РЕФОРМИ ПО ВРЕМЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО? НЕ, БЛАГОДАРЯ!

януари 7, 2018 at 11:17 am (Публицистика) (, , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ През 2018-та България за първи път поема ротационното председателство на Европейския съюз. Готова ли е страната да се справи с това предизвикателство, както и да посрещне множеството изненади и провокации на динамичния и опасен модерен свят – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, от вчера България официално е председател на ЕС. Може ли това да се приеме като форма на признание за дългия и нелек път, който страната измина през последните 11 години?

– Ако човек много иска да си намери повод за национална гордост – може и така да го изтълкува, Фили, но ако иска да бъде реалист – в това няма никакъв смисъл. България е член на ЕС от 1 януари 2007, а председателството се поема от различните държави за период от 6 месеца, така че просто сега дойде нашият ред. Това не е отличие за заслуги, дори не е форма на някакво особено доверие от страна на Брюксел, не е някакъв фетиш, с който да се ощастливим колективно. Председателството е до голяма степен рутинна политическа работа, която трябва да се свърши.

– В какво се състои тази рутинна работа?

– Имам чувството, че покрай подготовката на България, мнозина тук са с впечатление, че председателството включва главно настаняване на гости, осигуряване на места за срещи, мерки за охрана и сигурност на делегациите – предимно технически неща. Но всъщност основната работа на председателството се състои в изготвянето на списък с приоритети, по които ще работи Евросъюзът през следващите 6 месеца, съгласуването му с Брюксел и подготовка на почвата за реализацията поне на част от идеите. Веднага давам пример. Един от приоритетите на българското председателство е развитието на отношенията между ЕС и страните от Западните Балкани. Тази тема е същностна за Европа, макар че доскоро този интерес не бе така публично заявяван. Но точно на България се падна да играе важна роля за развитие на тези отношения в една съвсем нелека среда, пълна с напрежения и конфликти. Не мога да кажа със сигурност, мога само да спекулирам по темата дали София бе стимулирана към рязко повишаване на балканската си дипломатическа активност от Брюксел или Брюксел възприе и одобри българското намерение страната да се превърне в по-важен политически фактор в региона. Каквато и да е истината обаче, факт е, че досегашните стъпки на София се оценяват положително. И за това има солиден аргумент – те са добри едновременно за България, за  Евросъюза и за страните от Западните Балкани. Това е подход напълно различен например от онзи в някогашния Съвет за икономическа взаимопомощ, където страните от бившия Съветски блок гледаха само как да се надцакат една друга.

– Пламен, а какво може да спечели или да загуби България покрай позицията си на председател на ЕС?

– Според мен нито някакви големи загуби може да има, нито някакви големи печалби, Фили. Първото няма кой да го допусне, второто – не е нужно да се търси, а още по-малко – да се афишира. Да, във фините настройки на тази рутинна дейност, някъде в кулоарната дипломаци, има възможности страната да се докаже като диалогичен, предвидим партньор с добри идеи, колкото и относително да е това. Запазването на мярката при подобна „печалба”, е много важен момент, ЕС е деликатен механизъм от 28 държави, в който скромността наистина краси, а спечеленият авторитет лесно може да се обърне срещу теб, ако започнеш да се фукаш. В цялата работа има обаче и опции за провал, макар, както казах, не катастрофален, защото никой няма да те остави да стигнеш до там. Например провал може да се получи, ако страната – председател не съумее да потуши тлеещото напрежение по някои от най-щекотливите въпроси и допусне диалогът да се превърне в скандал. Такава конкретна опасност пред българското председателство е например темата за общата европейска политика по мигрантския въпрос, по който разнобоят е сериозен.

– Пламен, България казва, че е готова за председателството, но някои в Европа смятат за странно държава, подложена все още на мониторинг, да е председател на Съюза. Доколко резонни са техните възражения?

– Много би ми се искало, Фили, скептичните гласове, които се чуват и в Германия, и в Холандия, и в други страни,  да бяха просто гласове на завистници, на лобисти за чужди интереси срещу нашите или да подлежаха на друго подобно конспиративно тълкуване. Те обаче не са такива, а са изказвания напълно сериозни и честни. Те казват, че България, въпреки последните 10 години на непрекъснато упорито напомняне от страна на ЕС, все още не е реформирала съдебната си система, системата за борба с корупцията, както и дейността на правоохранителните органи. Да, на някои европейски политици с право им писна и започнаха да стават не толкова деликатни. „С право”, защото лошото в цялата работа е друго – че България не реформира тези ключови обществени сфери не поради неспособност, липса на пари или административен капацитет, а поради нежелание. Вътрешната съпротива срещу тези реформи е огромна. А ако трябва да съм съвсем точен – тя е равна само на нежеланието на коя да е власт досега реално да ги предприеме. Този парадокс европейските политици и наблюдатели не могат да възприемат и затова казвам, че те имат право и са напълно логични, когато казват – страна, която не се ръководи от общите правила, не може да управлява общите процеси. И наистина, това е все едно да сложиш някой първокласник за директор на училището, макар и временно. Но, все пак, ето ни начело…..

– Пламен, освен председателството, кои са другите предизвикателства пред България през новата 2018 година?

– Както стана ясно от току-що казаното,  Фили, реформите в сферата на правосъдието са ключови, защото те до голяма степен определят и истинското място на страната на европейската карта. Колкото по-бързо се направи реална, а не имитативна съдебна реформа, толкова по-бързо ще влезем в Шенгенската зона за свободно движение. Липсата на тази реформа се отчита като основна пречка за чуждите инвестиции, тоест, извършването ѝ ще има положителен ефект върху техния ръст, а оттам – върху цялата икономика. Този ръст напоследък май расте надолу, а очакванията за следващите три години са, че ще се закрепи на под 1 милиард евро годишно. Реалните, а не козметични реформи в други ключови сфери като здравеопазване и пенсионна система също са крайно наболели. По логика властта, всяка власт, има интерес да ги направи, защото те ще донесат политическа печалба, като създадат у масовия българин трайно усещане за облекчение на живота и движение напред. Защо обаче и тези реформи не стават вече толкова години, трудно ми е да кажа, Фили. Мога само да подозирам, че властта, всяка власт в България, май има някакви други, по-големи изгоди, които генерира пряко от липсата на реформи. Това е лоша новина, защото значи, че и през 2018 България само ще имитира дейност в тези ключови сфери. Така или иначе, това са само някои от основните проблеми, с които ще трябва да се справи страната през новата година, а за останалите вътрешни и външни предизвикателства ще говорим през следващата седмица.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: