De Profundis: РЕФЕРЕНДУМЪТ В КАТАЛУНИЯ – ВРЕДЕН ЗА ЕВРОПА, ВРЕДЕН ЗА БЪЛГАРИЯ

октомври 6, 2017 at 11:51 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-referendumat-v-kataluniya-vreden-za-evropa-oshte-po-vreden-za-balgariya

Четири хоризонтални червени линии на жълт фон – това е знамето на Каталуния, провинцията, която предизвика поредния политически трус в Европа с проведения в неделя референдум за отделяне от Испания.

Според испанската конституция, референдумът е напълно незаконен, но той все пак се състоя, нищо, че за да бъде предотвратен, Мадрид използва национални полицейски сили, с които замени безучастната местна полиция.

Близо 90 на сто от гласувалите каталунци подкрепиха отделянето от Испания и образуването на нова държава с републиканско управление, но значението на този резултат продължава да е спорно – включително защото в допитването участваха само малко над 2 милиона души от общо над 7 милиона жители на провинцията.

Валидността на вота не се признава не само от централното правителство в Мадрид. Въпреки призивите на каталунския лидер Карлес Пучдемон „Европа да не си обръща главата на другата страна”, тоест, да не се прави, че не забелязва проблема, след вота говорител на Европейската комисия също каза, че референдумът е незаконен. Още по-категоричен пък бе френският президент Еманюел Макрон. Той проведе телефонен разговор с испанския премиер Мариано Рахой и след него недвусмислено заяви: „Имам само един събеседник в Испания”.

От много посоки в момента се отправят призиви Мадрид и Барселона да седнат на масата за преговори, но още не е ясно как ще се развият събитията оттук нататък. Със самото провеждане на референдума, което стана напук на всички предупреждения и увещания, плюс официалната забрана от страна на испанския Конституционен съд, нещата вече са стигнали наистина до крайност и, поне в момента, не се вижда разумна база за компромис, на която да се стъпи.

Нещо повече, вече май става дума не просто за политика, а за лични страсти, на които, както знаем, испанците са майстори, а каталунците пък – каймакът на този майсторлък. Нещата станаха лични заради грубите действия на испанската национална полиция, която в неделя използва сила срещу участници в референдума, а продължават да се нагнетяват със започналите после протести в Каталуния и Мадрид.

Какво всъщност искат каталунците – питат се мнозина, след като провинцията има изключително широка автономия, собствено управление, собствена полиция, никой не ограничава ползването на каталунския език или каквото друго каталунско се сетиш, а на всичкото отгоре и процъфтява Барселона икономически.

Всъщност, един от аргументите за отделянето е точно икономическия възход на Каталуния, която произвежда около 25 на сто от общия испански БВП и прави съответните вноски в централния бюджет, от който обаче доста по-малко средства се връщат обратно в Барселона.

Това се оказва наистина сериозен повод за недоволство и в това отношение видимо не помагат никакви призиви за проява на разум и солидарност. Солидарност – разбираемо защо. А разум, защото е нормално човек все пак да си дава сметка, че, откъсната от Испания и вън от Европейския съюз, Каталуния изобщо няма да може да поддържа и развива този икономически потенциал, който има в момента. Като започнат проблемите с митата и свободното движение на стоки и капитали, неизбежно ще намалеят чуждите инвестиции. С въвеждането на визите и ограничаването на свободното движение на хора, ще намалеят приходите от туризма. За сметка на това ще се увеличат разходите по изграждане, въоръжаване и издръжка на собствена национална армия, дипломатически корпус и други. Със сигурност ще възникне въпросът къде ще се складират ядрените отпадъци от двете каталунски атомни централи – и още много такива простички икономически питания със сложни отговори.

Освен икономически обаче, каталунците имат и исторически аргументи за отделянето си. По принцип, територията на непослушната провинция почти напълно съвпада с тази на историческото графство Барселона. То е създадено още през 9 век от Карл Велики като граница между империята на Каролингите и маврите от Ал Андалус, владеещи за близо 800 години огромна част от земите на днешна Испания. Графовете на Барселона още от 10 век имат пълна самостоятелност и са едно от остриетата в Реконкистата – обратното отвоюване от маврите на цялата испанска територия. То приключва някъде към края на 15 век, след като кралствата Кастилия и Арагон, в състава на което е Каталуния, се обединяват чрез женитбата на Фернандо и Изабела.

Легендата разказва, че точно в една от многобройните битки срещу маврите е родено и каталунското знаме. Според историята, на страната на християнските сили участва лично един от най-големите светци – Сан Хорхе, Свети Георги. След една трудна победа той избърсва потъналата си в кръв ръка в златния си щит и четирите му пръста оставят червените линии на жълтия фон.

Неслучайно този каталунски символ стои редом до бялото знаме с червен кръст на Свети Георги в емблемата на знаменития футболен клуб „Барселона”. Който, впрочем, също ще бъде засегнат от превръщането на Каталуния в самостоятелна държава, защото занапред няма да играе в силното испанско първенство, а и, поне за известно време – ще отсъства от Шампионската лига. Направо не ми се мисли как по този повод феновете на Барса може направо да прегризат гърлата на каталунските политици, които предизвикаха и проведоха референдума.

Както и да е, всъщност искам да кажа, че Каталуния отдавна е свикнала да има самостоятелен статут, а тежнението към пълно отделяне от Испания се засилва по време на режима на Франко. Той забранява каталунския език и налага други ограничения в провинцията, провежда също репресии срещу традиционно силните там левичарски елементи. Въпреки това обаче каталунците никога не стигнаха до онази степен на насилие, която десетилетие наред поддържаха терористите от ЕТА, в опит да откъснат Баския от Мадрид.

Така или иначе, референдумът сега е факт, който не може да се изтрие с гума от съзнанието на хората и решение трябва да се намери. От наша, българска гледна точка обаче, по-важният въпрос, най-важният въпрос, е – как това ще се отрази на европейското единство, което и без това е разклатено от Брекзит, напреженията около мигрантите, колебливата политика на Брюксел по отношение на Русия и силните, макар напълно безпочвени, антиамерикански настроения.

Нас, българите, всъщност най-много от всички ни интересува – или поне би трябвало да ни интересува – запазването, укрепването и развитието на европейското единство. Страни като Германия или Франция могат сами. Полша, Чехия или Унгария също до голяма степен са способни, поне в днешните времена, не просто да оцелеят, а да се развиват нормално, дори без ЕС.

Ние не можем. Да оставим предишните времена настрани, България през последните 28 години на уж преход към демокрация показа недвусмислено, че работата тук не става от самосебе си, че имаме неистова нужда от някой, който да ни държи за ръчичка и да ни насочва. А понякога да ни удря и по два шамар, за да се освестим от правенето на глупости – национален талант, подир който твърде лесно залитаме.

Не сте съгласни ли? Ами помислете – ако не беше валутният борд, досега щяхме да сме напълно изгорели финансово. Ако не бяха предприсъединителните преговори с ЕС, щяхме да сме още по-далеч назад с реформите, отколкото сме в момента. Ако не бяха европейските фондове, икономиката ни щеше да е на абсолютното дъно. Ако не беше членството ни в НАТО, щяхме вече да сме приютили руските подводници в нашите пристанища. И така нататък, примерите са ясни.

Но защо пък отделянето на далечна Каталуния от далечна Испания да е чак толкова голям проблем, който да ни засяга пряко или косвено – ще попита някой. Ами не е защото някой така е решил, а защото процесите в съвременния свят са здраво обвързани, а в единната европейска общност – още по-здраво.

Всъщност каталунският референдум вече започна да ни засяга пряко – защото с появата на напрежение в значима страна като Испания, еврото веднага падна на международния пазар и специалистите казват, че ще пада още. Грубо казано, това значи, че даден европейски производител, ще харчи повече пари, отколкото досега, да си купи машини и суровини, за да произведе даден продукт, а после като го продаде – за него ще получи по-малко пари, отколкото досега. Също означава, че като отидем на почивка в Турция, там вече ще бъде по-скъпо за нас, плащащите в евро. И така нататък. Но това е малката беда. Голямата е, че ако референдумът за отделяне на Каталуния постигне целта си, той може да предизвика истинска лавина. Защо например да не се разделят фламандци от валонци в Белгия и Обединена Европа да остане без столица? Защо да не си вземат шапките и да си тръгнат корсиканците от Франция, нищо, че тъкмо шапката на корсиканеца Наполеон е един от незабравимите френски символи? Какво ще стане с Шотландия, с която ситуацията е твърде оксиморонна. Шотландците са против Брекзит, защото не искат да излизат от ЕС. Идеята им е за целта да проведат референдум, с който да се махнат от Великобритания. Парадоксът обаче е, че, дори да успеят, те пак ще се окажат извън ЕС и ще трябва да започнат наново преговори за присъединяване. Луда работа!

От подобни динамични европейски развития в посока разпад и хаос има интерес само и единствено руската империя на Путин, никой друг.

Ето защо според мен, колкото и либерално да сме настроени, колкото и да харесваме Барселона на Гауди и Жоан Миро, колкото и да си падаме по футболното вълшебство на Барса, трябва еднозначно да заявим, че референдумът за отделяне на Каталуния и всички възможни последствия от него, са политически, икономически и духовно вредни за Европа, а то значи – и за България.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: