2017 – ПОВЕЧЕ МИНАЛО ИЛИ ПОВЕЧЕ БЪДЕЩЕ /част втора/

декември 30, 2017 at 8:19 am (Публицистика) (, , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ През 2017 година светът се промени значително, а тази промяна неизбежно засяга и България. Кои са най-важните събития, които определят и ще продължат да определят облика на новия свят, към който изглежда сме се запътили – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, към по-добро или към по-лошо се наклониха везните на света през 2017?

– Много ми се ще, Фили, като главни събития на 2017 да можехме да обсъдим с теб например факта, че великият британски физик Стивън Хокинг навърши 75 години и продължава да мисли и работи, въпреки десетилетната си борба с безумната болест. Или да отбележим 40-годишнината от появата на първия филм от „Междузвездни войни”. За съжаление, трябва да говорим за не толкова вдъхновяващи неща. През тази година в света станаха промени, чиито последствия ще се развиват още дълго и не знам дали ние с теб ще доживеем наистина да разберем дали техният плод е повече горчив или повече сладък. На първо място имаме темата Северна Корея, тоест, появата на нова ядрена държава, при това държава непредвидима, а често и безумна в своето предизвикателство към света.

– Пламен, някои смятат, че Северна Корея е твърде далече, за да засяга България, независимо от това ще има ли конфликт на корейския полуостров или не. Ти обаче поставяш темата на първо място. Защо?

– Причините са много, Фили. Първо, не е вярно, че севернокорейските ракети не ни засягат, защото не могат да ни достигнат. Неотдавна от централата на НАТО в Брюксел съобщиха, че Пхенян вече може да нанесе ракетен удар върху европейска територия. За момента изглежда става дума за страните в северо-източния край на Европа, например Балтийските държави. Но да не забравяме, че ударът върху една европейска и натовска страна означава атака срещу всички и ние не можем да се измъкваме от отговорностите на своята солидарност. Освен това, тъй като северно-корейците, с помощта, както се смята, на Москва, не спират да развиват ракетните си технологии, то много скоро те ще могат да ударят пряко и България, а нищо чудно и Брюксел. Какво правим тогава – ходим да се молим на Ким Чен Ун да не ни удря, че ще ни заболи, така ли? Втората причина да смятам корейската ракетно-ядрена заплаха за централна световна тема е фактът, че с поведението си Пхенян не просто отправя предизвикателство, а руши целенасочено принципите, върху които опитва да се крепи международната общност. Третата причина е проява на лек егоизъм от моя страна. Имам предвид, че заплахите и дрънкането на оръжие от страна на другаря Ким в Далечния Изток, силно отклоняват вниманието на САЩ от решаването например на жизнено важния за Европа, а в частност и за България, проблем в Украйна. Това вероятно е и една от целите на голямата корейска аларма, чиито произход всъщност не е оригинално корейски, там истинският проблем не е между Пхенян и Вашингтон, а между Москва и Вашингтон. Кризата около Северна Корея може да бъде решена буквално за минута, ако Русия – и Китай, но най-вече Русия – наистина скръцнат със зъби на своя корейски политически приятел Ким. Но може всичко да има невероятно тежки последици, ако Ким още известно време бъде оставен да се превърне в заплаха дори за самите си кукловоди и да престане изобщо да ги слуша.

– Според някои анализатори евентуалният конфликт, предизвикан от Северна Корея, може да доведе до Трета световна война. Доколко е сериозно това според теб?

– Не е само Северна Корея, Фили. Неотдавна четох анализ на Робърт Фарли, експерт по проблемите на сигурността, публикуван в списание The National interest. Фарли сочи пет точки, където наличните конфликти могат да доведат до световен катаклизъм – Северна Корея, Тайван, Украйна, Турция и Персийския залив. Изглежда този анализ е писан преди президентът Доналд Тръмп да обяви преместването на американското посолство от Тел Авив в Йерусалим, с което фактически призна града за столица на еврейската държава, въпреки неистовия арабски натиск Йерусалим да остане разкъсан между Израел и тъй наречената Палестинска автономия. Развитията там тепърва предстоят, но съм сигурен, че ако бе дочакал решението на Тръмп, Робърт Фарли щеше да прибави и Йерусалим към петте най-опасни точки на света. Проблемите навсякъде са наистина сериозни, а, на всичкото отгоре, три от тези конфликтни точки са много близо до България, дори чисто географски. Аз все пак мисля, Фили, че нещата леко се преекспонират и дори някъде да се стигне наистина до горещ конфликт, той ще остане в сравнително ограничени рамки. Все пак по-добре е покрай Нова година да кажем по една молитва, всеки на своя бог – ако не помогне много, то поне няма и да попречи.

– Пламен, а как стояха нещата през тази година с развитието на Европейския съюз, чиято стабилност изглежда разклатена по един или друг начин?

– Ударите върху Европа се сипят един през друг, Фили, а засега, въпреки декларациите на водещите брюкселски политици, ми се струва все още трудно да се каже дали те ще стимулират или ще разрушат европейското единство. Положителен изход от вътрешния раздор, предизвикан от хаотичната мигрантска политика на Брюксел, все още не се вижда. Брекзит е друг тежък воденичен камък на европейската шия. Преговорите за това вече цяла година са на фаза предварителна размяна на мнения, а идеята на премиера Бойко Борисов, че България по време на своето председателство, ще изиграе важна роля в процеса, са просто нелепи и смешни. Да не забравяме случилото се в Каталуния. Със затихването на острата фаза на каталунския сепаратизъм, новините от Барселона попресъхнаха, но като цяло процесът изобщо не е приключил, нещо повече, в Европа има предостатъчно подобни огнища, чието разпалване може да нанесе непоправими щети. През изминалата година голям проблем за ЕС се оказаха и отношенията със Съединените щати при президента Доналд Тръмп. Този въпрос засега се замита под килима и не е обект на сериозни анализи. Изглежда по типичен брюкселски маниер той е оставен настрани да не пречи и да отлежи малко, а в момента се действа на парче – това решение на Тръмп подкрепяме, онова – не. Пък отделните държави да водят своя политика по въпроса, тъй като няма обща. В края на краищата обаче, ще дойде момент, когато такава обща политика ще трябва да бъде изградена, не може да се разчита на това, че непредвидимият по европейските стандарти Тръмп може да бъде споходен от внезапен импийчмънт в самите САЩ. Или че ще загуби следващите избори и няма да изкара повече от един мандат. Разбира се, най-голямото външно предизвикателство пред целостта и развитието на положителните процеси в ЕС продължава да бъде Русия. Това е така поне от 2014 година, откак Кремъл анексира Крим и подкрепя сепаратизма в Източна Украйна. За това време някои европейци вече толкова свикнаха с руската заплаха, че, вместо да мислят как да я неутрализираме,  започнаха да мислят как въпреки заплахата да си сътрудничат с Москва. В челните редици на този вид европейски мислители са и всички най-влиятелни български политици, което е изключително лоша новина – не толкова за Евросъюза обаче, колкото за самата България.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

%d bloggers like this: