De Profundis: ЗДРАСТИ НА ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО, СБОГОМ НА ИЛЮЗИИТЕ

януари 5, 2018 at 10:33 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/novini/balgariya/de-psrofundis-zdrasti-na-predsedatelstvoto-sbogom-na-ilyuziite

От началото на тази година България е председател на Съвета на Европейския съюз и мнозина, особено в самата Европа, се питат – защо.

Ами защото ни е дошъл редът, бе, граждани, просто е. Не е по заслуги. Нито е заради добродетели. Още по-малко – за да оправим Евросъюза, който е закъсал, горкият, и има нужда от преливане на здрав разум, житейска мъдрост и дипломатически умения.

Около това председателство има няколко мита, които трябва да се развенчаят.

Мит първи е, че председателството ще ни струва скъпо. Както винаги, и в този случай парите са нещо относително – на някои българи похарчените милиони ще им легнат скъпо, на други – евтино, а на трети ще им дойдат съвсем по размера на джоба. Да, сред странните свойства на парите не е само онова, че най-доброто им качество е тяхното количество. Помислете и за другия парадокс – кинтите, които за един са разход, за друг са приход. Особено сладко е да си онзи, който разходва чужди пари, а от тях получава свои. В този смисъл – колкото по-скъпо излезе председателството, толкова повече приходи, не мислите ли. Ако не – помислете, де.

Вторият мит е, че по време на председателството България ще управлява Европа. Ей сега ни паднаха, ще им разкажем играта, потриват ръце патриотичните оптимисти. Ще управляваме Европа, ама колкото клаксонът управлява автомобила.

За целта ЕС си има ЕК. А в следващите 6 месеца ние ще сме председател не на ЕС, а на Съвета на ЕС, важен орган, доколкото съгласува общите позиции по важните теми от европейския дневен ред, но не и място, където да развихрим управленските си умения и фантазии.

Нашата функция като председател е да създадем нормални условия, за да се съберат съответните министри, да си поговорят така, че взаимно да се чуват, да има кафе и закуски на пиш-паузата, да се напишат и подпишат протоколите от срещата – такива неща. Най-важното, което не трябва да допуснем, е някоя партньорска държава да се скара с друга фатално. Нали помните Бай Ганьо: „Като кажа така фф…..ф…..атално, сякаш фащам някого за гушата”. Та казвам, че трябва тънко и дипломатично да се опитаме не да създаваме, а да тушираме противоречията и да намираме разтегливи формули, за да ги опаковаме като общи позиции. Но няма как да командваме, да се разпореждаме, да хайдутуваме или други магарии да правим.

Третият мит е, че някои приоритети на българското председателство като единството на ЕС, Брекзит, мигрантската криза, финансовата рамка на съюза, реално ще зависят по какъвто и да било начин от нас. Всъщност „българските” приоритети в случая са европейски, просто развитието им съвпада по време с нашето председателство – не ние сме ги измислили и няма ние да ги решим. В тези най-важни посоки дори няма да ни оставят да сътворим някоя глупост, ако сме чак толкова тъпи, та да се опитаме.

Това веднага стана ясно от поредния, но вероятно не последен, могъщ български гаф по другата ключова тема – „санкции срещу Русия”. Един ден министър Лиляна Павлова казва за ТАСС, че България ще постави като приоритет на председателството отмяната на европейските санкции срещу Русия, на другия ден сама излиза да се опровергае по българския телевизор, като заявява, че „по време на председателството ни въпросът за санкциите срещу Русия няма да бъде повдиган”.

Предполагам – не, направо бих се обзаложил, че между двете взаимно изключващи се изявления, Лиляна Павлова е имала недвусмислен и вълнуващ телефонен разговор, ако не със самия Брюксел, то с някой, който знае Брюкселите що значат.

Другата възможност е ТАСС, любимата на цял свят агенция за руска хибридна война, за пореден път да манипулира изявление на български министър или директно да лъже. Но ако е така, къде е острата реакция от страна на Лиляна Павлова спрямо ТАСС? Бих очаквал тя да обясни какво точно е казала, за да схване наивната българска публика как точно руснаците лъжат. Но такава министерска реакция няма, което ме навежда на мрачни мисли.

Моята мрачност по темата „санкции срещу Русия” обаче не е от вчера. Преди няколко месеца във Варшава и премиерът Борисов, и президентът Радев, наблегнаха на това колко добре би било въпросните санкции да отпаднат и казаха, че по време на председателството си България трябва да работи за това.

Точно във Варшава да фффанат да говорят такива фффаталности, моля ви!

На всичкото отгоре пък сега, в новогодишното си обръщение, президентът Радев не обели и дума за никакво председателство, приоритети, ЕС, НАТО и другите основни български надежди и възходи, предвидени за през 2018. Този тип май наистина си живее в свят от празни мисли на един празен човек, но без дори намек за някаква чувство за хумор.

Господи, опази ме от възможността да попадна дори за миг в главата му. Но как да стане това, след като той е глава на цялата ни държава…..Но най-лошото, че никой от нас не знае какво е готов Радев да ни причини, като на някой най-висок европейски форум в София изръси някаква поредна антиевропейска глупост.

Щото той Крим не прощава – като е бил руски веднъж в главата ти, си остава руски завинаги, нали, независимо дали си само кандидат-президент или си станал вече цял президент.

И нищо, че Петро Порошенко онзи ден заяви очакването на целия украински народ по време на българското председателство да се засилят не само политическото асоцииране и икономическата интеграция, но и подкрепата за възстановяване на териториалната цялост на Украйна от страна на ЕС. Ама аз не съм чел тия работи да ги има записани някъде сред приоритетите на председателството ни – или бъркам.

За сметка на това, както става ясно, четвъртият мит гласи, че ще оправим Западните Балкани, тоест, ще дадем своя огромен принос в процеса на интеграция на страните от региона към ЕС.

Е, теоретично погледнато, би било хубаво България да има такава тежест пред европейските партньори, а дипломацията ни – такива умения и добри идеи, че да можем да си покажем поне върха на носа в решенията по въпросната тема. Но не е такъв случаят и няма защо да се напрягаме. На всичкото отгоре, ние не сме и най-добрия пример за напреднала /и напредничава/ европейска държава, който да ги вдъхнови – икономически сме на същото ниво като тях или дори по-зле; политически сме напълно подвластни на популизма и руските интереси; защитата на демокрацията, спазването на гражданските права, търсенето на истината и справедливостта, не са сред приоритетите на нашата правоохранителна и правораздавателна система, а институциите ни като цяло се крепят на простия факт, че няма кой да ги духне, за да се сринат върху собствената си некадърност и корумпираност.

Но, да, времето на българското председателство се оказа подходящ момент Европа да се обърне към Балканите. Брюксел май най-после разбра какво гласи Русия тук и сега сякаш се готви за нов етап в текущата стратегическа битка за влияние. С помощта на София.

Въпросът е дали и доколко София наистина е готова да участва в подобна битка на страната на Европа?

Да, подписването на договора за приятелство и сътрудничество с Македония е стъпка в правилна посока. Поредицата балкански срещи по важни въпроси от взаимен интерес, както и уредената вече балканска среща на върха в София като кулминация на нашето председателство, също са добри стъпки. Въпросът е кога кукловодите от Москва ще скръцнат със зъби на тукашните си кукли – а, стига, де.

Не бива да се залъгваме също, както мнозина правят, че ако нашето председателство мине добре, ако сме достатъчно послушни и примерни, Европа изведнъж ще стане много по-готова за приемането ни в Шенген и Еврозоната. Както често ни повтарят разни европейци, но ние сякаш не искаме да чуем, решението на този въпрос зависи всъщност не от европейската, а от българската готовност.

Ако питате мен, прави са холандските, германските и другите, които казват – колкото и добре България да охранява външната граница на Евросъюза, ако нейната полиция, прокуратура и съд не охраняват вътрешните граници на закона, човешките права, свободата и демокрацията, значи страната не е готова за нищо.

И са прави също, че не може да влезеш в клуба на най-богатите, ако си беден – каква е ползата за теб самия, ако постоянно ще се червиш, че не можеш да си платиш не само всекидневния масраф, но и членския внос дори.
Така че, призовавам ви, граждани – наистина да кажем здрасти на председателството, защото, въвлечени в подготовката и провеждането му, имаме шанс да станем повече европейци, отколкото сме в момента. Но да кажем и сбогом на илюзиите, че ако сами не си помогнем в своя европейски напредък, някой друг ще го направи.

 

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: