РУСКАТА ЗАПЛАХА РАСТЕ, АКО НЕ ПРИЗНАВАШ, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА

септември 15, 2017 at 11:08 am (Публицистика) (, , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Българското правителство одобри годишен доклад за националната сигурност през 2016, в който заплахата от Русия е поставена на първо място. Това става на фона и на умножаващите се европейски реакции, свързани с агресивната руска политика. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, по повод годишния доклад за националната сигурност се твърди, че за първи път в български правителствен документ има толкова остри обвинения и квалификации по отношение на Русия. Така ли е наистина?

– Така е, Фили, като човек, който отдавна следи темата за руската заплаха, съм доволен, че най-после българското общество има възможност да чуе не от частни лица или от външни източници, а от самото българско правителство, ясна и точна оценка за нещата. А онези, които спекулират, че докладът всъщност сочи Русия като заплаха за Европа, а не конкретно за България, бих попитал нещо простичко – каква е разликата, ние не сме ли Европа. Имам обаче и едно разбираемо опасение – да не стане така, че в парламента, където докладът вече е изпратен за гласуване, той да бъде редактиран и смекчен до неузнаваемост под натиска на силното проруско лоби там.

– Нали все пак има правителствено мнозинство, то би трябвало да подкрепи доклада на собствения си кабинет…..

– Съмнявам се точно по този въпрос да се получи мнозинство, Фили. Както знаем, третото правителство на Бойко Борисов е коалиционно, а неговите партньори – като партия Атака например, макар обикновено да се величаят като „патриоти”, са, меко казано, под силно руско влияние. Същото е положението и с опозиционните партии – БСП и ДПС. Сред депутатите от основната управляваща партия ГЕРБ също има такива, които трудно ще преглътнат факта, че истината за руската заплаха лъсва публично по най-официален начин. Впрочем, споровете в тази посока започнаха веднага и със сигурност тепърва ще се разгорещяват.

– Добре, но какво толкова опасно или нечувано съдържа самият доклад?

– Няма нищо нечувано, Фили, обратно – казаното е известно, сега просто е опаковано в официален документ. „Действията на Русия са източник на регионална нестабилност и заплашват нашата основна цел за единна, свободна и мирна Европа” – се казва в доклада. Отбелязват се също нарасналите предизвикателства пред сигурността в регионите на Балтийско и Черно море, както и повишената руска военна активност в източното Средиземноморие. Като причина за нарушения геостратегически и военен баланс в Черно море, заплаха, към която България няма как да е безразлична, се сочи „интензивното усилване и модернизация на руските военни способности на незаконно анексирания Кримски полуостров, както и продължаващите действия за неговото интегриране в икономиката, социалния и политическия живот на Русия”. Сигурен съм, Фили, че изрази като „незаконно анексирания Кримски полуостров” изобщо няма да се харесат на Москва и можем да очакваме срещу тях да бъдат задействани различни форми на натиск – било от руския посланик в София, било по медийните канали за хибридна война, било чрез силното задкулисно влияние на Кремъл тук.

– Като спомена за хибридна война, спира ли се докладът на тази част от проблема?

– Да, макар конкретните форми на тази война, използвани срещу България, да не са описани, в доклада се казва: „Неизпълнението и избирателното прилагане от Русия на фундаментални международни договори…..незачитането на териториалната цялост на независими държави, информационната война и масовото използване на хибридни стратегии подкопават доверието и значително затрудняват връщането към диалога и намирането на трайни политически решения за сигурността на Европа”. От гледна точка на София европейската сигурност е приоритет, защото българският интерес за по-силно интегриран съюз няма как да се реализира при тревожност и напрежение. Нещо повече, правителството явно осъзнава и най-сериозната заплаха пред страната – България да бъде отклонена от европейския си път и върната в руската сфера на влияние. Да, в доклада и това е описано не като пряка заплаха точно за нас. Но е ясно казано: „Русия опитва да разшири влиянието си чрез действия във военната, икономическата и културната сфера, представяни в някои случаи като равноправно, взаимноизгодно сътрудничество или дори помощ за защита на националната идентичност и суверенитет”. Прозрачно е, Фили, в това описание се виждат не само Грузия, Украйна, Молдова, България също – макар в нашия случай, слава Богу, да говорим само за икономическо и културно влияние, не за военно. Поне засега.

– Пламен, българският правителствен доклад се появи в момент на активизация по темата Русия в целия ЕС. Случайно ли е съвпадението?

– Може да е случайно като момент, но не е случайно като тенденция. От 2014 година, откак Москва анексира Крим, мина много време и се натрупаха достатъчно факти, за да започне да се страхува за себе си дори най-тромавата административна машина като европейската. Що се отнася пък до българската, тя в случая е не толкова тромава, колкото пълна със страхове и предразсъдъци по руската тема. Добрата новина е, че вече сме свидетели на тенденция за промяна – в Европа се появиха редица анализи, които сочат реални проблеми и дават нужната информация, за да се противодейства успешно на руските хибридни заплахи, чуха се нови, по-категорични изказвания. Онзи ден германският канцлер Ангела Меркел например заяви, че никога няма да признае анексирането на Крим. Това е в отговор на искането, поставено от немски ляв политик, „Крим да се извади извън скоби и да се строят отношенията с Русия, без да се взима предвид кримския въпрос”. Горе-долу по същото време главната квартира на НАТО в Брюксел изпрати писмо до всички членове с предупреждение за нарастващата агресивност на Русия и препоръки за действия в случай на нарушение. Те предвиждат усилване на отбраната по крайбрежието срещу подводници на Москва, разполагане на системи за ранно предупреждение и други. Преди броени дни в Хелзинки бе създаден център за противодействие на хибридни заплахи, в който участват 11 европейски държави, плюс САЩ. Във финландската столица заместник-генералният секретар на НАТО фон Лорингхофен заяви: „Русия е основната страна, която наблюдаваме, тя е главният източник на хибридни заплахи”. България, въпреки описаното в годишния правителствен доклад, не е активна и отсъства от формата на Центъра – но може би трябва да се поучи от примера на страни като Литва, Латвия и Естония. Поставена пред наистина непосредствена руска заплаха, малката, но храбра Литва онзи ден официално призова ЕС да създаде нещо като „военна Шенгенска зона”. Нейната цел е „оперативно да се прехвърлят войски из цяла Европа, за да може бързо да се отрази пряка заплаха от Русия”. Ще видим дали литовската идея ще се реализира, но важно е съзнанието, че трябва да се взимат конкретни мерки. Макар от моя гледна точка процесът да набира скорост твърде бавно, това все пак е по-добре, отколкото хаосът и дезорганизацията по темата Русия, наблюдавани доскоро в Обединена Европа.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: