ПРЕДСТОЯТ ВАЖНИ МЕСЕЦИ НА ТРУДНИ ПРЕГОВОРИ

септември 2, 2017 at 7:26 am (Публицистика) (, , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Активизацията на водещи европейски политици в края на лятото дава сигнал, че новият политически сезон е изключително важен както за вътрешните реформи в ЕС, така и за отношенията на съюза с основните му политически партньори. Накъде се е запътила днес Европа – темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, ключова тема за ЕС е напускането на Великобритания. Има ли някакъв напредък в това отношение?

– Да, Фили, в понеделник започна трети кръг от преговорите за Брекзит и има вече известна яснота за изходните позиции на страните. Тя обаче не удовлетворява ЕС. В изложените позиции има разминавания, някои от които са истински препъни камък. Смята се например, макар неофициално, че Брюксел иска Лондон да плати около 100 милиарда евро задължения към бюджета на ЕС, към различни европейски фондове и във връзка със самия процес на излизане от органите и институциите на Евросъюза. Великобритания има обаче своите изчисления, различни от европейските, така че в позицията си е записала само: „Министърът на Брекзит обещава да работи за справедливо уреждане на правата и задълженията на Великобритания като напускаща държава-членка”. По някои от най-важните теми разминаванията са свързани с европейското законодателство, въпрос, който по принцип е сред най-съществените причини за Брекзит и тук консенсусът ще е твърде труден. Имам предвид например заявката на Брюксел спорните въпроси по прилагане на бъдещото споразумение да се отнасят до Европейския съд и британското несъгласие с това. Или разминаването за правата на онези над 3 милиона европейски граждани, които живеят и работят във Великобритания. Брюксел иска съдът на ЕС да има пълна юрисдикция по отношение на техните права, а Лондон е категоричен, че след Брекзит те ще бъдат обект само на британското право. Всъщност по-сериозна близост в позициите май има само по две точки – ядрените материали и европейските стоки на британския пазар. И неслучайно в изказване онзи ден председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви, че е „разочарован от подхода на британското правителство”. „Прочетох всички документи за позицията на Обединеното кралство и никой от тях не ме удовлетворява” – каза Юнкер. И даде да се разбере, че предстоят важни месеци на трудни преговори.

– Пламен, Юнкер засегна и други важни въпроси, включително отношенията на ЕС с Турция и Русия. Има ли новости в това отношение и можем ли да очакваме изненади?

– Аз лично бях изненадан от няколко неща в това изказване, Фили. Първо, изненада ме признанието на европейския премиер, че „ролята на ЕС на световната сцена намалява”. Всъщност, изненада ме не самото признание, защото очевидното няма как да се скрие, а фактът, че Юнкер обясни този феномен най-вече с отслабената европейска икономика и демографските проблеми на континента. Да, те имат значение. Обаче от устата му не се чу и дума за вината на самите европейски политици – за техните не особено активни, често закъснели, не достатъчно конкретни, а понякога и не съвсем адекватни позиции. Както и фактът, че реални механизми за водене на обща европейска външна политика няма, макар да има министър, който уж отговаря за това. Отговаря, но само когато го повикат по име, иначе този министър е по-скоро говорител, чрез който Европейската комисия съобщава позициите си по външнополитически теми, а ако някой се съобрази – добре. Втората изненада от изказването на Юнкер за мен бе известното втвърдяване на тона към Великобритания, за което вече споменах. Третата изненада дойде от изявлението му, че „сигурността на Европа през следващите години не може да бъде гарантирана без Русия”.

– Това не е ли по-скоро проява на европейска куртоазия, защото в същото време Европа не отслабва санкциите срещу Русия, наложени във връзка с агресията в Украйна?

– Дано да е наистина куртоазия, Фили, но има няколко фактора, които ме карат да се страхувам, че ЕС може лесно да се плъзне по наклонената плоскост. Достатъчно е например Брюксел да спре да назовава нещата, свързани с Русия и руската политика, с техните истински имена. Точно такъв призив, впрочем, прозвуча от устата на Жан-Клод Юнкер, който посъветва „посланиците на ЕС да формулират реалистична риторика в отношенията с Русия”. Което значи, че сегашната риторика, включваща думи като „агресия”, „анекс”, „поддръжка на сепаратизъм” и други подобни, не е реалистична, не се харесва на председателя на ЕК и той иска смекчаване на тона към Москва, защото, видите ли, сигурността на Европа зависи от нея – нещо, точно обратно на истината, доколкото сигурността на Европа всъщност зависи от самата нея. Но какво да се прави, има много немски интереси, свързани с газопровода „Северен поток 2”; има много европейски страхове от развитие на отношенията със САЩ, начело с Тръмп, макар че те са повече за вътрешна употреба или за да задоволят амбициите на канцлера Меркел да се представи за истинския лидер на свободния свят; има и ред други причини, които насочват към възможността ЕС, за съжаление, да се постави сам в слаба позиция в отношенията с Русия. Дано наистина не се случи нещо такова.

– А какво каза Жан-Клод Юнкер за отношенията с Турция?

– В тази посока няма изненади, Фили. През лятото конфликтът на Турция с водещата европейска страна, Германия, стигна такива висини, че, съвсем очаквано, европейският премиер бе длъжен да втвърди тона. В Брюксел Юнкер каза: „Турция се отдръпва от Европа с гигантски стъпки” и дори добави, че решението за окончателно прекратяване на опитите Турция да стане член на ЕС вече изцяло зависи от Анкара. Почти в същия момент пък канцлерът Меркел заяви: „Германия има интерес от изграждане на добри отношения с Турция, но реалността налага твърда политика”. Ето защо според мен в близко бъдеще европейските отношения с Турция могат само да се влошават, а не да се оправят – поне докато на власт там е Реджеп Ердоган. Което не е добра новина нито за Европа, нито за Турция, нито за НАТО – само за Русия. Но това е друга тема.

– Пламен, в края на лятото френският президент Еманюел Макрон посети три европейски държави, включително България. Какъв е ефектът от неговата визита?

– Поне за България ефектът, освен в пропаганден план, не е особено голям, Фили. Да, София чу признание, че е готова за Шенген, но е съмнително, че Макрон ще се втурне ей сега да убеди несъгласните с това европейски държави. Да, България се съгласи с основното искане на Макрон – да се регулира статута на командированите източно-европейски работници на Запад, особено във Франция. Във финансов план за София това е незначителна отстъпка, но не е така например за Полша. Тя дразни Франция, като настоява, че заради своя национален интерес не може да се съгласи с нейния. А Макрон си позволи точно от българска територия остро да нападне Полша, което се тълкува като пореден лош знак за европейското единство. На фона на безпрецедентната дипломатическа война между Унгария и Холандия, на фона на все по-острата размяна на реплики между други европейски страни, на фона на чешките въпроси защо Прага трябва да се съгласява с Брюксел, щом Брюксел не се съобразява с Прага, нещата не изглеждат добре – и то точно в момент, когато за да оцелее, проектът ЕС има нужда от повече, а не от по-малко единство.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: