De Profundis: ТРУДНИ ВРЕМЕНА ЗА МЕРКЕЛ И ЦЕЛИЯ ЕС СЛЕД ИЗБОРИТЕ В ГЕРМАНИЯ

септември 27, 2017 at 2:00 pm (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-trudni-vremena-za-merkel-i-tseliya-es-sled-izborite-v-germaniya

На изборите в Германия Мама Меркел пак спечели и ще кара четвърти мандат, с което, за жалост на сите най-патриотични българи, надцака третия мандат на Бойко Борисов в класацията. Ако някой някъде изобщо прави такава класация, де.

Нека! По-добре Меркел начело на Германия, пък и на Европа, отколкото проветривият социалист Мартин Шулц.

Проветрив в главата, ако съдим по обяснението за катастрофалната изборна загуба на ГСДП, дадено от неговото евро-соц-алтер его, президентът на ПЕС Сергей Станишев – обяснение, което Шулц със сигурност споделя, макар да не признава това публично, щото по немските земи за подобни дълбоки политически прозрения бият. Та, Станишев заяви най-безцеремонно: „Социалдемократите в Германия направиха много за подобряване на социалните условия в страната, но за съжаление това остана неразбрано от избирателите”.

Браво Сергей, браво Станишев! Досега знаехме, че в България избирателите са тъпи, слепи, манипулирани от цереута, сороси, брюксели и други тъмни десни сили, така че са изгубили свяст и изобщо не си знаят интереса. Ето защо никога не избират повторно левите червени ангелчета, без значение през мандата си те колко мед и масло са им пуснали да текат от чешмата в двора. Сега научаваме, че по същия модел и германските избиратели не оценяват стореното им соц-добро. По този повод силно ме гложди въпросът – дали на бърза ръка, само за десет години в ЕС, ние не сме се понемчили. Или пък сме успели да побългарим немците, та те се държат политически чак толкова еднакво с нас.

А-а-а, и още нещо ме гложди – ами с руските избиратели, другарю Станишев, с тях как стоят нещата?

Е, вероятно както за руския болен се знае, че е най-здравият болен на света, така и за руските избиратели трябва да се сетим, че са най-умните. Няма как да е иначе, след като те винаги избират най-правилния човек да ги управлява. Да, малко ограничен е изборът – Путин, Медведев, Путин, Медведев, Путин, Путин, Путин…..но пък наистина е винаги правилен.

Обаче да се върнем на Меркел, чието шампанско в изборната нощ нагарчаше по ред причини.

Първо, нейната дясна коалиция ХДП/ХСС получи над 8 процента по-малко гласове, отколкото се очакваше и следващото управление ще бъде доста по-трудно – не само като процес на съставяне, но и по същество.

Второ – ГСДП на Мартин Шулц, вместо да се кротне пак под топлото крило на Меркел в мечтаната и от маса български политици „голяма коалиция”, обяви, че излиза в опозиция. Поне засега.

Трето – в Бундестага, при това с неочаквано висок резултат, влезе Алтернатива за Германия /АзГ/, партия, определяна от мнозина като крайно дясна и дори нацистка, но която е основен, а може би и единствен реален критик на политическите действия на Меркел.

Какво означава всичко това? Първо, загубата на относителна тежест от уж дясната коалиция ХДС/ХСС показва, че са прави онези, според които тя става все по-лява.

С какъвто се събереш, такъв ставаш – не може толкова години наред да управляваш в сговор с левите демагози и да не прихванеш нищо от тяхното безумие. Обратното не е валидно – левите по принцип не са способни да прихванат нищо /добро/ от околния свят, защото главите им са така празни, че то няма къде да се закачи.

Ефектите от олевяването на германската десница обаче в момента се виждат с просто око в самия изборен резултат. От една страна християндемократите все повече изтикват социалдемократите в ъгъла и завземат тяхната електорална територия, което е добра новина. Но от друга страна зад гърба си оставят политически вакуум, който веднага се запълва от АзГ, а това мнозина определят като лоша новина.

Второ, оставането на ГСДП в опозиция би било полезно не само за Германия, но и за Европа. То ще означава, че немските социалдемократи наистина стремглаво се плъзгат по наклонената плоскост след колегите си от БСП – плоскост, която води към свиване, загуба на политическа територия и постепенно изпаряване. А така, по силата на закона за скачените съдове, те ще поведат към небитието и колегите си от цялата европейска левица – доста зловонен процес, но ще го ще изтърпим в името на крайния резултат. Проблемът за Германия, а и за цяла Европа, обаче остава, доколкото сега Меркел ще трябва да прави коалиция само с две по-малки партии – Зелените, които, както знаем, винаги са червени отвътре, плюс либералите от Германската свободна демократична партия /СвДП/, чиито шеф онзи ден каза, че Крим е руски и по този въпрос нищо вече не може да се направи.

Въпросният либерален шеф, Кристиан Линднер, роди също два нови политически оксиморона, които с удоволствие прибавям във вече доста богатата си колекция. Той предложи анексирането на Крим от Кремъл да се приеме от Запада като „постоянно временно положение” – идиотщина, за която Хелмут Кол, никога непримирилият се с „постоянно временната” Източна Германия, щеше да му изтегли здраво ушите. Или да му извърти два шамара, кой знае.

Обаче Линднер не спря дотук, а заяви още, че „добрите отношения с Москва са решаващи за сигурността и благоденствието на Европа”. Не действията на самата Европа са решаващи, не нейната близост със САЩ и другите демократични страни по света, не озаптяването на агресивната путинска империя, а точно „добрите отношения с Москва”. Гиди дърво, де! То бива, бива либерализъм, ама чак такъв голям бивол като Европа на курбан не бива толкова либерално да се коли, щото е известно, че Путин много се радва винаги, когато му спестим усилията и сами си го начукаме.

Стойността на третият важен резултат от немските избори – влизането в Бундестага на партията Алтернатива за Германия, въпреки съпротивата и протестите, проведени вече в редица градове, всъщност тепърва ще се оценява реално. На мен ми се струва, че тяхното присъствие и критики дори може да се окажат полезни – например ако те наистина накарат Меркел да преоцени съществено политиката си по болезнената за цяла Европа тема с мигрантите.

Силно се надявам в това отношение най-после да станем свидетели на известно отрезвяване. Обнадежден съм не само поради упоритата битка, която някои източно-европейски страни водят с Брюксел срещу налагането на безумните мигрантски квоти, но и от някои изказвания на европейски политици, които сякаш подсказват за тенденция на връщане към разума.

Най-добра илюстрация за това е неотдавнашното интервю на италианския вътрешен министър Марко Минити пред флорентинския вестник La Nazione. Доста категорично Минити  предупреди мюсюлманите в Италия да се съобразяват с ценностите на италианското общество, иначе са нежелани. „Италия има ценности, които никой няма право да обсъжда – каза той и добави: – Те са такива, каквито сме ги приели. Не искам да бъда разбран неправилно. Аз съм дълбоко убеден, че степента на цивилизованост на една страна се измерва преди всичко по отношенията между мъжа и жената, както и между политиката и църквата. Нашата политика е такава и тя ще бъде такава: нашите ценности трябва да бъдат възприемани на всяка цена”.

Макар че в Германия вероятно някой вече наричат Марко Минити „фашист” заради тези негови думи, те всъщност са правилни, нещо повече, според мен те се отнасят и за европейските ценности изобщо и наистина е крайно време да се постави някаква граница на царящото в това отношение безхаберие. А главен виновник за него пък е точно Меркел – не само с призива си към куцо, кьораво и сакато, което иска, да дойде в Европа, а и с опита с принуда да наложи този свой каприз като обща политика на останалите страни в ЕС

Не може някой да ти дойде на гости в къщи, ти да го настаниш, да го гощаваш, да го поиш, да му осигуриш образование, здравеопазване и безопасност, да му даваш и джобни, а той да ти поставя условия и да ти нарежда как да си пренаредиш къщата, та да му е на него удобно.

Не може! Не бива да може! Никъде по света няма толкова глупав домакин,

Да, говори се, че някои ескимоси предлагат на госта жена си, поне за през първата нощ. Но практически опцията едва ли е чак толкова привлекателна, колкото звучи на теория, освен това е твърде екзотична, дори за крайните либерали сред нас, европейците.

Пък и нали съществува нещото, наречено „инстинкт за самосъхранение”, което е не е само личен, а и обществен феномен – знае се, че самоизключването му е равносилно на самоубийство.

Да напомням ли – целият демократичен свят почти изключи този си инстинкт пред Хитлер и включването струваше много кръв, пот и сълзи. После практически го изключи пред Сталин и това струваше на нас, източноевропейците, някои още по-лоши неща. Сега Путин и ислямът, къде поотделно, къде заедно, се опитват да направят трети пробив и този път стомната като нищо може да се счупи…..

Така или иначе, ясно е, че новият управленски мандат на канцлера Ангела Меркел в Германия няма да е лек, а това означава, че нелеки времена очакват и целия Европейски съюз. Е, слава Богу, този път няма да е виновна България. Поне не пряко. И поне засега.

Ега ти утехата!

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: