De Profundis: ДА СЕ НАПИЕМ КАТО СВОБОДЕН ЧОВЕК СЪС СВОБОДЕН ЧОВЕК

август 9, 2017 at 8:41 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-da-se-napiem-kato-svoboden-chovek-sas-svoboden-chovek

Прекрасна лятна новина – посред нощ варненско пиянде опита да нахлуе в руското консулство в града с цел да си допие.

Право при извора – възхитителен подход!

Аз не вярвах, но май казват истината нашите Червени Москвичи, че онзи българин, дето не обича братушките като самаго себя, не обича самаго себя.

Но не само от емоционална гледна точка в тази история нещата са правилно поставени, а и от философска. Винаги съм знаел, че ние, българите, дори много къркани, а може би – само и единствено когато сме много къркани, имаме голям потенциал в сферата на логическото мислене и действие. Дълбоко скрит, но голям.

И ето, случаят потвърждава това мнение. Защото, съгласете се, на кого друг, освен на кьор кютук пиян българин, тоест, някой, освободен изцяло от задръжките, свързани с гадното ни и много принудително членство в НАТО и ЕС, ще му хрумне да обгърне с лигава пиянска любов точно руското консулство. И да потърси там пиянството на евразийското си освобождение от тягостното европейско настояще.

Какво по-дълбоко логично от това, питам аз, един български ценител на дългото пиене да потърси съчувствие при някой руснак, пък бил той и консул. И къде другаде нашият човек да потърси взаимност, за да удави мъката по затворените без време по препоръка на Брюксел кръчми, освен в исторически обусловената и неделима като кварките руско-българска връзка?

Но не само да потърси, а и да намери. От личен опит го казвам. Една нощ преди много години, още приживе на великия СССР, в хотел „Белград” в Москва, трима бармани и две проститутки цяла нощ се грижиха за мен с любов и не ме оставиха недопил, само защото по една случайност в други барове преди това бях похарчил гадните си американски долари. Вярно, не ми даваха френски коняк, а най-патриотично ме наливаха само с руска водка. А може и да го правеха, защото тя не им струваше почти нищо. Така или иначе обаче, докато отначало малко се мръщеха на западните – но все пак неприятно социалистически – български левчета, накрая ги харесаха. Защото от рублите, дето с пълни шепи им предложих като разплащателно средство, буквално бяха погнусени и ме посъветваха да ги Прочетете остатъка от публикацията »

Advertisements

Постоянна връзка Вашият коментар