De Profuneis: РУСКИЯТ ПОЛИТИЧЕСКИ ГРИП Е ТВЪРДЕ ОПАСЕН

януари 19, 2018 at 11:33 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-ruskiyat-politicheski-grip-e-tvarde-opasen

Русия е болна от тежък политически грип и всички трябва да внимаваме да не пипнем тази лоша пипка – оцеляването е трудно, а преживяването е изключително неприятно, особено за онези, които нямат никакъв имунитет.

Руският политически грип е далеч по-опасен от свинския, по-опасен е от пилешкия, по-опасен е и от прочутата „Испанска муха”. От него няма спасение, защото удря хората и обществата не в носа, гърлото и белите дробове, а направо в мозъка, в морала и дори в самото сърце на имунната система – чувството за хумор.

Да, руснаците са смешни с претенциите си да бъдат опасни и опасни с претенциите си, че не са смешни.

Хванала например тяхната велика армия, точно в сакралните дни около Коледа и Нова година, когато целият свят е кьоркютук пиян, да си пробва бойните стратегии и тактики в близост до бреговете на Великобритания и…..на Австралия.

Какво търсят руските военни кораби и стратегически бомбардировачи по тези далечни места, само великият руски изследовател на далечните места Миклухо Маклай може да ни информира категорично. Но тъй като и ние поназнайваме нещичко за това как жужат руските мисловни бръмбари, можем да предположим с голяма доза сигурност, че там руснаците за пореден  път са тренирали как да защитават родината си от изключително подлите външни врагове.

Логиката на тази благородна военна задача е следната – тъй като всички, които не са руснаци, със сигурност са външни врагове, а се знае, че всички външни врагове са подли, то значи е нормално защитата на Русия да обхваща целия свят. Даже ако можеше в нажежени клещи да го обхваща…..

Да, руските моряци и летци в онези мътни дни със сигурност също са били кьоркютук пияни. Това обаче изобщо не означава, че са представлявали реална заплаха за някого, че по начин най-безсмислен са дрънкали оръжие под носа на мирно празнуващите хора и че ще престанат да правят подобни заплашителни рейдове, само защото според някои специалисти по международно право границите на Русия за доста по-тесни, отколкото на нея ѝ се иска.

Така е, бе, хора, прочетете европейската история поне от XVIII век насам, запомнете го най-после и винаги се съобразявайте с това – Руската империя реално не може да пази границите си, като си седи само в собствените граници. Не ѝ е присъщо. Не е в нейната природа. Не знае как, а и много се чуди защо.

Кремъл не разбира защо не трябва да влиза в Украйна, след като Украйна не само се намира в кремълското подносие, залепнала там като тънък коцкарски мустак, но е и крайно непослушна. За Кремъл не е ясно също защо, по дяволите, някой вдига пара като самовар срещу целите и мащабите на мирното военно учение „Запад 2017”.

В случая се има предвид възмущението, изразено от генерал Рихо Терас, шеф на естонската армия, който неотдавна обяви: „С ученията си „Запад 2017” Русия симулира военна атака срещу НАТО. Те не бяха насочени само към Балтийските републики, а бяха серия от маневри от Черно до Балтийско море. Мащабът и обемът на ученията бяха по-големи от официално обявените”.

И това пъчене насреща ни от страна на една дребна Естония, моля ви, която при това имала и собствен генерал! Представяте ли си на какво унижение сме подложени постоянно и колко силно трябва да ни съчувства целокупната русофилска общност по света, за да ни утеши?

Ама каква им е работата на всички да си пъхат гагата в нашите вътрешни работи, бе, да ни казват колко големи трябва или не трябва да са собствените ни военни учения и докъде да се простират. Нали и ние имаме права, в края на краищата…..

Сред тях е например правото да мразим всеки, който не ни обича.

За съжаление, заради санкциите, които сме наложили на всички, които са наложили санкции на нас, не ни стигат рублите да плащаме достатъчно на откровените русофили по света, затова откровените русофоби по света започват да надделяват. Напоследък те даже започнаха да се множат не само в любимата на Русия балканска територия, наречена България, а и в цяла Европа.

Онзи ден някой си датски евродепутат Йеп Кофод, при това социалист, моля ви, ехидно попита: „Догодина гражданите на Европа ще изберат нов Европейски парламент – колко места ще получи в него Русия?”
Ами колко места, колко места – някъде между колкото поиска да си купи и колкото успее да си купи, толкова ще получи Кремъл. Така става обикновено досега и не разбирам защо вдигаме пара и се заяждаме с горките хора. Нали руснаците също са европейци, а като не ги допускаме да взимат решения вместо нас, ние нараняваме крехките им славянски души.

И когато същият този Йеп Кофод най-безотговорно заявява: „Да не се залъгваме, руската намеса се превръща в норма” – нека първо се запита защо.  И да каже още по-важното – какво против има.

На същите тези въпроси, но и много повече, трябва да отговори и другарят Цветлин Йовчев, първи коридор, България. Онзи ден точно той да вземе да се изпляска от екрана на някаква телевизия, че „руската заплаха за България е факт”.
Не знам как човек може да погледне спокойно на такова гнусно предателство. Този тип, който години наред получаваше българска държавна заплата, за да се бори с мнимата руска заплаха за България, играеше ролята си перфектно, най-малкото – мълчеше като партизанин по темата. Сега, когато вече няма никаква нужда да се бори срещу мнимата руска заплаха, защото други са поели въпросната задача, той тръгнал наистина да се бори.

Е-е-е-х, колко мъка има на тоя свят!

Като споменах България, да поговорим малко и за общата балканска мъка, налегнала напоследък Русия.
След като на руското Външно министерство явно много му се е завъртял взглядът по тази тема, колегите от вестник „Взгляд” също са започнали да се чудом чудят что делать, за да се избави например Македония от американските и натовски лапи, които хищно се протягат към нея.

„Но защо му е на НАТО тази маловажна от геополитическа гледна точка балканска страна?” – в искрено недоумение пита „Взгляд”.

Още тук обаче, в самата постановка на въпроса, личи типичното руско парадоксално мислене и огромният талант на тези хора първо да обърнат света с краката нагоре, а после да се изненадват, че всичко е толкова сбъркано. Четете Достоевски и ще видите колко е наистина характерно това поведение за тях.

Та и в случая – въпросът е искрен, но изключително тъп. Защото не САЩ или НАТО имат нужда да правят интриги, за да въвлекат Македония в своята орбита – Македония иска да стане член на НАТО и да има колкото може по-силна подкрепа от САЩ.

Разбираемо, де, такива понятия като суверенитет и самостоятелна политика от страна на по-малките държави в Руската империя не съществуват и затова дори журналистите не са подготвени да ги използват. На Балканите обаче по същия начин стоят нещата и с Албания, и с Черна гора, и с всички други, затова Русия болезнено подскача по своя балкански път, сякаш се вози в каруца с квадратни колела.

Изключение, разбира се, прави Сърбия. Тя е така замотана от собствени предразсъдъци и руски интриги, че настоява да сподели с всички останали европейци меката среда на баницата, наречена ЕС, без да се жертва да хапне и залък от твърдото крайче, наречено НАТО.

Изобщо не мога да си представя как сърбите си представят тази работа – че ще продължат да предоставят територията си за руски военни бази, докато в същото време налагат санкции на Русия като част от ЕС. Или как стават истински европейци, но едновременно с това продължават да участват и в руски, и в натовски военни учения.

Бедна ми е фантазията може би? Или тяхната е прекалено богата?
Но да се върнем на Македония. Според цитираният от „Взгляд” експерт Георгий Енгелгард от руския институт за славянознание, интересът на САЩ и НАТО към Македония е свързан с някакво си „стратегическо значение, което тя има заради Вардарската долина”. Тази долина пък е определена от него като „исторически транспортен коридор” и „важна комуникационна ос”.
Това е ниво на експертно мислене от Първата световна война, когато големият проблем е да няма кал по пътя, за да не затънат конете, дето теглят оръдията. Гаче ли някой в съвременния свят и при характера на съвременната война има нужда от колкото може по-равен път, та да не друсат тачанките.

Да, каквато им военната техника, такива им и мирните идеи.

Но фактът си е факт – точно с такива неандерталски идеи руснаците си обясняват част от процесите в съвременния свят. И на базата на това обяснение се опитват да направят света колкото може по-руски. Правят го по единствения начин, който умеят – като го заразят с вируса на неприятния си и опасен политически грип.

 

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: