De Profundis: ЧЕРВЕНАТА ТЕЛЕВИЗИЯ КАТО ПОЛИТИЧЕСКИ КОРЕКТЕН МУЗЕЙ НА СЕКСА

септември 14, 2017 at 10:12 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-chervenata-televiziya-kato-politicheski-korekten-muzey-na-seksa

Наскоро някаква политически коректна журналистка се гмурва да изследва Музея на секса в Ню Йорк и пропищява кански – всички показани там човешки атрибути са бели, с изключение на един само черен член.

Какво ли предварително си е мечтала, бедната…..

„След като поразмислих малко, стигнах до извода, че музеят на секса е расистко заведение” – твърди попарената от откритието девойка.

Чак след като поразмисли…..голямо размисляне ще да е паднало от нейна страна, не малко. Щото то в случай като този и малкото е голямо…..

Ама тя сама си е виновна, де – кой я кара да прави дребнобуржоазната философска грешка да набляга предимно на формата, а не на съдържанието? Толкова посетители са минали досега през прочутия музей и никой не се е оплакал от незначителен факт като цвета на показаните там полови органи, а тя придиря.

Манията за политическа коректност в повечето случаи е твърде досадна работа, казвам ви. Освен когато не е твърде смешна.

В наше село – аналогичен случай и то още от комунистическо време, когато тъй наречената „политическа коректност” беше на мода само по отношение на славната и любима БКП, чиито пряк наследник е БСП.

Преди много, много години, в един далечен вестник, една комсомолска секретарка обвини един колега, че с мръсния си език „внася каруцарски дух в редакцията”.

Това беше обвинение далеч изпреварило своето време и характерните за него скучни клишета – „разказва вицове за другаря Живков” или „задава въпроси, които засягат партийната линия”.

На всичкото отгоре, човекът не, че не внасяше каруцарски дух – внасяше. Но има хора, които са си просто такива. Класически пример е кръчмарят Паливец, арестуван заради изказването, че мухи засрали портрета на император Франц-Йосиф.

В интерес на истината, в тогавашния наш редакционен случай имаше много повече от „засиране” на някакъв си портрет, имаше висини на свободното изразяване като това, че „жената е само досаден израстък около…..” – не, не смея дори да карам докрай, защото жена ми ще ме убие с камъни, нищо, че само цитирам.

Но с способни ли са сегашните комунистически журналисти на подобно свободно изразяване – питам се. И докато в главата ми се въртят смешни нови и стари истории за безумни прояви на политическа коректност, опитвам се да надникна и в бъдещето. Ще ми се например да си представя какви политически коректни идеи ще текнат към и без това ошашавената българска публика през екрана на очакваната нова партийна телевизия на БСП, която, както се разбра, ще бъде оглавена от Елена Йончева.

Няма сега да влизам в теоретични обяснения защо думите „партийна” и „телевизия”, поставени една до друга, са пълен нонсенс.

В Евангелието на Марк Христос е цитиран да казва: „И ако Сатана е въстанал срещу себе си и се е разделил, той не може да устои, но дошъл му е краят”. А няма как да не се разделиш против себе си, ако от една страна като професионален журналист трябва да следваш принципа на максималната обективност в интерес на цялото общество, а от друга, като политически слуга да служиш на максималната тясно партийна субективност. Няма как това да стане, дори с имиджа на непредвидим журналист, който Елена Йончева се мъчи да си изгради от години.

Ма чакайте малко – да не вземе таз девойка случайно да изкара по червения телевизор някоя нелицеприятна истина за преврата на 9 септември и руската окупация на България? Да не се изтърве за ролята на БКП-БСП-ДПС-НДСВ-ДС-КГБ-ФСБ-ГРУ и всички техни съдружници за произхода на мизерията и богатството по време на тъй наречения „български преход”, както и за неговия политически провал? Да не изпляска на екран нещо неправилно от гледна точка на руското международно право по темата „Крим е наш, а Украйна, Европа и светът нарушава международните ни права, като си го искат”?

Защото всичко друго може да се говори и пише в България, но ако се изтърве нещо за истинската истина, свързана с Русия и нейната роля по света и у нас, кранчето на телевизията ще бъде врътнато, гаранция.

Добре, де, знам, няма такава опасност и финансирането на телевизията на БСП ще се одобри от Кремъл. Да, Йончева понякога е непредвидима, но само в границите на личната си преданост към безумните идеи и националните предателства на собствената си партия.

Нери, Нери-и-и, голям грях имаш към българската журналистика, дето лансира таз девойка навремето.

Както стана ясно от цялата нейна журналистическа кариера, тя и в Музея на секса да попадне с камера, ще намери повод да изругае мръсния капитализъм и ролята му за отвратителното сексуално робство, наложено на хората и народите. Плюс че ще намери начин да пробута някоя и друга истина за героичната роля на Русия в спасяването на въпросните поробени.

Или поне полуистина ще пробута. Защото съм забелязал, че Йончева никога не си служи с откровени лъжи. Имам предвид – дори когато лъже, тя така искрено си вярва, та всъщност не лъже, най-много нещо да съгреши. Но и това не се случва, защото според комунистите съгрешаване е само ако човек си признае грешката, а такова нещо от страна на печен партиен работник никога не се прави.

Така че, колкото и скъпо нещо да е една телевизия, лидерът на БСП Корнелия Нинова с право смята, че ще може да намери финансиране за този проект. Както стана вече ясно, аз съм на нейна страна и също съм убеден, че ще намери. Така, де, той един Сидеров успя, та Нинова ли ще се провали да получи от Кремъл няколко /десетки?/ милиона на година.

Е-е-е-х, да не бяхме гонили другаря Гергов от партийното ръководство, той все щеше да отпусне малко червени парички като за начало, но и така ще стане работата. Впрочем, нали знаете какво означава „червени парички”? Това са онзи вид пари, които бизнесмените от БСП са спечелили без нито грам експлоатация на техните работници и при пълно спазване на принципите на социалната справедливост и солидарност, без нито една кражба, измама, данъчна врътка, без нито грам участие в контрабанда, корупция или бизнес-сделка от типа „български патриотизъм в руска полза срещу руски рубли”. Абе, с две думи – това са пари честни и чисти, за които имаш чувството, че са набрани от група прелъстително боси бели, черни и жълти девици в росната утрин на Еньовден…..

Още по-лесно ще се случи всичко с издръжката на новата червена телевизия обаче, ако за финансирането ѝ се търсят не само другарите от Кремъл, които и без това са в тежко финансово положение, не само най-ярките социалистически представители на честния български бизнес, които изнемогват, защото ГЕРБ овладяха мръсните парични потоци и не ги пускат към чистите хора, но и ако проектът на БСП за новия антикорупционен закон победи проекта на ГЕРБ в парламента.

Така, де, нали е ясно – за да бъде успешно дадено антикорупционно действие, то трябва да нагази дълбоко в сферата на корупцията, да седне на нейната трапеза, да я опознае отвсякъде, да се увие около нея като бръшлян, да я обгърне и да бръкне дълбоко в пазвата ѝ. Обратното не е вярно – за да има корупция, не е необходима антикорупция, но за да съществува антикорупция…..

Последното препятствие, което виждам по пътя на новата комунистическа телевизия обаче е най-сериозно – екипът.

Засега се чува, че от БСП търсят да назначат в телевизията си добри професионалисти, които са и лично предани на Партията. Проблем ще има с това, казвам ви, даже няколко проблема.

Първо, както вече споменах, специално в журналистическия занаят, професионализмът по принцип е в пълно противоречие с партийната преданост. Второ – комунистическите лъжи и манипулации са скучни и еднотипни, те приличат на твърде лоша реклама за дамски превръзки, ориентирана към мъжката публика, така че скоро ще втръснат дори на онези, които отначало ще ги загледа с някакъв интерес. Трето – различните кланове и кланчета вътре в БСП активно ще се опитват да използват общата телевизия за свои частни цели, което допълнително ще направи замесените в нея журналисти разногледи. И четвърто – опитът показва, че комунистите не можаха дори един прост вестник като „Дума” да превърнат в читав политически проект, какво остава за един толкова сложен организъм като цяла телевизия.

Всичко това в даден момент ще изненада другарките Нинова и Йончева. Оптимисти сега, тогава те ще се почувстват като в музей на секса с експонати само в червено, но съвсем миниатюрни – политическа коректен жест към горките ненадарени.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: