2017 – ПОВЕЧЕ МИНАЛО ИЛИ ПОВЕЧЕ БЪДЕЩЕ

декември 23, 2017 at 7:09 am (Публицистика) (, , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ За България изтичащата 2017 година започна с нов президент и предсрочни избори, а завършва с очакване страната да председателства ЕС в следващите 6 месеца. Повече минало или повече бъдеще има в българската 2017-та – темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, има ли дума, която може да охарактеризира еднозначно изтичащата година за България?

– Колкото хора, толкова и думи, Фили. Колегите от Дарик радио например попитаха президента Румен Радев коя е неговата дума на годината и той отговори „борба”.

– Защо „борба”, с какво толкова се бори българският президент, който по Конституция е повече представителна, отколкото функционална политическа фигура?

– Според мен основната му борба през годината беше на първо място със самия него. Румен Радев е човек, дошъл в политиката от армията и трябваше да се пребори както с рефлекса да изпълнява заповеди, така и с личното си политическо невежество и несръчност. Той надали смята така, но това му личи дори след цяла година опити за промяна. Чак после всъщност идва онова, което Радев има предвид като говори за „борба” – опитите му да намери истинското си място на върха на българската политика. Там духа силен вятър и никой не отстъпва реална власт просто така, само защото си спечелил някакви си избори, пък били те и президентски. Съвсем конкретно, през 2017 Румен Радев, освен важната вътрешна, трябваше да проведе и важни външни битки. Първо – със своя съветнически екип, който, поне отначало, няколко пъти го вкара в големи каши заради непремерени изявления и неподходящо поведение. Втората му битка май беше с вицепрезидента Илиана Йотова, сложена от БСП на този пост, за да контролира и напътства Радев. Третата битка беше точно с БСП, партията, която го издигна и която продължава да чака от него повече да слуша и по-малко да мисли и действа сам. Радев правилно се опитва да се еманципира от тази партийна опека, но и много внимава да не скъса изцяло връзката си с левицата, защото тогава ще остане сам срещу ГЕРБ. А точно с управляващата ГЕРБ е всъщност неговата най-тежка битка. Както е известно, Бойко Борисов трудно понася политическа конкуренция, затова партията му активно неглижира президентските действия и изобщо фигурата на президента. Така че, Фили, макар да не му съчувствам, напълно разбирам защо Румен Радев си е избрал думата „борба”, за да охарактеризира изтичащата година.

– А коя е думата на премиера Борисов, знае ли се?

– Бойко Борисов пак се изхитри да бъде капак на всички, като използва не една, а две думи. Неговите са – „мир” и „Балкани”.

– Какво означава това, какво е посланието тук?

– Първо да припомня, Фили, че това е третото правителство, на което Бойко Борисов е премиер – рекорд в най-новата българска история. Той се върна на власт след поредни предсрочни избори, които бяха едно от важните вътрешно-политически събития през 2017. Въпреки, че ГЕРБ отново получи най-много гласове обаче, те отново се оказаха недостатъчни за самостоятелно правителство и трябваше да се прави коалиция – нещо, което не е добра новина при недиалогичния маниер, по който се твори политика в България. Но този път, вместо с малките десни партии, които изобщо не попаднаха в Парламента, ГЕРБ се коалира с три леви, псевдо-националистически и проруски ориентирани формации. ЕС преглътна това положение доста лесно, което е поредното доказателство, че популизмът и политическата безпринципност не са само български, но и общоевропейски проблем. Да, засега тези иначе кресливи партии кротуват и не показват крайно нелицеприятния си характер. Е, не се размина без дребни скандали заради появата на уж майтапчийски снимки на техни хора с нацистки униформи. Като цяло обаче засега са кротки, вероятно сделката е такава – влизате в управлението, но не показвате магарии. Иначе, както обича да заплашва понякога Бойко Борисов, „веднага подавам оставка и свиквам нови избори, пък тогава да видим”. Припомням всичко това, Фили, защото то оформя всъщност една от малкото линиите на относителен мир в българската политика през последната година. Може би това има предвид Бойко Борисов – иначе изборът му на думата не би изглеждал особено правилен.

– Може би премиерът има предвид факта, че на фона на динамичните конфликти наоколо, България остава все пак сравнително спокойна?

– България е спокойна само привидно, Фили. Има все повече данни, че всъщност тук се водят поне две истински, сериозни, задкулисни войни. Първата е войната на моделът, наречен КОЙ, срещу всички останали, тоест, войната на мафията, начело с висши политици и магистрати, срещу целия български народ и националните интереси на България. Втората е хибридната война на Русия. Както и другаде по света, тази война на Кремъл е многоцелева и многоизмерна, но специално тук основната ѝ цел е да се поддържа постоянно високо ниво на напрежение, за да може да се прокарват по-добре руските интереси не само в България, но също на Балканите и в Европа.

– Пламен, спомена „Балкани” – втората дума, с която премиерът Борисов характеризира отминаващата година. Какво значи това?

– Борисов визира усилията на българската дипломация за по-сериозно присъствие в балканските дела и за засилване на българското влияние в нашия размирен регион. За целта най-после бе подписан отдавна отлаганият договор за приятелство и сътрудничество с Македония, което наистина е сериозна стъпка за разплитане на старите балкански политически възли. България засили влиянието си в Албания, като обеща подкрепа за членството на страната в ЕС, същото се предприема сега и спрямо Черна гора. През лятото тук се проведе балканска среща на върха между премиерите на България, Румъния, Гърция и Сърбия, които разгледаха наистина важни въпроси за трансграничното сътрудничество. После българският външен министър направи голяма совалка, за да подготви  почвата за провеждане през май 2018 в София на обща балканска среща на върха. Това ще бъде кулминационна точка на българското председателство и неслучайно темата „Балкани” е записана като приоритет в програмата на председателството, тоест, България има и ясната подкрепа на Европа за тази своя активност. Активността при всички случаи трябва да се приветства, Фили, въпросът, който ме тревожи е – има ли страната ни капацитетът да стане истински авторитет на полуострова. Проблемът е, че България продължава да бъде икономически и институционално най-слабата европейска държава, а в редица отношения изостава в развитието си и от държави, които не членуват в Евросъюза. А, както се знае отдавна, слепец да води слепеца не е най-добрата възможност някой наистина да стигне там, където отива. 

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

%d bloggers like this: