De Profundis: СОЦ-БУТАФОРИЯТА НА ПОРЕДНОТО КОНГРЕСНО СБОРИЩЕ

ноември 1, 2017 at 10:59 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-sots-butaforiyata-na-porednoto-kongresno-sborishte

Другарката Корнелия Нинова взе еднолично властта в БСП и по този начин направи огромна стъпка към превръщане на партията в лидерска.

Доколкото схващам, а и както признават „знакови фигури” от тъй наречения соц-елит и многобройните цвъртящи около тях политологически и журналистически врабчета, това е основният резултат от току-що приключилото поредно заседание на поредното соц-сборище, наречено пореден конгрес. Всичко останало са само упражнения по соц-стил и жалки опити да се пробута на и без това ошашавената публиката претоплена манджа от миналия български соц-век, която вони на мръсни войнишки партенки, упорито киснати в бебешко ако.

Голяма смешка. Да, от много години вече тъй наречените социалисти тръбят, че точно те са най-демократичната партия в България, защото при тях винаги има вътрешна опозиция – подтекст: с която никой никога не се саморазправя, както се правеше в стари времена – и която чинно получава думата за изказване на всеки божи партиен форум. Изключително демократично, нали? Да вземем за пример само вечният вътрешен опозиционер Янаки Стоилов…..

Е, добре, де, да не го взимаме точно него за пример, защото, щом чуе името му, дори най-тъпият страничен наблюдател схваща, че, освен номиналното съществуване, другата основна характеристика на тази прочута соц-опозиция е способността никой в партията никога да не се съобразява с нея, а само да я търпи за демократична парлама – което ще рече – за благообразна привидност.

С други думи, вътрешната опозиция в БСП досега беше нещо като витрината, наречена ГДР, през епохата на твърде развития съветски социализъм. Никой не искаше да купува изложените на тази витрина консерви с надпис „От пиле мляко”, защото всички знаеха, че кутиите всъщност са пълни с отровна плюнка от дърт птеродактил.

Сега обаче и таз витрина се счупи – също като оназ…..Но млъкни, сърце!

Така или иначе, радостен факт в общия ни живот е, че занапред БСП не ще може пак да съчинява и да ни пробутва досадни оди за своята демократичност, защото и тя вече е „нормална” лидерска партия, каквито са всички останали в България.

Това означава, че оттук насетне и другарката Нинова, също като другаря Доган, ще може да се надува, надува, надува, а след като величието ѝ нарасне до подходящата степен – да си построи собствени соц-сараи, от които да властва над душите и сърцата на хората чрез умствени мускули. Или каквито други мускули притежава.

Обаче май на никого в тази страна не му пука от простейший факт, че цялата работа с „нормалните” лидерските партии е напълно ненормална, че ако целият политически живот на дадена територия се състои само от тях, значи имаме налице пълна победа на популизма и простотията над политиката и разума.

На другарката Нинова, естествено, също не и пука, тя има по-висши цели.

Например висшата цел да обича неистово Русия – нищо, че Русия напоследък май не ѝ отвръща с взаимност. В соц-средите рецептата за преодоляване на този проблем е отдавна известна – ако Москва се мръщи на слугинската ти любов, трябва да я заобичаш дваж повече и току виж се усмихне отново. Ако пак се мръщи, слугуваш любовно три пъти по-ентусиазирано…..и така до края на света, както се пееше в онази прочута соц-песен.

Пред другарката Нинова стои също висшата цел да нахрани с власт и пари новите поколения хрантутници, които напират изотдолу, откъм недрата на соц-партията, и се мъчат да пробият дебелата черупка на яйцето, охранявано от старата гвардия.

Не, че старата гвардия седи с пушки да варди яйцето от напора на младата, де – тя вече няма нужда точно от пушки, защото държи в ръце началото, средата и края на всички непресъхнали досега парични потоци, които гравитират и потъват в черната дупка, наречена БСП. Паяжината е далеч по-силно оръжие от пушките. Е, ако чак толкова се налага, и пушките може да извади старата гвардия, то нали затова борбата, както казват, е епична…..

Но другарката Нинова в тази борба май заема позицията на младата гвардия. Знае хитрата сврака, знае-е-е-е – и другарят Сталин заложи на младата гвардия навремето, затова спечели. А другарят Живков, при цялото ни демонстративно корни-соц-уважение към светлата му памет, не направи така и загуби…..

Интересно и поучително е обаче и друго – да се проследи как на последното соц-сборище целта за завземане на цялата партийна власт еднолично от другарката Нинова се прикриваше с развиване на дълбокомислени теории, издигане на кухи лозунги и поставянето на безсмислени общопартийни цели.

И тъкмо ми е паднала сгода, да попитам – абе, хора, някой учи ли ги специално тия типове как се правят политически хватки, след като влязат във властта и заемат даден пост, или на тях си им идва отвътре. Защото си давам сметка, че аз например не бих могъл да бъда партиен лидер – ще ми тежат на кариерата неща като лична съвест и обществен морал, консервативното разбиране за нуждата от предвидимост и поне малко почтеност в политиката, разумното изискване като индивиди и общество да се придържаме колкото може по-близко до здравия разум, такива глупости…..

Най-лошото обаче е, че димната завеса за прикриване на основната конгресна цел всъщност се пуска от другарката Нинова абсолютно некадърно и въпреки това ефективно – и то не само пред невинната широка публика, но и в самите висши партийни среди, които иначе прекрасно знаят каква игра се играе.

Да вземем например средношколските упражнения на Нинова по темата как лошо управлява ГЕРБ. Не, че ГЕРБ управлява добре, но устатата иначе соц-харпия в случая не успява дори да артикулира по нормален начин проблемите – по две причини.

Първо, тя, както, впрочем, и цялата ѝ партия, нямат най-малка представа за истинските нужди и истинския дневен ред на българското общество. Те толкова отдавна играят политическата игра в интерес на чужда сила, че това им е втора природа. Според мен дори не могат да бъдат обвинени от прокуратурата, че съзнателно вредят на България в полза на Русия – защото го правят напълно несъзнателно.

Втората причина е, че в главите на соц-елита, вместо реална, стройна, принципна, подплатена с идеологически издържани тези критика, стои една мантра – че някой, в случая ГЕРБ, но в предишни случаи друг, ги държи настрани от благините на властта, не им дава достатъчно тлъсто парче от примамливия властови салам, плод на разпаленото им от мерак въображение.

Другата смешна част от конгресните соц-брътвежи на Нинова е заклинанието как ей сега ще поискаме страшен вот на недоверие, ще го спечелим, ще бутнем Борисов да се търкаля надолу, а ние на върха ще се кълчим доволно. Чрез което ще спечелим бъдещите извънредни избори.

Няма да стане, защото няма как да стане. Причината не е само, че досега в България, въпреки многобройните опити, никакъв вот на недоверие никога не е успявал. Да, веднъж с вот бе свалено правителството на Филип Димитров, но това беше вот на доверие, поискан от самия него. Истината е, че в момента управляващата коалиция, колкото и да е странно, е стабилна. Утре по някакъв дори най-идиотски повод това може да се промени, но днес е факт. Друга тема е дали това е добре или зле за България – сега не коментирам това. А и не искам да подарявам на другарката Нинова критични аргументи, които тя очевидно няма откъде да вземе, освен най-интелектуално да открадне.

За мен обаче в поредния конгрес на БСП най-смешно и жалко бе поредната порция уверения, че партията има идеи и потенциал да управлява.

Това заклинание бе измислено още от другаря Луканов през 90-та година. Когато първото му правителство се провали с гръм и трясък, той поиска да състави второ, като разпалено твърдеше, че има идеи и потенциал. В резултат, вторият му кабинет бе пометен от истински всенароден гняв, бликнал по улиците – но мантрата остана. Със същия печален резултат я използваха и Жан Виденов, и Сергей Станишев, и Пламен Орешарски, Георги Първанов и покойният Николай Добрев не можаха да я използват, просто защото се опитаха да я пробутат много скоро след катастрофата Виденов…..

А сега другарката Корнелия пак я повтаря. И пак.

Ами да беше изложила набързо поне три от новите си идеи за по-добро управление на България или да беше назовала някои от новите, некорумпирани и компетентни партийни лица, които ще ни управляват, та да разберем за какво иде реч. Не би. Не ги излага, защото знае, че соц-бутафорията отдолу веднага ще лъсне и ще изложи самата другарка Нинова.

Но това всъщност вече не е обикновено излагане, граждани, това е поредното същинско оливане на нашите любими социалисти. Те смятат, че всички имаме къса памет и не помним делата им. И смятат, че всички имаме плитък ум, та не разбираме какво пак ни кроят.
Честно – писна ми от техните простотии. А на вас?

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: