De Profundis: СОЦИАЛИСТИ С ПЛОСКИ МОЗЪЦИ ЩЪКАТ ПО ПЛОСКАТА ЗЕМЯ

декември 8, 2017 at 3:28 pm (Публицистика) (, , , , )

 

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-sotsialisti-s-ploski-mozatsi-shtakat-po-ploskata-zemya

Чудя се аз напоследък, граждани, откъде идва все по-силното страдание на българина от ниското качество на частния му живот, при положение, че в общодържавното си битие постоянно бележим нови ръстове и достигаме висоти – а то проблемът бил в сериозното намаление на пиячката.

Както съобщава Евростат, за последните 10 години в България домакинствата са намалили харчовете за алкохол с 0.5 пункта и са паднали до 1.6 процента от общите разходи – колкото всъщност е средното ниво за Европа.

Срамота! Да се превърнем ний, гордите балкански левове, в жалки европейски средняци, да бъдем давани за положителен пример на все по-голяма умереност в пиенето…..по-добре да не бях прочел таз статистика горчива.

Особено болезнена става работата, като се видят държавите, които са далеч преди нас в класацията по относителен дял на разходите за къркане. Айде, за балтийците републики и другите братя източноевропейци – разбирам, поне донякъде, те имат рани от времето на комунизма, които трябва да се лекуват. Обаче много ме заболя, че отстъпваме чувствително в пиенето дори на Люксембург.

Тия там явно добре се прикриват – малка държавица била, кротка и незабележима една такава, без много кръчми на глава от населението, пък тихомълком очевидно смучат като смоци.

Сега ще ви светна обаче защо болката и завистта ми в случая са наистина големи. През 2016 година Люксембург има реален БВП на глава от населението около 13.5 пъти по-голям от българския. Не ви лъжа, всеки може веднага да види данните. Те са на нашия Национален статистически институт и показват следното: България – 6 000 евро на калпак, Люксембург – 81 700 евро.

След като средният българин отделя на година средно 1.6 на сто от тези пари за алкохол, това означава, че номинално харчи  96 евро или, закръглено, купува си към 20 бутилки средно качество водка. Докато средният гражданин на Люксембург, дори при същото ниво на разходи, би си купил…..270 бутилки водка.

Не е честно! Ама хич!

Но това не му стига на късметлията от Люксембург и той харчи дори  още по-голям процент от доходите си за алкохол в сравнение с нас. Ненаситна работа – направо не искам да им видя сметката, защото се страхувам, че люксембургци ще излязат най-ненаситните пияндета в света.
Ама как при това положение на недостатъчно пиене ние, българите, да сме доволни от живота?

Обаче има как, граждани, ще бъдем по-доволни, помнете ми думата – всеки момент ще започнем да ставаме все по-доволни, докато постигнем ниво на пълно задоволство още преди следващите европейски избори през 2019.

Някои се подиграват с идеята, че това може наистина да се случи, но онзи ден то за пореден път ни бе обещано от най-високо място. Имам предвид уверението, че занапред такива очевадни различия между бедността на България и богатството на Люксембург в Европейския съюз няма да бъдат допускани – разбира се, ако се реализира смелият „ляв екшън план за реконструкция на Европа”, обещан на ляво европейско сборище в Лисабон лично от лидера на Партията на европейските социалисти, другаря Сергей Станишев.

„Искаме Европа да бъде обединена – без скорости, без бюджетни ограничения и без социално неравенство” – каза чутовний тоз лидер пред съмишлениците си от Съвета на ПЕС. И те му ръкоплещиха.

Забелязал съм, че май не само в България, но и навсякъде по света, левите другари са доста шумни, палят се, глаголстват, ръкомахат и ръкоплещят разгорещено винаги, щом искат нещо от другите и очакват нещото наистина да им се даде. Ошумуляват се и гледат като мишки в трици само в редките случаи, когато стане дума те самите да дадат нещо на някого. Или поне да препоръчат по начин реалистичен откъде другите да вземат онова нещо, за да им го дадат на тях.

В случая обаче не е съвсем така. Другарят Станишев изглежда си е взел отнякъде поука. Дето се вика, може и да я откраднал от някой по-умен от него социалист, но от изказването му личи, че вече не обещава с лека ръка, а с тежка – поне що се отнася до желанието за „Европа без бюджетни ограничения”.

Според мен този израз означава да се запази, а ако може – да се увеличи безкрайно, щедрото пилеене на пари от страна на ЕС, за да има с какво да се препитават левите хрантутници по места, зер на тях парите от Москва напоследък изобщо не им стигат. Кремъл е ударен от санкции, затова няма пари да финансира щедро всеки михлюзин поотделно, а започна да ги раздава и доста по-целенасочено, даже да държи сметка за реално свършената насреща работа. Така че без европейските пари местните левици ще залинеят и другарите в тях ще се разбягат.

За да не стане този Апокалипсис, другарят Станишев предлага да се запазят и след 2020 кохезионната и земеделската политика на ЕС, а необходимите за пилеене средства да се вземат от „данъка върху финансовите транзакции и данъка върху големи компании като „Гугъл” и „Фейсбук”.

Ето ви истински социалист в мислене. И в действие.

Този човек не предлага как да стимулираме ние, европейците, измислянето на нещо по-умно от американските глобални мрежи. Той не развива идеята как ефективно да се стимулира високо технологичния бизнес в Европа. Той не дава акъл как да се вдигне нивото на европейското образование и да се премахнат многобройните дисбаланси в него.

Не, той е големият гявол, който измисля откъде Европа да намери нови дойни крави и как да издои и ограби млякото им. А като спрат тези да дават мляко, все отнякъде ще изскочат други глупави крави, които да издоим – това е типичната социалистическа логика.

Но, както казах, в случая все пак трябва да сме благодарни, че другарят Станишев изобщо се е замислил и предлага нещо. Защото по другите два стълба от смелия си „екшън план” той просто изисква – някой друг да му мисли как да изпълни изискванията.

По отношение на Еврозоната например, Станишев настоява „да има социална и икономическа конвергенция и да няма държави извън нея”.

Ами да има, де, ама няма! И, добре – да няма, ама има! Те тия неща с конвергенцията не стават с декрети и настояване, а с мислене, добри идеи и ефективни закони.

Идеята как всички се шмугваме в Еврозоната, независимо от степента си на готовност, от желанието или нежеланието си, независимо от всичко – само равенство да има, също е типично социалистическа. А че този тип равенство вече го живяхме и видяхме какви поражения нанася на хората и обществата – на Станишев не му пука. Той знае, че в Европа има още наивна публика, която да се манипулира, като ѝ се нарисуват сладки привидности на една ръка разстояние.

Така, де – само влизаме всички в еврозоната и паричните потоци потичат от чешмите. Падат от небето. Растат по дърветата. Няма значение откъде, ще текнат, щом Станишев и ПЕС ни уверяват.

Най-лошо, естествено, е положението с идеите на европейските социалисти в социалната сфера. Имам предвид заявката на Станишев, че „единственият път за реформиране на Европа, е тя да стане наистина социална”.

Красота. Ние ще наливаме още и още пари в продънените джобове на онези, които не искат да си мръднат пръста – да се образоват, да си потърсят работа, да измислят нещо умно, да развият собствен малък бизнес, да отглеждат домати в двора. Че нали горките социално слаби хора трябва да си купуват редовно и в достатъчни количества алкохол и марихуана, да се пребиват по футболните стадиони или да се превръщат в ислямски терористи, защото гадното несоциално, капиталистическо и експлоататорско европейско общество не им дава достатъчно, не ги обича, отхвърля ги, не ги милва всекидневно по главичката…..

А после същите тези хора още и още ще гласуват за нас, за да могат да настояват за още и още пари – пак пред нас, а ние – пред онази Европа, която изкарва парите.

Ай стига социализъм, бе, другари, то вярно, че Европа е богата, ама като харчи безмерно под вашето мъдро ръководство, ще затъне – каквато тенденция всъщност вече се очертава.

Още по-ясна е тази тенденция заради възможността германските социалдемократи пак да гушнат мама Меркел и с великите си идеи да продължат да безчинстват не само в немската, а и в общата ни европейска политика. Но кой, мислите, отиде в Берлин, за да окаже неоценима помощ на Мартин Шулц при взимането на това съдбоносно решение? Познахте – неговият приятел и политически длъжник Сергей Станишев, човекът, чиито идеи за развитието на Европа са толкова дълбоки, колкото дъното, което БСП удари при него като партиен лидер, а България – при него като премиер.

Цялата тази работа, граждани, ми прилича на обществото, наречено „Плоска Земя” – хора, които вярват, че планетата ни всъщност е плоска като тепсия, а властите, кой знае с каква тъмна цел, крият тази истина от обикновените люде. На тия мислители, освен Земята, вероятно са им плоски табаните, задниците и челата.

Левите в България, а и в Европа обаче, все пак ги надминават малко – както личи от екшън плана на другаря Станишев и целия ПЕС, на тях са им плоски и мозъците.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: