онези с ум, смъртните врагове. Но, какво да ги правиш – консервативни ейнджъли, по нещастие попаднали в либералния джендър свят…..

Та много искам да знам – как точно си представя другарката Корнелия Нинова, че ще гласува този мой комшия със светъл ум на нейния референдум. Какъв точно разумен отговор очаква да получи тя от въпросното същество по темата „насилие над жените”. Или за тъй наречения „социален пол” – концепция, която упорито ни се представя като идея за създаване и бързо разпространение сред нашите деца на някакъв чудовищен „трети пол”, а не, както е в действителност, като идея за социалните роли на дадените ни от Бога два пола.

Най-важното в целия „дебат”, проведен тук по повод Истанбулската конвенция обаче, е въпроса за топлата руска връзка в него – нещо, което май малко късно започна да се осъзнава от обществото и което все още, кой знае защо, малцина се осмеляват публично да споделят. А тази връзка е толкова очевидна, че направо боде очите.

Само си помислете – кой в политически план застава категорично срещу конвенцията и веднага ще схванете за какво иде реч.

Да, целокупно срещу ратификацията на конвенцията застават повече или по-малко откритите противници на западаната ориентация на България, които са и всеизвестни руски подлоги – Българската социалистическа партия, плюс тъй наречените „български националисти”, които всъщност са руски, плюс Българската православна църква, която напоследък се държи все по-открито като филиал на Руската православна църква и т.н. знаете ги всичките.

Ама какъв е интересът на Русия да си повдига българските кохорти срещу нещо, което не засяга пряко политическия живот – ще попита някой скептик.

Първо, идеите за поддържане на нормални, балансирани социални отношения в първичната междуполова война, която се води от памти века, заложени в Конвенцията, засягат дълбочинното, концептуалното мислене. Но ако утре българите променят мисленето си по западен образец, те ще прогледнат и за истината на източните ни отношения – а оттам неизбежно ще има преки политически загуби за Русия.

И второ – принципите на Истанбулската конвенция, както видяхме от „дебата”, са дъвка разтеглива от гледна точка на всекидневния масов български мозък, несвикнал с последователни и принципни разсъждения при използването на непознати думи и сложни термини. А в подобно общество Конвенцията е едновременно добър повод и лесен начин да се създават и поддържат раздори и противоречия – истинската хранителна среда, в която имперската политика на Кремъл вирее най-добре.

 

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: